Възрастна тежко болна жена почина в столичната кардиологична болница "Св. Екатерина". Т.нар. пациентски организации побързаха да припишат смъртта й на това, че нямала пари да си доплати за скъпа аортна клапа. Болницата и здравната каса хвърлиха всички усилия, за да докажат, че жената е починала, защото е била в тежко състояние и клапата няма нищо общо. Успяха, с което просто за пореден път потвърдиха, че в огромния си процент организациите, които твърдят, че защитават правата на пациентите у нас, са в най-добрия случай неадекватни, а често са тенденциозни и лобистки, при това лобито, което представляват, не е на болните. Само че това, че точно тази жена беше употребена, за да се илюстрира колко тежък е проблемът с доплащането за медицински изделия, съвсем не значи, че той не съществува.

От самата "Св. Екатерина" обясниха, че при тях доплащането за клапи може да стигне 10 000 лв. в зависимост от конкретния продукт. "Алармираме за това, че имаме списък с чакащи пациенти. Една



немалка част от тях няма да могат да намерят тези пари



В нашата чакаща листа имаме над 30", обяви началникът на Клиниката по кардиология в болницата проф. Юлия Джоргова. Има и изделия, например в неврохирургията, при които пациентът трябва да даде от джоба си и до 30 000 лв., ако иска да живее. Вероятно има хора, които не успяват да намерят толкова средства. Има такива, които организират кампании, за да ги наберат. Дори и при тези, които се справят със собствени усилия и усилията на целия род, проблемът не е малък, продава се имущество, изпразват се сметки със спестявания, налагат се лишения.

Но по-ужасяващото е, че това се случва, за да се плати цена, за която няма гаранция, че е реална. Едно и също изделие - клапа, стент, става, плака, има различни цени в различните болници, а разликата може да е от 200 до 2000 лв. Единствената форма на регулация е, че от няколко години държавните болници са длъжни да провеждат търгове за обществени поръчки за изделията, с които работят. Но разликите - и между болниците, и при сравнение с други страни в ЕС, си остават. Обществена тайна са и комисионите, които лекари и директори вземат от доставчиците и които също формират част от цената.

И така стоят нещата от години. Който има пари - живее, който няма - да се оправя. Тази година обаче здравната каса реши да внесе промяна, която ще постави в невъзможност да се справят с този разход нови и нови болни. От над 10 години касата поддържаше едни цени, които поемаше за медицинските изделия. Например за кардиостимулатор НЗОК плащаше 2400 лв., като пациентът избира за какъв да доплати - по-скъп или по-евтин, а при някои от продуктите дори нямаше доплащане. Отделен е въпросът, че в болниците дават на пациента ясно да разбере, че евтиният кардиостимулатор не бива да се ползва. В опит да спести пари тази година обаче НЗОК реши да намали цените, които плаща за медицински изделия. Например за въпросния кардиостимулатор вече се полагат 2000 лв. За транскатетърни клапни протези - 40 500 лв. при досегашни 50 000 лв. 250-350 лв. повече ще се доплаща за клапни протези и т.н. Обяснението - в Словакия и Германия, а също и в отделни болници у нас е постигната такава цена. Съответно може да се постигне навсякъде. Идеята не е пациентите да доплащат повече, а болниците да постигнат по-добри цени, увери шефът на надзорния съвет на НЗОК Жени Начева.

В това няма абсолютно никаква логика. При положение че не касата, а болниците правят търгове, че крайната цена не се контролира от никого и че доктор Х досега е получавал У доход от комисиони от медицински изделия, трябва да си доста нагъл, за да се опитваш да убедиш когото и да било, че занапред - само защото касата е намалила своята част от доплащането, фирмите ще намалят цените, а докторите - дохода си. Единственото възможно развитие при подобна ситуация е пациентите да доплащат повече. И при положение че при предишни анализи се оказа, че у нас доплащането от джоба за лечение е близо 50%, тепърва то ще прескочи и тази последна бариера и гражданите на България да започнат



да плащат кеш повече, отколкото им осигурява държавата,



отново през техните осигуровки и данъци, а в конституцията ще трябва официално да запишем, че здравеопазването в републиката е платено и съответно - недостъпно.

Ясно е, че докато цените на медицинските изделия не станат обект на регулация - както е при лекарствата, всеки ще си определя цена, гледайки в небето и изхождайки от собствените си финансови потребности. Това може да стане и сега, но принципът е, че регулираш цени, които плащаш. Т.е. здравната каса или държавата не просто трябва да постига по-ниски цени на медицинските изделия, но и да ги плаща - ако не изцяло, то поне в по-голяма степен, за да може да ги контролира. А НЗОК в момента прави точно обратното.

Пазарът на стотиците хиляди медицински изделия е за над 300 млн. лв. - сумата не е толкова голяма, но не е и толкова малка. Лесно е да се каже да се поемат с обществени средства, но не е чак толкова лесно да се изпълни. Досегашната рецепта - изделията да са част от допълнителното доброволно осигуряване, което да плаща и да контролира - също не дава ефект. Частните фондове са първите, които се оплакват от безумните цени и не могат да им влияят просто защото заемат прекалено малък дял от пазара. Ако фондът се опита да натисне болницата за цената на клапите й, болницата просто ще прекрати договора си с този фонд. Да не говорим и че огромната част от пациентите, които се нуждаят от медицински изделия, не се застраховат в допълнителни фондове и не биха и могли и да искаха, защото са пенсионери и хронично болни, а фондовете не приемат такива клиенти.

От няколко години се говори медицинските изделия да станат обект на електронни търгове подобно на лекарствата. Сега от здравното министерство обещават решение и на този въпрос при подготвяните от министър Кирил Ананиев нови модели на системата. Междинното решение - касата да плаща по-малко - обаче не дава никакви основания за надежди.