:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 432,005,858
Активни 233
Страници 16,051
За един ден 1,302,066

Лекарите нехаят, социалните работници не разбират, инвалидите страдат

Държавната субсидия за помощните средства вече няма да се дава на хората с увреждания, а на търговците, които често продават боклуци
Снимка: Илияна Кирилова
След 1 юли хората с увреждания ще се освободят от административната тежест при закупуването на предписаните им помощни изделия.
След 1 юли 2018 г. държавната субсидия за медицински изделия и помощни средства ще промени посоката си. Парите няма да влизат в банковите сметки на хората с увреждания със закъснение, понякога фатално. Те пък, макар и болни и трудноподвижни, нечуващи и невиждащи, няма да обикалят търговците на дребно, за да купят нужните им помощни средства. След това да тръгват пак по мъките, за да се отчетат пред държавата. С промените в нормативната уредба целевата помощ ще отива към лицензираните търговци и производители на медицинските изделия, добавката за социална интеграция и целевата помощ за медицински изделия пък ще се отпускат по настоящ адрес, а медицинските изделия ще се изработват по мярката на конкретния пациент. Новите правила обаче ще променят и лимитите за част от изделията - държавата ще покрива по-малка част от цената, но това ще е за сметка на разширения списък. Дали промененият ред ще спре безогледното източване на милиони от държавата?

------------

Да тръгнеш на море с току-що купена инвалидна количка и тя да те изостави, защото прогнилите железа, от които е сглобена у нас, се чупят като геврек малко след като за пръв път си седнал в нея...И да трябва личният ти асистент да те носи на гръб до таксито... Или пък да не можеш да се прибереш у дома, защото механизмите на количката са блокирали, тя не ще да се сгъне, за да влезе в автомобила, а ти си на другия край на България. Скъпите ортопедични обувки, които



уж са ти според индивидуалната мярка,



пък се разцепват още на първия месец, а трябва да ходиш с тях поне година. Въпреки че струват 800 лева, се оказват ширпотреба от Азия. Истинско изпитание е и придвижването с раздрънкан комбиниран инвалиден стол из стаята, който би трябвало да ти служи в следващите шест години. Произведен е от българска фирма, но от най-евтините и нестабилни материали. Некачествените и неизползваеми помощни средства - това плаща държавата за "благото" на потърпевшите хора с увреждания.

Около 50 милиона лева се превъртат ежегодно на пазара за помощни средства и медицински изделия, а в опита си да се домогнат до тях се боричкат над 300 фирми за търговия на дребно. В много от случаите зад търговците на едро (които се регистрират в Изпълнителната агенция за лекарствата) и тези на дребно (които са в регистъра на Агенцията за хората с увреждания) стои един и същ собственик. По данни на Агенцията за социално подпомагане, която е разпоредител на средствата от средата на 2011 г., само през 2017 г. изплатената целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е в размер на 52 346 150 лв. Средномесечно такова подпомагане получават 10 476 лица, а броят на нуждаещите се нараства с трайна тенденция, както и изплатените суми за закупуване на помощни средства и за ремонтите им. Само за ремонт на протези на горни и долни крайници, включително с електронно устройство, през 2017 г. са начислени 4 048 673 лв. През 2016 г. за същата цел са отишли 3 392 399 лв, а през 2015 г. - 2 759 148 лв., сочи справка в АСП.

Лицензионният режим за търговия с помощни и медицински изделия е, меко казано, странен - достатъчно е само да имаш склад. Стимул за разрояването на фирмите през последните години е и отпадането на ДДС. Търговците



обират и луфта между тавана на държавната субсидия



и цената на изделието, затова и целта им е да предложат на пазара най-ниския клас изделия срещу нагодена сума. Тъй като липсва стандарт на ценообразуване, калпав слухов апарат, който навън върви по 20 евро, у нас се предлага от търговците за 460 лв. Никой не контролира качеството на изделията, за които плаща държавата. Упреците са най-вече към хората с увредено здраве, за това, че не са си отваряли на четири очите и се доверяват на некоректни фирми. Единствената проверка, която на този етап АСП е длъжна да прави, е да провери дали изписаният на лицето с увреждане модел е в списъка със субсидирани изделия.

