|
| Боряна Сечанова |
--------------
- "Арабеск" празнува 50-годишен юбилей. Какво означава той за вас?
- Решихме, че си заслужава да направим не еднократно събитие, а да посветим на юбилея целия сезон. Има много неща, които искахме да представим на по-младата публика - това са спектакли, които са гордост за групата на "Арабеск"; спектакли на Маргарита Арнаудова, на Мила Искренова; такива, които вече не поддържаме в репертоара. Мисля, че ретроспекцията, която направихме, се посрещна много добре. Искам да благодаря и на БНТ, която извади от архива си великолепни филми, снимани за "Арабеск" през годините. На 29 юни ни предстои премиера, която подготвяме като част от галата за закриване на сезона. Тя също има ретроспективен характер - в нея ще представим откъси от произведения на чужди хореографи, с които сме работили в последните 10 години. Същия ден ще представим и тъй дългоочакваната книжка по случай 50-годишнината на "Арабеск". Подготвяме и изложба, не знам дали ще успеем до края на сезона, но обещаваме за началото на другия.
- Казахте, че юбилейната програма е насочена най-вече към младите, какъв е възрастовият профил на публиката ви?
- Към спектаклите от класически тип - "Ромео и Жулиета", "Кармен", "Вива ла класика", интересът е повече от средно поколение и нагоре - 50-60 г. Интересно, че тази по-възрастна публика идва неподготвена за това, което я очаква на сцената, но въпреки това остава приятно изненадана. Щастлива съм, че младото поколение свързва "Арабеск" преди всичко с младите хореографи: Асен Наков, който вече е утвърдено име - мост между нашето поколение с Мила и най-младите хореографи като Филип Миланов, като Ангелина Гаврилова. На техните спектакли виждаме една наистина млада публика, между 18 и 25 г. Тази година имахме възможност да направим и няколко спектакъла в провинцията - започнахме със "Сидхарта" на Мила през февруари, която представихме в Бургас, Стара Загора и Пловдив. Оня ден се върнахме от Ловеч, където играхме "Герман", "Болеро" пред препълнена зала. А сега ни предстои "Ромео и Жулиета" във Варна, на 6 юли и на 7-ми - във Велико Търново на "Царевец". С това ще приключи и нашият сезон.
Радостно е, не само за балет "Арабеск", че публиката се завърна в театралните салони. Това от една страна е показател за това, че публиката се интересува и обича нашето изкуство. И това са не само нашите родители, които са запазили тази потребност от едно минало време, а и нашите връстници, и нашите деца. Надявам се това да се пренесе и нататък.
- Няма спор, че театралните салони са пълни, и това е хубаво. Но заради схемата на финансиране и обвързаността на репертоара с приходите, като че твърде често се случва да е с цената на естетически компромиси...
- Това е точно така. И точно тук стои нашата отговорност като творци. Защото в крайна сметка ти можеш да имаш едно популярно заглавие - но защо то да не е поднесено професионално, с добър вкус? Това е наш ангажимент. Не можем да виним публиката, че виждате ли, тя идва само на по-касови и по-непретенциозни заглавия.
- В този смисъл вие, "Арабеск", сте "тежката артилерия" на сцената на оперетата.
- Оперетата по принцип е най-масовото изкуство. Даже по-масово от театъра. И ние наистина им се радваме, че и те се опитват да представят нещата по-модерно, по-професионално. За съжаление все още до голяма степен слугуват на един оперетен вкус, по-трудно се променят традициите. Но аз мисля, че всичко с времето си. Когато и при тях настъпи обновление на състава, на репертоара, това ще се случи.
- Вече 8 години сте под един покрив, след създаването на Държавен музикален и балетен център, който обедини двете културни институции. Успявате ли мениджърски и творчески да "мелите брашно"?
- На ниво директори ние се разбираме много добре. Обаче ето вече колко години минаха, а все още не можем да открием мястото си тук. Най-вече защото двата тъй различни жанра изискват различна работа по реклама, по продажба на спектакъл. Не опират нещата само до счетоводство и обща каса. Когато ние влязохме в Музикалния театър през 2010 г., целият ни административно-артистичен състав беше премахнат и останахме само с един човек, който може да движи този тип дейности в нашата програма. Всичко друго би трябвало да се извършва под шапката на театъра. Само че те имат достатъчно голям репертоар, с който да се занимават; а от друга страна и много различно виждане за това каква ще бъде рекламата, какво ще бъде представянето на спектакъла... Това е страшен проблем и той продължава да съществува, няма никакви условия да се преодолее. Продължават да се назначават нови хора само за продукциите на Музикалния театър. А когато аз помоля да бъде назначен някой, за да се подпомогнат нашите продукции, винаги са ни отказвали. Така че, да - има добър тон, но ще се отнася до професионализъм в работата и в продукциите, срещаме много трудности. Включително и при финансирането на нови спектакли.
- Предполагам, че оправданието са бюджетни ограничения.
- Това са неща, с които човек се бори непрекъснато. Другото е, разбира се, проблемът с ниските заплати, които ограничават възможностите за работа и за привличане на нови хора в балета. Един млад човек не може да живее с 600 лв. Той трябва да работи поне на още едно място, за да преживява.
- Подобна ситуация виждаме в съставите на радиото, които са със също толкова несправедливо заплащане, и в момента протестират.
- Тук е въпрос явно и на политическо решение. Или закриваш този тип институция, като заявяваш отговорно, че не ти трябва, или по някакъв начин, ако се интересуваш, намираш необходимите средства и начини.
Продължава да няма млади кадри в балетното училище, продължават танцьорите с по-добри качества да се изнасят навън, защото това сега е много лесно. В България остават тези, които не могат да си намерят работа навън. Ние сме принудени да им отделяме много повече време, за да ги обучим. Не можем да си затворим очите за кадровия проблем. Така че тези телевизионни формации, които дръпнаха всички наши артисти, го направиха с едно по-добро заплащане. И на практика нашата програма започна да се съобразява с техните графици. Което е пълен абсурд за един професионален театър.
- Наследник сте на легендарната Маргарита Арнаудова на кормилото на "Арабеск"...
- Даже не мога да повярвам, че минаха 18 години, откакто съм начело на балет "Арабеск". Маргарита е била 20 г. Трупата вече има друг облик. Вече съм изморена, защото 18 г. са много време в един такъв активен начин на живот, на промени, които настъпват не само в изкуството, но и в нашия живот. Мисля, че много скоро трябва да има промяна в ръководството на балета. Да го поемат млади хора, защото те имат нужната енергия. През следващия сезон двете големи премиери ще бъдат правени от хореографите Асен Наков и Ангелина Гаврилова, която ще постави първия си голям спектакъл, насочен към детска и младежка публика.
Те са от поколението, което израсна точно в това сложно време, така че са подготвени за предизвикателствата му и със сигурност имат по-добра визия от мен за бъдещето. Аз много им вярвам. Винаги съм казвала, че "Арабеск" е една открита сцена за млади хореографи, млади художници, млади композитори. Когато се появи стойностен нов човек в някоя от тези сценични области, ние сме едни от първите, които го забелязват.
