Външнополитическите инициативи на президента на САЩ Доналд Тръмп се определят често като опасни, неправилно преценени, ненавременни. Лесно е да се определят като такива и в повечето случаи е вярно.

Решението да се премести посолството на САЩ в Ерусалим и да се признае градът за столица на Държавата Израел дава достатъчно доказателства за това. Десетки хора вече загинаха като пряка последица от това провокативно решение. Този резултат можеше да се предвиди и точно затова е така непростим. Макар че скоростта, с която израелската гранична полиция смени сълзотворния газ с гумени и след това с истински куршуми, изненада и самите израелци. Това бе непропорционален отговор, предизвикан от необходимостта да се действа твърдо заради множеството официални гости, събрали се на церемонията. И имаше точно обратен ефект.

Въпреки цялата помпозност, въпреки присъствието на дъщерята и зетя (безпрецедентна употреба на семейството на президента на САЩ в силно политизирано дипломатическо събитие), въпреки видеообръщението лично от Доналд Тръмп, всъщност церемонията по откриването на посолството бе скромна и изолирана. Защото останалият свят засега не е и вероятно няма да признае Ерусалим като "вечната столица на еврейския народ", както казват всички от семейство Тръмп. Но действията им разделиха и разпалиха емоциите в региона, засилиха враждебността към християнството и потресоха американските приятели на запад, Русия и Китай.

Риториката на Тръмп за "силен ангажимент към мира" прозвуча особено кухо на фона на кадрите от палежите, стрелбите и хвърчащите линейки из палестинските територии. Брифингите за мирния план на Тръмп за Близкия изток звучат почти като сарказъм при тези обстоятелства и вече открито се говори за



трета интифада.





Преместването на посолството бе осъществено след решението на САЩ да се оттеглят от иранското ядрено споразумение, което на практика насърчава Иран да възобнови ядрената си програма, дори само с аргумента, че така ще противостои на израелските оръжия. Ако САЩ са искали съзнателно да настроят шиитите срещу сунитите по света и след това да подсилят ефекта с подкрепа за Израел в конфликта с Иран, едва ли е имало по добър начин от дипломатическите ходове през последните няколко седмици.

Така че перспективата за региона, която рядко е оптимистична, сега е твърде мрачна за мира, вече са положени основите за усилване или разширяване на военните конфликти и терористичните кампании извън настоящите им географски граници и свирепост. "Ислямска държава", почти изтласкана от Ирак и Сирия, вече започва да действа все по-близо до Израел и трета интифада би й дала нужната мотивация да се прегрупира и да поднови смъртоносната си кампания. ИД умее да се възползва от болките на хората, а това, което се възприема от мнозина като дипломатическо американско-израелско анексиране на светите места в Ерусалим, е особено болезнено.

Последствията са повече от ясни. Конфликт в Ливан, за какъвто отдавна има опасност, сега изглежда повече от неизбежен, войната в Йемен ще продължи, както и турската война срещу Кюрдистан, а мирът в Сирия става мираж. Сомалия, Египет и Либия остават нестабилни, Катар е блокиран от съседите си в Персийския залив, а престолонаследникът на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман предприема рискове срещу консервативните теократи в родината си в името на модернизацията и прекършването на бунтовните хути.



Близкоизточният "ред" никога не е бил така близо до крах





Най-доброто, което може да се каже за политиката на Тръмп с Ерусалим, е, че тя по някакъв начин шокира палестинците и ги тласка да търсят дълготрайно решение, с което би се стигнало до стихване на регионалното напрежение. Идеята е, че с този така неприкрит жест на покровителство към Израел, палестинците се обезсърчават до степен да молят американците и израелците да им предложат каквато и да е мирна сделка. Логично е да се допусне, че те биха приели каквото и да е споразумение с радост, защото се страхуват, че ще стане още по-лошо - още повече унижения и жестокости, докато нямат права, територия или независимост и че в крайна сметка ще капитулират.

Историята досега обаче сочи, че това не е решение - окупация, незаконни селища, стена - всичко това изтласкваше мира все по-далеч. ИД и други подобни организации ще предложат различни методи за победа над израелците, когато се види, че политиката и доверието към САЩ се провалят. А недостиг на "мъченици" няма да има.

Всяка от безмилостните войни, горящи в момента в Близкия изток, може да излезе извън контрол и да ескалира внезапно до преки сблъсъци между регионални суперсили, включително между ядрени или желаещи да бъдат ядрени държави. Как ще се отрази една израелско-иранска ядрена война на сигурността и интересите на САЩ? Ще ни каже ли Тръмп?

Трудно е да се допусне как сигурността на САЩ или Израел рязко ще се подобри от оттеглянето на САЩ от иранската ядрена сделка и от преместването на посолството. И е прекалено лесно да прозрем колко още невинни хора от всяка националност и религия ще загубят живота си или ще станат бежанци заради войни и терор. Ще има много жертви, много бежанци и много мизерия. Не трябва да става така. И ще знаем кого да виним.