Краят на българското европредседателство наближава и на цялата опозиция - дясна и лява, в парламента и извън него, й замириса на предсрочни избори. Партиите започнаха да потягат редиците, да сондират почвата за потенциални съюзници, а някои вече дори сглобиха нови коалиции. Задаващата се политическа буря се усеща във въздуха и колкото и Борисов да се заканва, че няма да подава оставка, всички ще го бутат в тази посока.

Силата на ГЕРБ обаче винаги е идвала до голяма степен от липсата на единство у неговите противници. Хората на Бойко Борисов от край време полагат всякакви усилия, за да насърчават враждите между опозиционните партии. И така не само ги отслабват, но и дори набират плюсове в електорален план. Отдавна например се знае, че значителен дял от десните избиратели пускат бюлетина за ГЕРБ именно защото не желаят гласовете им да отидат нахалост, ако подкрепят разединените и боричкащи се помежду си партийки вдясно.

Вляво нещата стоят по малко по-различен начин. Левият електорат като цяло гледа на Борисов с подозрение и враждебност по ред причини - яростните му антикомунистически изблици (може да са фалшиви, но звучат убедително), почти безусловната му покорност пред Вашингтон и Брюксел, не съвсем ясното му отношение към Москва и т.н. Антигерберските настроения сред левите хора обаче не могат да се оползотворят пълноценно политически. Причината е, че



лявото пространство остава разделено



на антагонистични лагери, които не просто не могат да намерят общ език, но и се намират в състояние на своеобразна студена война. И така спестяват на ГЕРБ не малко усилия, които иначе би му се наложило да положи, за да ги неутрализира като съперници за властта.

Това положение ясно се вижда в отношенията между двете основни леви партии - БСП и АБВ. Конфронтацията помежду им изглеждаше позатихнала, но наскоро отново пак се засили. Първият изстрел произведе соцлидерът Корнелия Нинова, която в средата на април публично се похвали, че структурите на АБВ се завръщали в лоното на партията-майка. И даде за пример благоевградски симпатизанти на експрезидента Георги Първанов, основателя на АБВ, които го изоставили и поискали да си възстановят членството в БСП. "В годините назад от БСП са се отделяли хора, правили са свои партии и структури. Това е правило левицата раздробена и по-слаба. Днес в Благоевград поставяме началото на обратния процес", обяви доволно Нинова, която беше счела случващото се за достатъчно важно, за да се появи лично в областния град. Първановистите яростно отвърнаха, че "БСП прави своя първостепенна задача издирването на официално отстранени от АБВ поради незадоволителна работа личности и шумно ги присъединява към редиците си". И обвиниха Нинова, че превръща лявото единство в "мишкуване и бракониерство на мъртъв дивеч".



Случаят обаче не се оказа просто кратка политическа престрелка,



както първоначално изглеждаше. Защото хората на Първанов го превърнаха в основен акцент на своя партиен конгрес, провел се преди дни в столицата. На висшия партиен форум младият председател на АБВ Константин Проданов кротко и без никаква съпротива обяви, че се оттегля от поста, на който прекара малко повече от година. Пред делегатите Проданов обясни, че политиката се е превърнала в бойно поле, което налагало смяна на тактиката. "Няма как да обръщаме вече другата буза. Това означава, че е необходим много по-различен стил на поведение - много по-радикално, по-настъпателно с акцент върху политическото говорене - по-достъпно за широките маси, не толкова експертно, не толкова тясно идеологическо. Най-вече поведение, което е способно да отбива ударите под кръста", описа Проданов личността, която трябва да го наследи на лидерското място. И допълни, че "ние сме в радикално нова ситуация, която налага политиците експерти, политиците дипломати да минат в ариергард и в острието на атаката да застанат калените в битката".

Още преди да е завършил речта си, мнозина от присъстващите вече поглеждаха към най-задния ред, където показателно се беше настанил членът на партийното ръководство Румен Петков, въпреки че тогавашната му позиция принципно му отреждаше място най-отпред. Сякаш чакаше да дойде моментът, в който триумфално да прекоси залата под аплодисментите на съпартийците си, за да се настани на лидерското място. Просто профилът, който описваше Проданов, точно пасваше на бившия вътрешен министър, който е известен с това, че изобщо не си поплюва спрямо своите опоненти. И накрая го одобриха с почти пълно единодушие.

А това, че



Петков е избран, за да води война с "Позитано" 20,



стана пределно ясно от речта на Георги Първанов пред делегатите. Бившият президент обяви, че хората на Нинова се опитват "да сведат ролята на другите леви формации до незначителни сателити". И предрече, че "силата на техния стратегически удар ще е срещу АБВ". "Може би съзнават, че няма да се преборят с големия си опонент, а голямата им победа ще бъде да откраднат някой и друг отстранен от нас по различни причини партиен член или симпатизант. Това е, меко казано, сектантство. Това е неразбиране, недалновидност, което няма бъдеще в българската политика", декларира Първанов. Изглежда според него младият Проданов е прекалено неопитен и мекушав, за да се противопостави на агресивността на Корнелия Нинова. Затова и реши да прати срещу соцлидера също толкова агресивния (ако не и повече) Румен Петков.

Другата причина за битката между двете леви партии е фокусът им върху умерените националистически избиратели. Това, съответно, ги кара да търсят благоразположението на установените националистически формации като ВМРО например. Нинова ухажваше воеводите още преди създаването на настоящото правителство. От АБВ пък очевидно не страдат от скрупули, че ВМРО участва в сегашното управление, и го разглеждат като потенциален съюзник. Интересът е взаимен - конгресът на първановистите получи специално приветствие от водача на ВМРО (и вицепремиер в настоящия кабинет) Красимир Каракачанов.

Противостоянието между Нинова и Първанов има и идеологическо измерение. Докато "Позитано" 20 продължава да твърди, че отстоява социалдемократически позиции, АБВ примесва в своята програма и крайнолеви елементи. В политическата декларация на конгреса се говореше за "подчиняването на държавната машина на едрия капитал", обвинява се традиционната европейска левица, че "припява на дребнобуржоазната тематика", а БСП - в носталгия към миналото, демагогия и "догматична левичарска фразеология".

Така стоят нещата вляво. От АБВ говорят за "протегната ръка", а в същото време се готвят за битка. Хората на Нинова също искат единство, само че очакват всички да приемат безусловно инструкции от "Позитано" 20. И двете страни настояват, че представляват лявата алтернатива на управлението. Фронтовата линия е ясно очертана, дулата на левите не са насочени към ГЕРБ, а едни към други. А Борисов може да бъде спокоен - при такива противници съюзници даже няма да му потрябват.