:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 432,006,277
Активни 142
Страници 16,470
За един ден 1,302,066

Българинът на 21-ви век – открит към света, но и уплашен

Най-голямото ценностно обръщане за 28 години е осмислянето на живота през християнската религия
Снимка: Авторът
Екип от социолози, политолози и културолози представиха проучването на международната изследователска програма European Values Study (EVS), която се занимава с идеите, нагласите и ценностите на гражданите от цяла Европа от 1981 г. насам. България е включена за първи път в програмата през 1990 г. Поредната, "пета вълна" на изследването се провежда под мотото за "необходимостта от стратегически дебат за европейските ценности".
Съвременният българин е жаден да открие света, но се плаши от рисковете, които съпровождат подобно пътуване. Вярва убедено, че демокрацията няма алтернатива, но изпитва недоверчивост към нейните институции. Става все по-религиозен, но не признава догмите на църквата. Иска да се труди, но не за общото благо, а за своето собствено. Вярва безусловно в семейството и не се интересува кой знае колко от общностния живот. Изпитва гордост, че е българин и гледа с подозрение и известна доза страх към чуждите и различните.

Така изглеждат хората у нас през проучването на международната изследователска програма European Values Study (EVS), която се занимава с идеите, нагласите и ценностите на гражданите от цяла Европа от 1981 г. насам. България е включена за първи път в програмата през 1990 г. Поредната, "пета вълна" на изследването се провежда под мотото за "необходимостта от стратегически дебат за европейските ценности".

Съвременният българин тегли рязка разделителна линия между личния си живот и социалния ред. Това особено силно проличава в отношението му към политиката, която се схваща като работа на политиците, т.е. като нещо чуждо и външно на обикновения човек. Делът на хората, които смятат, че политиката "не е важна" или "никак не е важна", е бил 67% през 2008 г., а сега възлиза на 65%. Освен слабото желание за политическа активност,



ниска остава и готовността за участие в законни граждански акции



- само 8 на сто от анкетираните еднозначно заявяват, че биха се включили в легален протест.

Друг важен показател е изключително ниското равнище на доверието към ключови демократични институции - партии, парламент, правителство, както и към непредставителни институции като съд и прокуратура. Това рязко контрастира с отношението към демокрацията като цяло - 82% я определят като "много добра" или "доста добра" форма на управление. Изключително високо се ценят правовата държава и върховенството на закона. "Ако в началото на прехода кризата на всяка отделно взета политическа власт се привижда като криза на целия демократичен модел, то днес разширеният хоризонт на българина, включително историческият опит на европейските страни му позволяват много по-ясно да осъзнае пропастта между демократичната и останалите форми на управление", коментира социологът Боряна Димитрова.

Заради цялостното недоверие, което изпитва към социалния ред у нас, се оказва, че централно място в социалния свят на съвременния българин заема семейството. Непознатите, чужденците и институциите остават в неговата периферия и към тях той изпитва устойчиво недоверие. А значимостта на семейството остава за българина също толкова голяма, колкото е била и преди 10 години - през 2008 г. 86.4% смятат семейството за много важно, а през 2018 г. - 87.8%. По този въпрос няма съществени различия между възрастовите, конфесионалните и политическите групи, нито в групите по доходи. В същото време над 80 на сто вярват, че "трябва много да се внимава" с другите хора. "Доверието остава свито до кръга на роднини и близки приятели, докато публичният свят се възприема като чужд, ненадежден и потенциално враждебен. В така конструиран социален свят, за да се справят с предизвикателствата на живота,



хората са принудени да изграждат неформални мрежи



за реципрочен обмен на услуги", описва социалният антрополог Харалан Александров явлението, което нарича "култура на фамилизъм".

Като завръщане към традиционна принадлежност, така важна за семейството, тълкуват изследователите и растящата религиозност на българина - най-мащабното ценностно "обръщане" в сравнение с първото българско участие в EVS през 1990 г. Тогава между 25 и 30% от българите се определят като вярващи, а 2/3 са категорични, че религията няма никакво място в техния живот. Сега съотношението е радикално преобърнато. "Индиферентното или агресивно отношение към религията, характерно за комунизма, се измества от тяга и опит за осмисляне на човешкия живот в перспективи отвъд консумацията и икономическия успех. Освободени от изкуствените "колективи", хората започват да търсят опора в традиционната християнска принадлежност", смята Боряна Димитрова.

Тази своеобразна десекуларизация обаче е доста сложен и нееднозначен феномен. По отношение на редица явления, спрямо които църквата има недвусмислено отрицателна позиция, българите се оказват доста либерални, дори в сравнение с обществените настроения през 1990 г. - крайното неприемане на аборта пада от 25 на 20%, на развода - от 29 на 13%, на евтаназията от 47 на 38%, а на хомосексуалността - от 80 на 57%. Това показва, че десекуларизацията в българското общество не се съпровожда от деградация на важни светски либерални ценности, а е "навлизане в символните събития на най-високо ценената общност - семейството".

Макар и бавно, съвременният българин се придвижва към "отвореното общество", смята политологът Евгений Дайнов. Това твърдение се подкрепя от нарастващото значение на принадлежността към т.нар. изкуствени групи - тези, които са извън "естествените", като семейство, клан, род и етнос. Изкуствените групи са приятелските, членство в синдикати, партии, организации за спорт и отдих. Привързаността към най-голямата "въображаема общност" - нацията, е направо изумителна -



93 на сто заявяват, че чувстват "близост" или "голяма близост" към България.



По-различна и песимистична интерпретация представя културологът Александър Кьосев. Растящата важност на личния живот и привързаността към семейството, съпроводено с ерозията на доверието към демократичните институции, както и нежеланието за общо политическо и гражданско действие, "маркира бавен процес на разпад на социалност", изтъква той. "Българското население се придвижва от опосредствани модерни социални връзки и ценности към "непосредствени", "партикуларни добродетели"; т.е. то се придвижва от национално общество (голяма сложна и опосредствана "въображаема" общност) към отделни, непосредствени групи и малки "топли" общности", смята Кьосев. По думите му намаляват българите, които искат да развият в децата си алтруизъм и въображение - качествата, които са "основно социално лепило на модерното общество и модерната нация, чрез тях се изграждат солидарност, усещане за включеност, идентичност и социална кохезия". Нарастването на "гордия" патриотизъм културологът тълкува като проява на националпопулизъм. "Това е само тенденция, все още само хипотеза, може би следващи изследвания ще разсеят тези тревоги. Но



може би корабът потъва така бавно, че ние не забелязваме това"



заключи Кьосев.

Според Боряна Димитрова "българите са разположени в поле, рамкирано от желанието да са отворени към света, но и да са добре защитени, включително от рискове при среща с носителите на чужди културни практики". По думите й "отвореност към света и жажда за национално попечителство са две ценности, между които се люшка днешният българин".

Архив
Парадоксално, но повишената религиозност не прави българите по-нетърпими към абортите или хомосексуалните.
13
2293
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
03 Юни 2018 20:58
Нито един от говорили те не е демонстрирал и милимунда
алтруизъм и въображение

