|
| Светослав Терзиев |
Борисов много разчиташе, че Юнкер, с когото го свързва политическо роднинство в семейството на ЕНП, ще изпълни
поне едно от трите му големи желания,
за да увенчае с нещо паметно третия си мандат: 1) Да му отвори път към Шенгенската зона; 2) Да го вкара в чакалнята на еврозоната; 3) Да го отърве от унизителния мониторинг, наложен на България от първия ден на членството й в ЕС заради корупция на високо равнище, организирана престъпност и дефектна съдебна система. От всички желания само третото изглежда изпълнимо. За първото е необходимо пълно съгласие на държавите членки (ЕК вече е казала "да", но какво от това?). Второто зависи най-напред от съгласието на Европейската централна банка, а след това от одобрението на държавите в еврозоната. Третото, което е в работното поле на Еврокомисията, може да се изпълни по нейна инициатива, ако тя докаже пред Съвета на ЕС, че мониторингът в сегашния си вид е изчерпал ролята си и е време да се замени с друг механизъм.
Борисов от години агитира Брюксел, че не е честно само България и Румъния да бъдат под карантина в европейския изолатор и че е по-правилно всички държави в ЕС да минат под общо наблюдение по едни и същи критерии. Тайната му мисъл е полека да отлепи етикета на България като най-корумпирана в ЕС и да я смеси с другите страни, за да създаде впечатление, че не е по-лоша. Съмишленици (включително и от обкръжението на Юнкер) го подкрепят, като предлагат неефективният МСП да бъде заменен от още по-беззъба процедура, наречена Европейски семестър (за специфични икономически препоръки към държавите). Борисов предчувстваше успех, защото още с избирането си за шеф на ЕК през 2014 г. Юнкер заяви, че до края на мандата си ще сложи точка на МСП. Задачата на българското правителство бе да се добере като пехливанин на мазни борби до края на тепиха, за да се отърве.
Но народът неслучайно е измислил пословицата "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!" Точно това предстои на Борисов. Юнкер наистина ще прекрати действието на МСП, но ще му завещае друг механизъм, който
не само ще бъде зъбат, но и ще желае да хапе
Това ще бъде предложеният нов критерий за разпределяне на еврофондовете, който ще бъде част от следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.). Пари ще се дават на държавите в зависимост доколко спазват върховенството на закона. Ако властите въртят еврофондовете за изгода на свои приближени, ако съдебната система се снишава пред корумпета на високо равнище, а организираните разбойници минават за "добре облечени бизнесмени", вратата на европейската каса ще започне да заяжда.
България е първата държава, изпитала зъбите на подобен механизъм още преди 10 години. През 2008 г. тя загуби 220 млн. евро от предприсъединителните фондове, защото правителството на Сергей Станишев ги бе раздавало по метода "за батко и братко" и освен това бе прикривало далаверата въпреки предупредителните сигнали от Брюксел, че срамотиите му се виждат. Инициативата на Юнкер за въвеждане на нов критерий в евробюджета бръкна в старата рана и България бе от първите, които скочиха срещу него на официално равнище. Министърът на финансите Владислав Горанов заяви веднага след представянето му в Европарламента на 2 май: "Върховенството на закона аз мога да го определя като върховенство на правилата. (...) Друг е въпросът ако rule of law се използва за опит за налагане на политическо вмешателство или неравно третиране на отделните държави (...) и ако някой се опитва да налага правила без правила - това е също толкова вредно, колкото и да се нарушават правилата." От обърканото му обяснение веднага пролича, че инициативата го е смутила и го е сварила неподготвен. За да се измъкне от конфуза, добави, че като временен председател на ЕС България ще се въздържа от остри коментари до края на юни, защото трябва да изпълнява ролята на балансьор.
