:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 384
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

Опасната носталгия по държавната икономика

Тя избуява там, където управляващите непрекъснато нещо "дават"
СНИМКА: БГНЕС
Земеделският министър Румен Порожанов обеща минимална финансова подкрепа за производителите на розов цвят. Дни по-късно се похвали, че държавата е платила 85 милиона лева на производителите на тютюн. А тази практика отдавна трябваше да е прекратена.
Нещо много се разбърка в главите и на някои управляващи, и на много управлявани. И посоката е все една - опасна и вредна носталгия по държавната намеса в бизнеса и по налагането на минимални цени. Всичко това се случва близо 30 години след началото на така наречения преход, в страна, която от 10 години е в ЕС и където всички се кълнат, че са защитници на пазарната икономика.

Първо министърът на туризма Николина Ангелкова се залетя да налага минимални цени на хотелите напук на критиките, включително и от представители на туристическия бранш. Наложи се неотдавна Комисията за защита на конкуренцията да я плесне през ръцете. За минимални цени със заплаха от протести настояват таксиметровите шофьори в София. Исканията им са за стойности, далеч над сегашните начални цени. Розопроизводителите, и те мечтаят за минимални цени за изкупуване на продукцията им. Тук поне земеделският министър Румен Порожанов се възпротиви, но пък им обеща специален закон за розата. За капак тези дни финансовият министър Владислав Горанов се обяви за ограничения на автобусния транспорт, за да се пълнели влаковете на на практика фалиралите държавни железници.

Екзотични идеи за законови промени и за тежка държавна намеса се появяват не само у нас. Но в България някои от тях твърде лесно се превръщат в законови норми, писани на парче, на крак, под лобистки натиск, без да отчитат дългосрочния пагубен ефект.

В Закона за автомобилните превози например по времето на Пламен Орешарски бе записано, че общините определят, забележете - веднъж годишно, минимални и максимални цени на таксиметровите превози на своята територия. С какво тези превози се различават от другите видове автомобилни превози, та трябва да имат и минимални, а не само пределни цени, не бе аргументирано. Ясно е само, че са сравнително добре организирана гилдия и имат влиятелно лоби.

И в момента



никой не пречи на таксиметровите компании да карат по цените,



за които настояват, стига да не прекрачват максималната граница. Но това означава ценова война и разбиване, поне за известно време, на сегашния модел с почти картелни тарифи, които се различават с по 1-2 стотинки. Затова настояването е за повишение с 20% - 1 лев на километър през деня и 1.13 лв. нощем. За София максималните цени са съответно 1.30 и 1.60 лв. на километър. Впрочем, самите промени в закона бяха наложени след оплаквания за силно завишени тарифи от измамни превозвачи и с тях държавата призна, че не може и не иска да се справи с нарушителите.

Общината скоро ще реши какво ще прави. Не е ясно дали е правен независим анализ каква е реалната стойност на услугата. Но дори да не се стигне до исканите максимални стойности, наглият натиск на превозвачите цели само едно - да отстрани от пазара коректни превозвачи, които предлагат добра услуга на ниски цени. И да не се позволи навлизането на нови компании с нови технологии и начин на работа. Веднъж вече успяха - със забраната на Uber.

Пак в посока към убиване на средния и дребния бизнес са и предложенията на Николина Ангелкова за минимални цени в хотелите. Ето какви бяха аргументите: С въвеждането на минимални цени за нощувките ще спре дъмпингът от по-малки хотели. Често постъпвали оплаквания, че хотели с категория 4 звезди например продават нощувки с цената на 2-звездни. Минималните цени биха могли да послужат и като основа за минимално данъчно облагане за всяка отделна категория, а това би помогнало да се изсветли хотелиерският бизнес. На големите хотели и вериги минималните цени ще служат за повече предвидимост в бизнеса. Тук поне пряко си се казва в чий интерес се работи. Все пак Ангелкова поиска становище от КЗК. Отговорът бе убийствен - че идеята й е



сравнима със създаването на национален картел под егидата на държавата



Стойността на нощувките зависи от множество фактори и няма как да се изчисляват прагови стойности, а освен това подобна мярка би навредила на конкуренцията, би довела до поскъпване на хотелските услуги и до ощетяване на туристите, е становището на КЗК. Крайният резултат, противно на аргументите на министерството, би бил отлив на туристи.

В България има над 6000 хотела с 3, 4 и 5 звезди. Данните на министерството и на националната статистика сочат, че техният капацитет не се запълва - трайно и значително, напук на възторжени информации около някои празници. Според КЗК това е признак за свръхпредлагане. Следователно поддържането на неефективни хотели не би следвало да бъде за сметка на потребителите.