"Най-накрая това безумие цялата отговорност и всички рискове да се стоварват върху раменете на хората с увреждания ще отпадне. Ще се ускори и времето, за което те получават медицинските изделия. Парите ще се превеждат директно към търговците срещу куп документи, доказващи какво, на кого и на каква цена са дали. Тази схема ще позволи и ежедневен контрол върху парите и изделията. Досега информацията беше разпиляна, нямаше как да се установи, че една фирма раздава ангро ортопедични обувки, слухови апарати...", коментира Минчо Коралски, председател на Агенцията за хора с увреждания, която е и вносител на влизащата в сила промяна след 1 юли 2018 г.

Новите правила ще бъдат придружени с многократно завишен контрол над този пазар, уверяват вносителите на законовите промени - социалното министерство. Но не става ясно как точно ще стане това. Както сега, така и занапред агенцията по лекарствата ще издава разрешения за търговия на едро с медицински изделия, с които гарантира качеството им и че е съобразено с международните стандарти, обясняват от АСП. Но пък според хората, които ползват помощните средства, те и сега са по-скоро в плачевно състояние. Занапред със сигурност единствено ще се спре корупционната схема, в която инвалидите "поделят" и "изяждат" заедно с некоректен търговец предписаната им инвалидна количка, например.





Новата схема - дежавю



Всъщност новият модел на финансиране е връщане назад към вече отречена схема. До 2011 г. не хората, а фирмите получаваха целевата помощ, но пък държавата бавеше парите им с месеци. За да сложи край на протестите от страна на търговците, държавата насочи финансовия поток към хората с увреждания. Промяната се наложи и уж за да се сложи край на злоупотребите, те обаче, вместо да намалеят, станаха повече. Усетили се с набъбнала банкова сметка, част от хората с увредено здраве запушваха с получените пари по някоя дупка в мизерния си бюджет и тръгваха на обиколка из магазините, за да си "купят" с част от средствата нужната им фактура. За да се отчетат след това пред Агенцията за социално подпомагане. В схемата влязоха и специалистите от лекарските консултативни комисии. Тъй като хората получаваха парите със закъснение, лекарите тръгнаха да помагат и да ги насочват към търговци, които ще им доставят изделието, преди Агенцията за социално подпомагане да им отпусне помощта. А пациентите получаваха некачественото изделие, което още на третия ден се разпада.

Ще сложи ли край на порочната схема новият механизъм? "Както в досегашния модел на финансиране, така и в този, който ще влезе в сила след 1 юли, фирмите пак ще играят с членовете на ЛКК, а медицинските специалисти отново ще насочват на четири очи хората към определен търговец", смята Георги Воев, един от първите търговци у нас на пазара на помощни изделия.

Промяната ще реши само частично натрупалите се проблеми, признава и шефът на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски. Няма как да забраним на лекарските консултативни комисии да дават съвети и да насочват хората към даден търговец. Всичко това става на четири очи. По-лошото според него обаче е моделът, по който у нас се изплащат помощните средства. Социалните служби на нито една европейска държава не раздават помощни средства. Само лекарят, които предписва изделието, може да гарантира, че точно това е помощното средство, необходимо на определения човек с увредено здраве. "Агенцията за социално подпомагане няма място в схемата. Сега взимате документа от ЛКК или ТЕЛК и социалният работник се явява контролен орган, без да има нужните за това компетенции. В нормалните държави целият процес е в една система - ЛКК дава предписанието, а здравната каса изплаща субсидията, тя носи и отговорността за качеството на изделието. У нас обаче социалният работник трябва да контролира медицинските предписания", коментира шефът на АХУ. На този етап обаче здравните институции отказват да поемат подобна отговорност.