Какво толкова страшно има,
ако България се държи като правова държава? Нали се представя точно за такава и освен това пламенно подкрепя създаването на Служба на европейския прокурор, която да следи тъкмо как държавите спазват върховенството на закона при изразходването на европейските средства? Притеснението идва именно от риска за "политическо вмешателство" чрез върховенство на закона, защото висшите политически кръгове в България не са нищо друго, освен проекция на задкулисната управляваща клептокрация, която използва държавата за свои нужди, създавайки закони за всички други, но не и за себе си. Върховенството на закона би означавало тя да стане досегаема за правосъдието. А това е прекалено много. Няма такива европейски ценности, които би допуснала по-високо от собствената си ценност. Когато на везните се поставят от едната страна еврофондовете, а от другата нейното оцеляване, разбираемо е какво ще предпочете да жертва.
България може да се изправи пред много болезнен избор, защото откакто Бойко Борисов е на власт, чуждестранните инвестиции изтъняха и еврофондовете останаха главната външна инвестиция, на която разчита икономиката й. Обяснението се търси обикновено не в калпавото управление на Бойко Борисов, а в икономическата криза, която съвпадна с първия му мандат. Логично е, че тя предизвика отдръпване на инвеститорите, които предпочетоха да се свият, за да намалят рисковете си. Но кризата си отиде, Борисов остана, а инвеститорите не се върнаха. Причината е, че българската икономическа среда е непривлекателна въпреки ниския си корпоративен данък. Тя плаши инвеститорите с двойното си правосъдие - едно, за близките до властта фирми, и друго, за всички останали. При всички търговски спорове има риск от "политическо вмешателство" в зависимост от наличието на политическа протекция. Най-сигурният път за тяхното разрешаване вече е извън България с помощта на международен арбитраж или с жалби до Европейската комисия. Само че този път е твърде дълъг, а за финансово по-слабите може да означава тежко изпитание на издръжливостта. В действителност въвеждането на върховенство на закона означава
да се прекрати "политическото вмешателство" в икономиката,
където би трябвало да действат само пазарните закони и общата правна рамка.
Европейският съюз като най-голям инвеститор в България не иска нищо друго освен същото като останалите чуждестранни инвеститори. Той трябва да може да защитава правата си пред българското правосъдие, каквато е практиката и в другите европейски държави. Само че от няколкото шумни скандала за злоупотреби с еврофондове съдебният резултат бе много на нула в полза на крадците, получили достъп до парите чрез политическа и държавна закрила. Няма да изброявам имената им, защото всички са оневинени официално и биха могли по закон да се оплачат като невинно оклеветени. А в такива случаи българският съд е удивително ефикасен.
Всяка държава от ЕС, която се противопоставя на плановете за обвързване на еврофондовете с върховенството на закона, показва, че не управлява добре ресурсите на ЕС, заяви преди дни еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова (Чехия) пред базираното в Брюксел електронно издание "Политико". Според нея протестът на държава членка срещу предложените правила е един вид признание, че тя "не гарантира в бъдеще надеждно финансово управление и защита на парите на ЕС". Въпреки че нейната собствена държава също може да попадне под ударите на новия критерий, тя спази клетвата си като еврокомисар да се държи независимо от националните си власти. Много странно ще бъде, ако подобно нещо каже и българската еврокомисарка Мария Габриел, чиято преданост към правителството на Борисов блика от многобройните й прояви в България и зад граница.
Не бива да се смята, че Жан-Клод Юнкер внезапно е разлюбил Бойко Борисов. Тук няма нищо лично, защото новият критерий се въвежда не специално заради България, а заради Полша и Унгария, които се държат вироглаво с Брюксел за разлика от угодничеството на нашето правителство. Но покрай сухото може да изгори и гнилото, или както се казва по-модерно, България да понесе collateral damage. Ако от европейските ценности вземем поне върховенството на закона, ще ни свърши повече работа от който и да е еврофонд. Намалеят ли кражбите на високо равнище, България ще забогатее по-осезаемо, отколкото, ако й наливат пари като в бездънна каца.
|
| ------------ |