досега, какво искат от съвременният българин .
Иди! Оти?
03 Юни 2018 21:11
По-различна и песимистична интерпретация представя културологът Александър Кьосев. Растящата важност на личния живот и привързаността към семейството, съпроводено с ерозията на доверието към демократичните институции, както и нежеланието за общо политическо и гражданско действие, "маркира бавен процес на разпад на социалност", изтъква той. "Българското население се придвижва от опосредствани модерни социални връзки и ценности към "непосредствени", "партикуларни добродетели"; т.е. то се придвижва от национално общество (голяма сложна и опосредствана "въображаема" общност) към отделни, непосредствени групи и малки "топли" общности", смята Кьосев.
Сто тояги на голо
03 Юни 2018 21:16
фсъщност Кьосевата интерпретация е най-малко шизоидната от представените.
03 Юни 2018 21:19
е най-малко шизоидната от представените.
Но е.
03 Юни 2018 22:40
Нацията била "въображаема общност"
Връх на социологическия интелект.
И на проектното финансиране, разбира се.
03 Юни 2018 22:42
Опити за внушения, представяни ни като „задълбочени изследвания„ на програми и центрове, нямащи нищо общо с действителността, но показващи ни какъв трябва да е желаният резултат.
Клтурологът е ... черешката на тортата!
Кой плаща за тези преки внушения?

„..опосредствани..„

Това пък какво е?




03 Юни 2018 22:42
Що мъже са загинАли за въображаемата общност, не ти е работа.
ДАЙ-нов чел Андершон и поумнел
04 Юни 2018 06:49
Съвременният българин


Не съвременният, а българинът изобщо, исторически, генетично. И ако не беше всичко изброено, нямаше да преживее 5 века робство. Само така се оцелява : когато не ти пука за съседа, а гледаш само себе си и семейството. Всяка особеност на националния манталитет си има обяснение, но не за всяка има оправдание.
04 Юни 2018 10:19
Това мислене за абстрактния човечец, какъв то и да е-немец, англичанин, сърб .... дидактически-репресивна за да могат изсмуканите в "дискурса за Европа" абстракции да бъдат предсдтавени като тези на конкретния човек
04 Юни 2018 10:51
Прав е Ал. Кьосев, намалява дялът на родителите, които възпитават алтруизъм и присъдружните настройки и качества. Но това е банална истина. Колкото до въображението -- съмнявам се, че ценността му в очите на родителите намалявала. Просто родителите сами нямат въображение. Нямат си, генетично.Стара моя теза е, че въображението е един от възстарите дефицити на националния ни характер. Поправимо разбира се. И разбира се няма да стане. А жалко.
04 Юни 2018 10:56
Като завръщане към традиционна принадлежност, така важна за семейството, тълкуват изследователите и растящата религиозност на българина - най-мащабното ценностно "обръщане"... По отношение на редица явления, спрямо които църквата има недвусмислено отрицателна позиция, българите се оказват доста либерални, дори в сравнение с обществените настроения през 1990 г. - крайното неприемане на аборта пада от 25 на 20%, на развода - от 29 на 13%, на евтаназията от 47 на 38%, а на хомосексуалността - от 80 на 57%. Това показва, че десекуларизацията в българското общество не се съпровожда от деградация на важни светски либерални ценности, а е "навлизане в символните събития на най-високо ценената общност - семейството".
Хей, това е оптимистично! И е вярно, поне по мои наблюдения.
04 Юни 2018 12:22
По- религиозни? В никой случай не са. По- суеверни- със сигурност - повечето гледат на религията като на съвкупност от ритуали, които трябва да се спазват, а не като начин на осмисляне на живота. А за десоциализацията- видима е и с просто око. Отдавна вече няма нация, общество, само групи по интереси, доста малобройни при това, в които при всяко нарастване на бройката участници се пораждат вътрешни конфликти и се цепят. Кое е оптимистично, че не разбрах?
04 Юни 2018 16:48
Няма такова понятие като съвременен българин.
Общият знаменател не върши работа.
Има българи, с добре уреден статус, тях не може да наречеш плахи и нерешителни.
Има и българи, затънали до гуша в кредити и с ниски заплати, ето те са уплашените защото не свързват нито двата нито трите края и се чудят как да водят нормален живот и да си гледат децата.
Дискусията е с неподходяща тема. Главната тема е за неравенството.
Как така едни хора имат добри европейски заплати, а други едва кретат.
И докога тези които се мазнят на властта и са партийно оцветени ще получават многократно повече пари от редовия българин.
Съвременен българин, а ?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД