От десет години облагането на доходите в България е пропорционално и равно, 10% данък върху печалбите на фирмите и доходите на гражданите, по американски маниер наричан "плосък данък" (от flat tax). Съвсем логичен момент за равносметка. Но нелогично и за срам на икономическата професия, истинска и обективна оценка на тази най-важна данъчна реформа в страната не се получи, а повечето коментари, които заляха пресата и екраните, останаха

в плен на политическата теза, най-вече вдъхновените от считаната за популярна (понеже е популистка) теория, че равният данък създава неравенство. (Което е математически абсурд и дори дете с основно образование може да сметне, че твърдението е невярно и невъзможно.) Малкото обективни мнения просто потънаха в словесния поток на пропагандата, че еднаквото облагане е лошо, защото "справедливо" било да се взема повече от онези, които получават повече, та да се изравни донякъде разликата между бедни и богати. Винаги ограждам думата "справедливо" в кавички, защото в икономиката тази категория се определя единствено като еквивалентност (равностойност). А никаква равностойност в третирането на данъкоплатците не виждам в идеята на едни държавата да не взема данък, от други да взема 10%, а на трети да иска да отнеме 40% от дохода само защото имали или печелили повече. За десетте години еднакво облагане

резултатът е очевидно положителен и няма обективен анализ на стопанството и средата за бизнес в България, който да не посочва ниското, еднакво облагане на доходите като основно конкурентно предимство на страната. Накратко казано, имаме три главни ползи от десятъка: стабилизира се облагането, а това укрепи икономическата стабилност на страната; доходи, които се укриваха от облагане, сега се декларират и облагат, затова постъпленията от подоходните данъците - върху печалбата и върху дохода на физическите лица, нараснаха в пъти и всяка година продължават да растат. Този ръст най-лесно се вижда в абсолютната сума на бюджетните постъпления от подоходни данъци и в домакинските бюджети. Вижте с какви "икономически" мотиви се атакува десятъка и лесно ще установите, че става дума за





несръчно нагласени аргументи





Критиците на десятъка ползват семпла стратегия. Първо, всички очевидни факти, от които личи ползата от ниското пропорционално облагане просто се премълчават. Все едно ги няма. Второ, процеси със съвсем различен произход и механизъм се забъркват в една риторична каша, от която бялото трябва да излезе черно - поне в очите на слабо грамотната във финансовите сметки публика. Само един пример: за да "покаже", че бюджетните постъпления от десятъка сякаш намаляват, макар че те всяка година растат, един "институт" за икономически и други изследвания се захваща с дела на подоходните данъци в БВП. И радостно открива, че този дял намалява. Ако "изследователите" бяха показали отделно дяловете в БВП на данъка върху печалбата и на данъка върху личните доходи, щяхме да видим, че намалява всъщност само делът на данъка върху печалбата, а делът в БВП на личните подоходни данъци все пак расте. Но нетната печалба намалява в процент от брутния продукт, затова намалява и делът на данъка върху печалбата. С този номер обвиняват десятъка за световната криза.

От 10 години десятък в България една е годината, в която цялата световна икономика се срути в най-дълбоката криза от близо век насам, а осем години се влачихме в дълбока депресия. Естествено, че в този кризисен период печалбите на фирмите спадат, голяма част от тях работят даже на загуба, немалко фалират. Но причината за падащия дял на печалбата в цената на стоките и услугите, оттам и в БВП, не е десятъкът. Ако през периода на кризата и депресията имахме прогресивно облагане, печалбите щяха да спаднат драматично по-ниско, а личните доходи и данъците върху тях щяха да растат значително по-трудно. По същия начин ефектът на кризата се приписва на модела на облагане и

обвиняват десятъка за сивата икономика, защото някой си бил изчислил, че в годините на депресия неотчетената и необложена част от икономиката се била увеличила.



Няма страна в света, където това да не се е случило!





В условията на криза и депресия част от стопанството се укрива, потъва в сивия (неотчетен, но не престъпен) сегмент - просто за да оцелее. Едно прогресивно облагане щеше да потопи в сивата икономика още по-голяма част от бизнеса.

Тези и цялата купчина фалшиви аргументи, с които уж се "мотивира" яловата идея за връщане към прогресивно данъчно облагане, лесно щяха да бъдат оборени в една дискусия с политическите опоненти и неизкушени от политиката финансисти. Но както знаете, българските политици и обслужващите ги говорители от години пеят само соло, чуруликат в монолог и избягват да влязат дори в 10-минутна дискусия с професионални опоненти. Но с времето предимствата на ниското пропорционално облагане стават все по-ясно видими. И все повече страни постепенно, но сигурно вървят към този модел на облагане, който работи в България вече десет години. Става дума за САЩ, завчера свалиха корпоративния данък в Австралия от 35% на 25% еднакво за всички, без прогресия, без минимум и отстъпки. Страните, в които се запазва прогресивното облагане - най-често на личните доходи, до една "изглаждат" прогресията и изравняват данъците. Бъдещето е на "плоския" данък.