В началото на май се проведоха традиционните за Европа демонстрации в подкрепа на социалните права на трудещите. В продължение на много години с тази дейност се занимаваха левите социалистически и социалдемократически партии на Стария континент. Но в последно време някога популярните леви партии търпят поражение след поражение на изборите. Много експерти смятат, че това се дължи най-вече на факта, че старите социалисти не могат да предложат нови идеи на хората, и то в един нов свят.

Най-добре това са вижда в Италия, която през 70-те години беше като че ли една от най-левите европейски страни. Местните социалисти и дори комунистите участваха в някои правителства, а левите идеи бяха едни от най-популярните. Това се дължеше не само на прогресивните за времето идеи на "еврокомунизма", но и на редица харизматични лидери, които бяха герои в борбата срещу фашизма. Освен това компартията на Италия беше доста независима от бившия Съветски съюз и издържа по-дълго от очакваното на политическата сцена. Малко по-късно тя се прекръсти на партията "Леви демократи". Дълго време, до изборите през 2013 г., политическата сцена беше разделена от десните формации на богаташа Силвио Берлускони и лявоценстристката партия "Маслиново дърво". Именно тогава на тази основа бе създадена новата Демократическа партия, която събра под крилото си няколко леви формации и успя да задържи властта до скоро. След изборите т.г. обаче победи популисткото движение "5 звезди", след което се нареди новата дясна коалиция, съставена от "Напред Италия" на Берлускони, "Лигата" и "Братята на Италия", като последните две са открити националистически партии. След тях е Демократическата партия. След няколко месеца напрегнати преговори се очертава правителство на десни, крайнодесни и популистите, което значи, че левите ще са опозиция.

Друго голямо поражение получи една от най-старите леви политически формации в Европа - Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Почти веднага след края на Втората световна война тя или се намираше еднолично във властта в Западна Германия, или в коалиция с друга партия. На парламентарните избори през 2013 г. ГСДП набра само 25.7% и беше принудена да направи поредна "голяма коалиция" с християндемократите. Същото се случи и м.г., когато левите взеха 20.5 на сто и бяха отново принудени да продължат коалицията си с консерваторите на Ангела Меркеле. При това на тях им трябваше почти половин година да се разберат за състава на кабинета и политиките му. ГСДП дори успя де се пребори за финансовото министерство, но това не увеличи тяхната популярност и



техните разочаровани леви избиратели вече дават гласа си



за Лявата партия (бивши комунисти и отцепили се социалдемократи), или дори крайнодясната "Алтернатива за Германия"

Не по-малко уважаваната някога Социалистическа партия на Франция също започна да залязва още след първия срок на бившия президент Франсоа Оланд. Макар че през 2010 г. се говореше за възход на френските леви и дори се споменаваха "златните времена" от времето на покойния Франсоа Митеран. Социалистите направиха коалиция с Левия фронт и "Зелените", което им даде мнозинство в двете палати на парламента. Но последвалото управление на Оланд ще остане в историята като най-непопулярното в историята на френската република и символ на падението на социалистите. Основната причина за това бе, че президентът не провеждаше истинска лява политика и избирателите му обърнаха гръб. Крахът настъпи през 2017 г., когато кандидатът за президент от социалистите Бенуа Амон дори не можа да стигне до втори тур, а на парламентарните избори Социалистическата партия събра едва 5.2%. Според представителя на Института за Европа на Руската академия на науките (РАН) Борис Гуселетов бившият френски президент Оланд е най-добрият пример за това колко слаби са левите лидери в момента в Европа. Такива като него има в немалко европейски държави, смята Гуселетов. "Стремежът да се угоди на избирателите и на спонсорите доведе до това, че тези партии се оглавяват от хора, които искат на всяка цена да останат във властта. Те са готови на всякакви компромиси и са като цяло слаби лидери", допълва той.

Именно поради тази причина едно от малкото изключения е Великобритания, където левите имат нов силен лидер. "Аз се застъпвам за социализъм във Великобритания", не престава да повтаря лидерът на лейбъристите Джереми Корбин. Откакто той пое Лейбъристката партия, нейната членска маса постоянно се увеличава, тъй като той е



смятан за носител именно на нови леви идеи,



особено на фона на тежките преговори и драми около Брекзит. За какъвто навремето беше смятан Тони Блеър, който обаче вместо социализъм стана проводник на неолибералните идеи и в момента е най-недолюбваният човек от британците с леви идеи. Някои от тях приветстват Корбин, тъй като го смятат за достатъчно радикален, а в очите на либералните аудитории той едва ли не е смятан за комунист.

Независимо от това, че социалистическите партии масово губят своите позиции из цяла Европа, много експерти смятат, че самият ЕС остава изключително "социалистическа организация", най-вече благодарение на щедрите социални благини. Но дори това не удовлетворява вече повечето избиратели, които виждат, че традиционните леви партии вече не отговарят на техните нужди. Както отбелязва представителят на РАН Борис Гуселетов, един от проблемите е, че соцпартиите "много се дискредитираха" заради своите политически съюзи с различни десни партии, или открито провеждаха неолиберална политика. В тази връзка експертът обръща внимание на все по-радикалните леви като лидерът на британските лейбъристи Корбин, както и гръцката партия СИРИЗА и испанската "Подемос". Лош късмет за левите се оказа и новият бежански проблем. "Левите формации останаха на позициите на интернационалисти и заради това загубиха огромен брой избиратели, които преминаха към десните радикали", смята Гуселетов. Той припомни, че това се случи най-отчетливо в Австрия, Франция, Холандия и Финландия. Проблемите на европейското ляво движение се отразяват и в това как изглежда някога могъщият Социалистически интернационал, който навремето бе представян от такива бивши величия като германския канцлер Вили Бранд и шведския премиер Улоф Палме. Сега Гуселетов, който много години е посветил на публикации, свързани със социалистическото движение в Европа, определя социнтерна като "загубил влиянието си клуб на малко известни политици от Африка, Азия и Латинска Америка".

Този европейски политически пантеон



представлява в момента доста тъжна картинка



за левите политици. Както отбелязва и президентът на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов, в момента има само един ляв лидер във властта в лицето на Алексис Ципрас в Гърция. Експертът констатира, че днес именно лидерите на десните и националистическите партии предлагат по-привлекателна платформа на избирателите, дори и с леви убеждения. В същото време Абзалов смята, че е рано левите сили да бъдат отписвани. Според него, когато доходите на повечето хора се стабилизират, то те може отново да се обърнат към левите идеи. "Затова тези лидери трябва да се подготвят отсега към един бъдещ ляв завой", обобщава той. Руският режисьор Карен Шахназаров, който през 80-те години много си е общувал с левите европейски интелектуалци, също смята, че не всичко е загубено. "Аз съм сигурен, че социализмът има бъдеще както в Европа, така и в Русия, но за това са нужни най-вече нови идеи, а такива засега липсват", смята Шахназаров.