И министър Ангелкова се втурна в друга посока - лансира идеята да се направи нов европейски регламент, който да забрани предлагането на апартаменти през онлайн платформи като booking.com, аirbnb.com и rooms.bg. Това не е просто опасно ретроградно, идиотско е. Това са платформи, които предлагат възможно най-добрия начин да организираш индивидуално пътуване или почивка, без да си зависим от туроператор или от досадна група натрапени спътници.



За минимални цени настояха и производителите на розов цвят



Аргументът - паднали под 2 лева за килограм. В предни години, когато реколтата бе слаба и изкупните цени - високи, не се чуваше за минимални цени. Сега реколтата е богата, при това заради топлото време се прибира в ограничен период от време. Земеделският министър все пак заяви, че държавата не може да налага цени. Но предложи програма за подпомагане на розопроизводителите с минимални помощи след края на кампанията.

Чист популизъм. Порожанов изнесе данни, че регистрираните производители, които обикновено имат договори с розоварите, обработват над 41 хиляди декара. Розовите градини растат с 10% годишно и реколтата надхвърля капацитета на розоварните. Освен регистрираните обаче има и много нерегистрирани площи. Всъщност тъкмо техните собственици организираха протести, засипваха пътища с розов цвят и настояваха за държавна намеса. В тяхна подкрепа се обяви и омбудсманът Мая Манолова.

Какво се оказва? Че всеки може да реши да произвежда нещо, след което да спретне протест и да чака държавата да му реши проблема. Впрочем, вече и производители на череши се оплакват, че няма кой да им изкупи цялата реколта, и викат Мая Манолова. До есента ще има още протестиращи. Но няма сдружения на дребните производители, няма анализ на пазара, няма идея какво, дали и колко ще се търси. А държавата отстъпва и обещава. Засега Порожанов обеща закон за розата.

Никой не пита земеделския министър защо предлага дребна помощ (де минимис) за розите, а държавата плаща едри помощи за тютюн. България не може да ползва пари от европейските аграрни фондове за субсидиране на тютюна още от 2010 г. Позволено ни бе в преходен период да плащаме от бюджета на производителите, но с цел те да се ориентират към други култури. Всяка година, по доста порочна схема, между 80 и 100 милиона лева се плащат за тютюна, преориентиране няма. Производителите намаляват, но парите си остават същите.

Но няма как да е иначе в държава, в която



самият финансов министър се обявява против конкуренцията





Докато обясняваше как държавата за пореден път ще отпусне помощ на БДЖ, тъй като се оказаха със запорирани сметки заради дългове, Владислав Горанов допусна да се предложат мерки, които да ограничат незаконния автомобилен транспорт, както и да се прецизират транспортните схеми на автомобилния транспорт, така че да не влизат в пряка и неравна конкуренция с жп транспорта. "Не може, ако на 15 минути тръгва автобус от София за Бургас, да очакваме железниците да са пълни!", посочи той. Защо построиха тогава магистрала "Тракия"?!

Железниците гълтат по 200 милиона лева субсидия годишно. Някой да е забелязал значително подобряване на услугата? Нормално е хората да искат да пътуват с автобус, защото е два пъти по-бързо. А и България продължава да държи като приоритет магистралите, а не високоскоростните или поне скоростни влакове. Едва когато ЕС оряза парите за шосета и даде приоритет на влаковете, започна работа по някои къси скоростни участъци. За скоростно жп трасе до Бургас има да почакаме още доста години.

Но така е в държава, в която управляващите непрекъснато се хвалят, че нещо "дават". И в която логиката на пазара се заменя с конюнктурни решения, с лобистки закони и с носталгия по твърдата щедра ръка, която раздава парите на данъкоплатците.
16
3467
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
03 Юни 2018 23:06
[quoteНикой не пита земеделския министър защо предлага дребна помощ (де минимис) за розите, а държавата плаща едри помощи за тютюн. ] [/quote]

Aмиии... ДПС, разбира се
03 Юни 2018 23:13
Държавата си остава най-големия икономически фактор. И като такъв е най-добре да е предсказуем. Нейните действия не трябва в никакъв случай да са конюнктурно-ориентирани или правени под натиск. И в никакъв случай не трябва да плащат безотговорността на предприемачите.
Иначе и производителите на алкохол ще настоят за минимални изкупни цени - напр. 20 евро на литър ракия.
03 Юни 2018 23:21
По оста од командната икономика до крайния анархокапитализъм има адски ноо междинни позиции, госин Цигуларов.
03 Юни 2018 23:45
Не издържах теста за търпеливост, не можах да дочета тоз опус...Затова няма да коментирам, само ще попитам; Приватизацията с икономически средства ли разпредели активите или просто ги "ДАДЕ" на правилните хора? Революционно, така да се каже, по ленински създаде класа...Еврофондовете, кохезионни и други, по пазарен принцип ли се "ДАВАТ" или това е малко на ужким, просто се "ДАВАТ" на правилните хора? А обществените поръчки? А по - доходните бизнеси? Всъщност има ли пазар и икономически принципи на стопански живот в България?
04 Юни 2018 00:05
всички се кълнат, че са защитници на пазарната икономика.

