|
| Сатирикът Антони Шпак е известен критик на управляващите в Полша. |
Материалът е излязъл в седмичното списание "Ангора" през декември м.г. Статията осмива близките връзки между полски политици и католическата църква. Поводът е присъствието на министри от кабинета на бившия премиер Беата Шидло на тържеството по повод 26-годишнината на радио "Мария" - малка, но влиятелна ултраконсервативна медия, ръководена от католическия свещеник Тадеуш Риджик. На церемонията в град Торун са присъствали важни фигури в правителството на управляващата партия "Право и справедливост", които поднесли поздравителни писма от министър-председателя и от президента Анджей Дуда. В колонката си
Шпак се подиграва на
отношението на премиера и на държавния глава към Риджик, като свързва видяното с изискването на полската конституция за безпристрастност на длъжностните лица по въпросите на религията. Коментарът завършва с извода, че "този вид параноя може да се случи само в глупава и самодоволна държава".
Прокуратурата в Лодз е сезирана от читател, който подал сигнал за възможно извършено престъпление в материала на Шпак. След анализ тя решава да му повдигне обвинение по текст в Наказателния кодекс, предвиден за престъпления, при които престъпникът "публично обижда полската нация или полската република". Обвинението и формулировката накара много хора в Полша да повдигнат вежди, коментира IPI. Ако съдът признае журналиста за виновен, го заплашват до три години затвор. "Ролята на журналистите е да държат под око правителството. И това е, което Шпак прави. Публикувахме коментара, без да виждаме нещо неподходящо в него. И сега, почти шест месеца по-късно, мнението ми е същото. В една светска държава журналистът трябва да се чувства свободен да коментира отношенията между политиците и църквата", заяви в интервю за института Павел Волдан, главен редактор на "Ангора".
Самият Шпак обяви пред частната телевизия TVN24, че материалът не се отнася до никаква нация в смисъла, в който прокурорите искат да му придадат, а е насочен към властите. "Това не е просто случаят на Шпак - коментатор, сатирик и журналист, а е част от по-голямо цяло. Анонсираното преди време вмешателство в медиите вече се случва", каза още той.
След идването на власт на "Право и справедливост" през 2015 г.
опасенията за свободата на словото в Полша
постоянно се засилват. Едно от първите неща, което дясното управление направи, бе да замени ръководството на общественото радио и телевизия. Оттогава вечерните емисии на двете медии се превърнаха в говорител на правителството, възхвалявайки успехите му. По отношение на критичните частни медии управляващите предприеха редица санкциониращи и заплашителни мерки. В края на м.г. полският СЕМ се опита да глоби с над 350 000 евро споменатата частна TVN24 за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. В крайна сметка глобата не бе наложена заради международен натиск. В последната класация на "Репортери без граница" Полша е на 58-о място за свобода на словото, пропадайки с четири позиции надолу в сравнение с 2017 г. На журналистическа среща в София преди дни полският разследващ журналист Томаш Пиатек разказа за натиска и десетките дела, заведени срещу него след публикуването на книгата му за връзките на бившия министър на отбраната Антони Мачеревич с руската мафия и фирми в Полша, зад които стоят руски капитали.
Даването на съд с формулировка "обида на държавата, отделни нейни представители или на цялата нация" не е често срещано явление в страните от ЕС, а се счита повече за техника за натиск върху медии, характерна за други държави. Преди време журналист в Беларус бе осъден на три години затвор за обида на президента Александър Лукашенко, като изпълнението на наказанието бе отложено. През 2015 г. турски съд осъди условно на 23 месеца затвор журналист в югоизточната част на страната за това, че във "Фейсбук" харесал обиден пост срещу Реджеп Ердоган. На заседанията присъства и адвокат на президента. По-късно самият Ердоган се опита да пренесе идеята за съдебно преследване заради критични и саркастични изказвания и извън територията на Турция. Година по-късно той поиска прокуратурата в Германия да разследва и обвини в обида комика Ян Бьомерман заради рецитация на стихотворение, в което Ердоган е засипан с оскърбителни думи. Разследването можеше да започне само след разрешение на правителството на Ангела Меркел. Канцлерът даде такова и по-късно съд забрани на Бьомерман да изпълнява повече стихчето публично. След това прокуратурата прекрати производството срещу Бьомерман с мотив, че няма данни за наличие на противозаконни действия. Няколко месеца по-късно управляващите в Германия отмениха закона, който позволи на Ердоган да съди телевизионния водещ. "Много международни органи по правата на човека призоваха държавите да отменят наказателните закони, защитаващи честта на държавата и държавните институции точно поради опасността такива закони да бъдат злоупотребявани с наказание и смълчаване на критичните гласове", коментира заместник-директорът на International Press Institute Скот Грифин по повод обвиненията срещу Антони Шпак. "Обвинението срещу г-н Шпак перфектно илюстрира тази опасност. То трябва незабавно да отпадне", каза още Грифин.
-----
---Натискът в България----
Преди дни всички парламентарни групи в българския парламент се обединиха около намерението да наложат още рестрикции на независимите медии в страната, демонстрирайки напълно изкривена представа за демокрация и давайки да се разбере, че разбират журналистиката като обслужване на политиците. В продължение на близо два часа БСП, ГЕРБ и ДПС говориха за налагане на нови регулации на журналистическата дейност. Като най-активен застъпник на идеята от страна на ГЕРБ се изяви шефът на комисията по култура и медии Вежди Рашидов. В началото на март т.г. правителството вече възложи на три министерства да напишат закон, който да предвижда създаването на нов орган, налагащ санкции на неудобните на властта медии.
|
| Опитите на управляващите да заглушат независимите медии доведе до мащабни протести в страни като Словакия, Унгария, Румъния. |