Списъкът с изделията, които държавата плаща, е актуализиран за пръв път от десет години насам, като е разширен с три нови изделия за деца - вертикализатори, детски инвалидни колички и детски рингови инвалидни колички. Все още не е ясно какви ще са лимитите за тях, но пък целевата помощ за някои от други със сигурност ще слезе надолу. Така



за сметка на детската рехабилитация



част от възрастните ще се окажат ощетени. Досега действащите дискриминационни текстове също не отпадат. Учениците и студентите с увреден слух например имат право на двустранно слухопротезиране с лимит от 600 лева на едното ухо. На хората в трудоспособна възраст, които не чуват двустранно, пък се полага само една протеза - за едно ухо, при това с лимит от 480 лв. "Имахме обещания от министъра, че този текст ще бъде отменен, но това не се случи. Хората, които имат нужда от протеза на двете ръце, получават и на двете, а като не чуваш и с двете си уши, не би трябвало да получаваш помощ само за едното ухо. Цената на един слухов апарат от среден клас пък е 1600 лв., а лимитът за хора в трудоспособна възраст е 1480 лв. Тези, които могат, доплащат за по-качествено изделие. Другите, които нямат пари, ползват по шест години - какъвто е експлоатационният срок, един и същ апарат, въпреки че той прекъсва и дори след ремонт не става за нищо. За нови обаче трябва да извадят от джоба си поне 3200 лв.", отчита Мария Кръстева от асоциацията на родители на деца с увреден слух.

Вероятно идеята на социалното министерство е като намали частта от стойността на изделията, поета от държавата, да "натисне" търговците също да свалят цената, т.е. това е начинът, по който МТСП се опитва да контролира фирмите да не продават изделия от 20 лв. за 200 лв. Например - както заяви преди време ресорният зам.-министър Росица Димитрова, досегашният пределен размер на цена на цифровите слухови апарати щял да спадне от 406 лв. на 170 лв.

Само че търговците отвърнаха, че срещу тази цена може и да започнат да предоставят на хората вместо слухови апарати "усилватели със СЕ маркировка" (знак, който декларира, че продуктът отговаря на европейските изисквания за безопасност), както отбелязва един от производителите в сферата на слухопротезирането. Те очевидно нямат намерение да свалят цени. А хората от най-ниските социални прослойки, каквито са немалка част от нуждаещите се, и занапред



ще доплащат за изделия, без дори да има гаранция, че плащат за качество



"За една акумулаторна инвалидна количка, най-скъпото изделие в списъка, държавата отпуска 3015 лв. Как тогава да заредиш магазина си с висококачествено и стабилно техническо средство на двойно или тройно по-висока цена от лимита? Повечето от акумуларните колички се продават с доплащане, тъй като цената им на едро е почти колкото държавната субсидия. Имахме предложение за внос на страхотни израелски колички, но с двойно по-висока цена. Отказахме ги, кой ще ги купи? Колко хора могат да извадят от джоба си шест-седем хиляди лева за техническо средство с високо европейско качество ?!", отбелязва и Георги Воев.

"Когато споделих пред наша партньорска организация в Ирландия какви са проблемите ни и ги попитах при тях какви са парите и сроковете за предоставяне на помощни средства, те казаха: При нас няма лимити и срокове. Така както вие отивате в оптиката и си поръчвате очила, ние отиваме да ни се направи аудиограма, взимаме си най-подходящия слухов апарат и го ползваме, докато се развали. При тях целевата помощ покрива напълно цената на помощното средство. Всеки получава това, което му трябва", казва Мария Кръстева от асоциацията на родители на деца с увреден слух. Премахването на лимитите според нея може да спре разпиляването на публични средства. Защото, когато има ограничения, винаги ще се намери някой, който да се опитва да ги прескочи, за да вземе повече.

Снимка: Архив "Сега"
Държавата сега отпуска на пенсионерите по 406 лв. за един-единствен слухов апарат с експлоатационен период от шест години
Снимка:Илияна Кирилова
Държавната субсидия за помощни изделия не е обвързана с доходите на нуждаещите се.
Снимка:Илияна Кирилова
Качествените инвалидни колички струват доста над държавната целева помощ.
1
2830
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
03 Юни 2018 22:19
Това било раздрънкано онова било не знам си какво!
Тези неща нямат ли гаранционен срок???
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД