В комуникацията на Европейския съюз има нещо сбъркано. Получава се така, че европейските политики, дори да са смислени и необходими, добиват вид на нещо кухо, нещо инфантилно, нещо накиснато в патос и неразбираемо за обикновения човек въодушевление. Емблематични в това отношение са политици като Мария Габриел, Ева Майдел, Лиляна Павлова, както и всички с амбиции в европейската политика. Те са като европейска радиоточка - завърташ копчето и можеш да слушаш цял ден празни приказки за европейската идея. Като спреш предавателя, трудно ще повториш и едно изречение. Така



"шумът в ефира" всъщност е основното комуникационно съдържание,



което тече от Европа към гражданството.

Така протече например Денят на отворените врати на председателството (21 май), който бе представен като нещо невъобразимо вълнуващо, а Лиляна Павлова рапортува в реално време на фейсбук страницата си:

"Днес, точно в 9 ч., заедно с децата от 120-о училище в София открихме Деня на отворените врати в НДК - Домът на Българското председателство.

Най-строго охраняваната сграда за срещата на върха ЕС-Западни Балкани днес ще е отворена за всеки един, който желае да я посети. Така ще бъдем близо до гражданите, а те ще могат да разгледат заседателните зали, да усетят атмосферата и да се почувстват делегати на първото българско председателство на Съвета на ЕС..."

Разбира се - това върви със снимки на деца по заседателните маси, които няма начин да не са се почувствали като истински заседатели, а един ден ще показват кадрите и ще разказват на внуците си: "Ех, какво знаете вие, деца! Аз съм бил в положение да се почувствам като истински делегат на славното българско председателство през неповторимата 2018 г. Лиляна Павлова ме щипна по бузката!".

Излиза, че основното умение за кариера в ЕС е



да се научиш да приказваш много, без да казваш нищо,



обаче позитивно-пламенно.

В този смисъл Лиляна Павлова си върши работата по европредседателството перфектно - винаги може да ти произнесе пламенна реч в защита на европейските ценности и приоритетите на председателството, знае как да се здрависа и да приветства високо европейско лице, може да нареди шевици от НДК до летището, да се снима до градинка с цветовете на костюмчето й, да прогони злите духове с кукерски танц...

Преди да започне историческото председателство, много наблюдатели бяха склонни жива да ожалят Павлова за работата, с която я нагърбва Борисов в атмосфера на скандали и боричкане кой кого ще сготви на борш (говоря за конфликта на Павлова с бившия директор на НДК Мирослав Боршош). Тогава нещата изглеждаха така - от богатото регионално министерство Павлова отива на временна позиция в евроминистерството, където пари за крадене няма бог знае колко, отговорностите са високи, работата много, натоварването - изключително. Но с времето видяхме как Павлова бързо се ориентира и заплува като голяма красива риба в свои води - безбрежния океан на пустословието и празнодействието с европейски щемпел. Безкраен празник по топлото течение! И всъщност министърът на европредседателството съвсем не е за ожалване. След този шестмесечен европейски тест тя може да направи кариера в европейските институции, вероятно по-успешна от Кристалина Георгиева и Мария Габриел.

Още с рекламния клип на председателството, който изобразява България като "скритото бижу на Европа", беше ясно в каква интонационна среда ще "се случат" европейските мероприятия, на които сме домакин за половин година. Всъщност клипът беше чисто туристически - елате ни вижте колко сме готини в европейски контекст. По подобен начин изглеждаше и първият опит за изработване и промотиране на приоритетите на председателството. Публиката може би е забравила или пропуснала този неуспешен опит за приоритизация, но в началото Западните Балкани и дигитализацията изобщо не се споменаваха, а приоритетите бяха представени като



заклинание с три "К"



Приоритетите бяха заявени така: "Кохезия, Конкурентоспособност, Консенсус". Това е толкова абстрактно и всеобхватно послание, че би могло да се замени с още 10 "К", без да се усети някаква разлика: кооперативност, квинтесенциалност, континюитет, квалифицираност, конгениалност... Понятия, които звучат засукано и "интелигентно", но всъщност представляват ала-бала на висок наратив. Трите "К" набързо бяха сритани и реалните приоритетите сякаш се самоналожиха в движение.

Ахмед Доган с неговите парадигми и резонанси би бил идеален евробърборко, но за нещастие на Европа той си има свой дневен ред с други приоритети.

Бойко Борисов може да е доволен от работата си по интеграцията на Западните Балкани - това е тема, която беше изпаднала от европейския дневен ред, но упоритостта, с която бе поставяна от българското председателство, направи темата чуваема. Не че някой ще се засили да приема скоро Македония, Черна гора, Косово и Сърбия - но това е нещо, което Борисов може да си сложи като знак на ревера: АЗ възобнових диалога между Балканите и Европа, както и диалога между самите балкански държави.

Затова и срещата на върха "ЕС - Западни Балкани" беше представена като събитие, което повдига като хаспел националното самочувствие. Нищо, че "Ханделсблат" описа ролята на Борисов в тази среща като "безсилния портиер на ЕС". Тоест портиерът казва на балканските си приятелчета: влизайте, заповядайте в ЕС! А във фоайето европейските лидери казват: заповядайте, ама друг път!

В този тържествен контекст на невъобразими успехи липсват събития на "Камбаните" - даваме го като идея, изцяло вписваща се в празничната обстановка. Да направим една евроасамблея на "Камбаните" и там малки и големи европейски инфантили да бият, бият празнични камбани - в тази Асамблея на европейските шменти-капели.