Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон не са напълно единодушни, когато става въпрос за бъдещето на Европа. Но имат съгласие по една тема: Доналд Тръмп. Напоследък американският президент се изявява като голям обединител на Европа. След като обяви, че САЩ се оттеглят от ядреното споразумение с Иран - една от най-важните договорки в международната дипломация в последните години, европейците се обединиха в шока и гнева си от безотговорното действие на Тръмп и отказват да го приемат. Обединени са също и от безпомощността си, когато трябва да се справят с тази нова Америка.

Какво може да направи Европа?

Излизането на Америка от сделката с Иран е най-опасното и безотговорно решение в международната политика, което президент на САЩ е правил от инвазията в Ирак през 2003 г. Рискът е много реален и решението засили напрежението във вече несигурния Близък изток. Иранският президент Хасан Рохани бързо заплаши страната да се върне към индустриалното обогатяване на уран и малко хора се съмняват, че това може да доведе до конфликт.

Пределно ясно стана веднага колко напрегната е ситуацията с най-сериозната засега конфронтация между Израел и иранските сили "Ал Кудс", които действат в Сирия. Израел твърди, че Иран първи е изстрелял 20-ина ракети към Голанските възвишения. Израелските военни отговориха с масирана атака по около 35 ирански цели в Сирия. Разбира се, възможността за ескалация на напрежението в региона съществуваше и преди изтеглянето на САЩ от ядрената сделка. Но този инцидент ясно показа колко опасна е ситуацията в региона.

Атака по гордостта на Европа

Настроенията в Париж, Брюксел и Берлин напомнят за времето преди войната в Ирак. Голяма част от страните в Европа отказваха да подкрепят САЩ в конфликта, въпреки че Великобритания и Италия се присъединиха към водената тогава от американския президент Джордж У. Буш офанзива. Сега обаче европейците са обединени в желанието си да запазят споразумението с Иран, макар и никой не знае как ще стане това.

Атаката срещу иранската сделка е атака срещу гордостта на европейската международна политика. За страните от ЕС често е невъзможно да постигнат обща декларация по международни въпроси- например при решението на САЩ да преместят посолството си в Израел от Тел Авив в Ерусалим. Европа обаче непрекъснато показва единство относно споразумението с Иран, а заедно с Германия, Франция и Великобритания ЕС беше важен участник в преговорите.

Идеята на този документ, който беше ратифициран от Съвета за сигурност на ООН, е, че за период от 10 години Иран няма да развива ядрената си програма, а в замяна Западът значително ще разхлаби наложените на страната икономически санкции. Тъй като никой не вярва на обещанията на Иран, защото в миналото не е спазвал дадена дума, споразумението се основава на проверки и контрол. Иран се придържа към споразумението, което беше финализирано през 2015 г. по време на управлението на Барак Обама, въпреки че много републиканци в САЩ не го приемат от самото начало.

Сбогом, Америка

Всъщност Тръмп не се е отказал от сделката, а просто я наруши, като върна санкциите на Иран. Той обаче унижи Европа до степен, до която не си е позволявал никой друг обитател на Белия дом. И за да е пълно унижението на Европа, новият американски посланик в Берлин Ричард Гренел пусна в "Туитър" съобщение, че германските компании трябва незабавно да започнат да намаляват операциите си в Иран. Думите му звучаха повече като нареждане на колонизатор, отколкото като изказване на дипломат в съюзническа държава.

Това обаче не е първият път, в който традиционните трансатлантически съюзници на Америка стават обект на толкова пренебрежително отношение от страна на Тръмп. Американският президент често обвинява партньорите си от НАТО, че са използвачи и не дават нищо срещу това, което получават; той оттегли САЩ от Парижкото климатично споразумение въпреки големите протести на Европа и показа готовност да започне търговска война с ЕС. Европа успя някак си да отговори на всички тези провокации. Критиките на НАТО от Вашингтон или бяха пренебрегнати, или пък доведоха до обещания за по-големи разходи за отбрана в бъдеще. По отношение на Парижкото споразумение решението на Тръмп беше повече символично, отколкото с истински последствия, тъй като големи щати като Калифорния продължават да се придържат към договорката. А за търговията - Европа сама по себе си има голяма власт.

Нарушаването на иранската сделка от САЩ обаче сериозно се отрази на Европа. Въпреки че от месеци беше ясно, че Тръмп е на път да направи тази стъпка, не беше ясно какво ще последва. Европа изглежда печално неподготвена.

"Съществуваща необходимост"

Трансатлантическите отношения понасят огромни щети, призна и Ангела Меркел. Тя добави, че съвместната международна политика е "съществуваща необходимост".

Но какво може да направи Европа? Може ли да обяви независимост от традиционния лидер на Запада? Могат ли да постигнат споразумение по общите позиции? И как Европа може да се защити, когато германската армия има проблеми при поддръжката на основно оборудване като самолети и подводници?

Чувството на отчуждение става все по-дълбоко. Волфганг Ишингер, който е бивш посланик на Германия във Вашингтон и настоящ шеф на Мюнхенската конференция по сигурността, написа в "Туитър": "Мъртъв ли е трансатлантическият съюз? Ако едната страна откаже дори да обмисли аргументите на другата страна: продължаваме ли да сме заедно, докато се опитваме да се справим със споделените интереси в сферата на сигурността? Или сега се отдалечаваме безвъзвратно? Тъжни въпроси!"

С нарушаването на ядреното споразумение от страна на Тръмп европейците имат три сериозни опасения: последствията за сигурността в Близкия изток и в Европа; рисковете за европейските компании, инвестирали в Иран; бъдещето на отношенията със САЩ.

Президентът и хардлайнерът

Докато Доналд Тръмп произнасяше тирада срещу споразумението с Иран, съветникът му по националната сигурност Джон Болтън изглеждаше сериозен, но и доволен. Не беше необходимо дълго време, за да свали маската си. "Излязохме от споразумението", ликуваше той четвърт час по-късно в стая, пълна с журналисти в Белия дом. И след това няколко пъти повтори това изречение.

Едва ли има криза в света, която според Джон Болтън да не може да се реши с война. Решението за контролирания от Саддам Хюсейн Ирак? Бомбардировки. Иран при Хасан Рохани? Бомбардировки, ако се налага. Либия? Сирия? Северна Корея? Приложете натиск, смяна на режима, бомбардировки. Според Болтън войната е по-ефективна от политиката. Ако има едно нещо, в което не може да бъде обвинен, то това е, че е непоследователен. По ирония на съдбата Болтън, който за кратко беше посланик на САЩ в ООН по времето на президента Джордж У.Буш, сега се завърна като съветник на Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност.

Дипломатическата кариера на Болтън има една постоянна величина: агресия. "Джон Болтън е заплаха за националната сигурност", коментира сп. "Форин полиси" през март. Болтън и Тръмп не споделят една и съща визия за света, но инструментите, които предпочитат да използват са еднакви, както и списъкът на враговете им. Иран е един от тях. Смята се, че Болтън е архитектът на излизането на САЩ от споразумението с Ирак. Той смята, че многонационални организации като ООН, СТО и ЕС са излишни. Преди три години той публикува статия в "Ню Йорк Таймс", в която представи плана си за Иран. "Да спрем Иран да не направи бомба, значи да бомбардираме Иран", написа той. Болтън и Тръмп споделят предпочитанието си към разрушение. А Тръмп е най-щастлив, когато срива политиките, изградени от неговия предшественик.

Споразумението и резултатът от него

През 2015 г., когато Барак Обама представи на света споразумението, което заедно с държавния секретар Джон Кери бяха изготвили, даде ясно да се разбере основната им цел: администрацията искаше да избегне война с Иран. Обама също смяташе сделката за възможност за страната да се промени. Това беше втората, по-идеалистична част от споразумението: идеята, че не само ще се попречи на Иран да направи бомба чрез икономически инициативи, но че страната може да претърпи основна промяна в резултат на възобновяването на приятелските отношения.

Подобна трансформация не изглеждаше възможна, но само два месеца след речта си, Обама се ръкува с иранския външен министър Джавад Зариф в кулоарите на Генералната асамблея на ООН - първи подобен жест между президент на САЩ и високопоставен ирански служител от революцията през 1979 г. насам. Хардлайнерите в Иран са изключително критично настроени към Зариф за ръкостискането с "големия Сатана".

Иранската хватка на региона

Основният въпрос е дали надеждите на Запада за споразумението се изпълняват. Основната цел е изпълнена. Иран нагледно сложи край на ядрената си програма за военни цели, дори и ако, както гласи споразумението, ще може да рестартира части от ядрената си програма за граждански цели през 2025 г., а и цялата програма през 2040 г., но инспекциите ще продължат. Това беше една от основните точки, по която беше критикувано споразумението, но досега то се изпълняваше по план. Това, което не се случи, е, че в разрез с надеждите на много хора, Иран не смекчи агресивното си поведение в региона. Точно обратното.

За почти три години, откакто беше подписано споразумението на 14 юли 2015 г. във Виена, Иран сериозно затегна хватката си в региона. Израел и Саудитска Арабия в миналото предупреждаваха за действията от страната на Иран, които смятат за агресия. Оттогава Иранската революционна гвардия, която действа независимо от правителството и се отчита директно на аятолах Хаменей, значително разшири възможностите си. Сега е в позиция директно да заплаши Израел и Саудитска Арабия на границите им.

Иран спря ядрената си програма. Но продължава да развива способности, които не са забранени от споразумението. Страната се включва все по-активно в регионалните войни. И продължава да изпълнява ракетната си програма: смята се, че ирански ракети могат да достигнат до Централна Европа. Ракетната програма беше изключена от споразумението, но военната мощ на Иран и желанието за разширяване остават причина за притеснения.

Нестабилната икономическа ситуация в региона е една от причините Тръмп да смята, че може да постави Иран на колене. Стратегията му обаче е рискова. Той иска да направи с Иран това, което направи със Северна Корея - да окаже максимален натиск, за да принуди противниците му да се предадат.

Това, което прави толкова опасно прекратяването на споразумението с Иран точно сега, е сформирането на армия в сянка на шиитски милиции, които Революционната гвардия в последните години наема в Ирак, Афганистан и Пакистан и ги изпраща в Сирия и по други места. Това започна с "Хизбула" в Ливан в началото на 80-те години за сформиране на напълно лоялна, твърдолинейна армия, която оттогава насам се е разраснала и наброява над 100 000 бойци. Тя е оръжие, което по много начини олицетворява точно обратното на ядрената програма: не е сформирана само като средство за възпиране, а представлява сили за завладяване. Често тази армия е едва видима и не може да бъде контролирана отвън.

Последствията за икономиката

Решението на Тръмп най-непосредствено ще засегне европейските компании, инвестирали в Иран в края на санкциите. В деня след обявяването на решението на Белия дом дипломати от ЕС се опитаха да получат яснота за това кой ще бъде засегнат от санкциите. С връщането на санкциите Тръмп нанася удар на европейците и на Иран. След подписването на споразумението вносът на ЕС от Иран се увеличи значително, а износът за Иран скочи с почти 70%,, като започна от сравнително ниско ниво - но тенденциите в търговията тръгнаха в правилна посока.

ЕК обяви, че еврокомпаниите ще бъдат заплашени с наказания чрез т.нар. блокиращ механизъм за спазване на американските санкции срещу Иран. Мерките първоначално бяха приложени през 1996 г., за да се противопоставят на американски санкции срещу Иран, Либия и Куба.

Европа, защо точно сега?

Сега въпросът е дали Европа може да приеме тази криза като червена лампа, като началото на нова обща външна политика, дали ще продължи да понася униженията на Тръмп или ще започне дипломатическо противодействие. Според Волфганг Ишингер кризата на доверие със САЩ може да бъде превърната в нещо позитивно. "Това е още една червена лампа за ЕС, че най-накрая трябва да се вземе в ръце. За европейския проект не мога да си представя по-добра мотивация от този шок, предизвикан от Тръмп".

(Със значителни съкращения)