Кълнат се само грантаджиите - така отчитат грантовете. Другите броим държавните субсидии било за “картелната” цена на студения резерв на американските тецове, било натрапваната космическа цена за американски дърти фърчила или редовното одрусване на крайния потребител било с “въглеродни квоти”, “зеленява енергия” или димящ “биодизел”.
Апропо, “картелното споразумение” (налагано от Държавата) само по себе си не е нещо лошо. Практикува се и от ОПЕК, и от ЕС (санкции, стандарти), и от САЩ (мита, лихви, износ на демокрация). Въпросът е каква цел се преследва и как са балансирани интересите на страните. А този въпрос изобщо не се засяга от грантаджиите. Защото, ако се увеличат превозите на железниците, би било възможно “убийствата по пътищата” да намалеят, въздухът да стане по-чист (за екоталибаните), задръстванията да намалеят (с което се постига енергийна ефективност) и по-ефективно използване на електро енергията ( когато духне вятър в главите на грантаджиите или слънчасат от грантове).
04 Юни 2018 00:30
Всъщност има ли пазар

Има свободен пазар, но само за 10% от БВП, генериран от стоки и услуги, с които крайният потребител може да се конкурира с производителя (хляб, чистене, бръснене). Останалите 90% са регулации - “картелно споразумение” на гилдия с Държавата в интерес, уж все в интерес на обществото. Дали ще е “национален рамков договор” (здравеопазване, транспорт), дали ще е Договор за задължително застраховане (гражданска отговорност, задължително осигуряване) или лиценз да се ползва паричната система на Държавата (банковата дейност) все е картел, който изисква държавен надзор (дали се спазва договореното).
Крайният потребител дори и да иска няма как да си внесе (конкурентен) американски ток (110 волта), американска вода, мрамор, шисти или демокрация ... освен ако не е Шорош. Но той “внася” (само идеите за такива стоки, но не и стоките) за да се потисне местното алтернативно производство.
04 Юни 2018 06:57
Пазарна икономика в България няма! Достатъчно е само да се прочете ЗОП, с неговата тотално антипазарна философия, и това става ясно. За други закони няма смисъл да говорим, те са безброй. На едно изключително ниско ниво съществуват някакви квази пазарни отношения, но те са изключение и с изключително ограничен обхват. Между другото, пазарни отношения на Запад няма още от средата на 20 век, но това не ни оправдава.
04 Юни 2018 08:33
Свиквайте с лобистките врътки.
За мен най-иновативна засега е комбинацията между кака Мая омбутсманката и земеделския Порожанов.
Вкарваш регулация за доставки на храна на детските градини на която отговарят 2-3 фирми в страната в комбинация това да е "безплатно" за родителите.
Храната може и повече от 1000лв на месец да стане за малчуган, както е при затворниците, ама кой ти гледа. И все пак затворниците са доста по-малко от малчуганите в национален мащаб.
Засега.
04 Юни 2018 10:15
Поредната опорна точка-сурогат на личното мнение
04 Юни 2018 12:21
Нашата газета не изпитва абцолютна носталгия по държавната икономика, затуй всуе са напъните на цигуларчето да размахва плашилото й. Приватизирането на человеческите мозъци с приспивните дитирамби на всеблагата пазарна икономика може да се приеме за завършено. Както обяснява Петросян:"О кей е Амин по нашенски".
04 Юни 2018 15:09
Без държавна икономика - разпределението на богатството и доходите е 20/80, даже при тия големи субсидии и европомощи/изкривена държавна политика - щото всички тия помощи отиват в богатите/, разпределението е по-близко към 15 към 85 - 15% от хората са собственици на 85 % от богатството на страната. И за доходите е горе долу така. 15% получават 85% от БВП.. а останалите 85% от хората се задоволяват с 15% от БВП.

Смятайте. Колко трябва да стане БВП за да сме горе долу добре.
04 Юни 2018 15:47
никъде не пише, че авторът е от отровено общество...откъде ли е...
04 Юни 2018 15:54
никъде не пише, че авторът е от отровено общество...откъде ли е...


Не е , просто се е объркал...
04 Юни 2018 16:33
Кълнат се само грантаджиите - така отчитат грантовете.


Хубаво, но кои са грантаджийте? Анонимен сте и така - защитен от някаква "разправа", дайте имена, политически сили, синдикати, други органи и организации! Ние сме прости и искаме прости обяснения! Само не ми отговаряйте, че не сте "Георги Кирков" - разпространяваше някога "научни" знания.
04 Юни 2018 19:16
Хубаво, но кои са грантаджийте?


За тези, които наистина питат - има регистър на НПО-тата ....

За останалите -

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Както ви хареса ...

Hinc possum videre domum tuam
05 Юни 2018 04:40
Достатъчно е само да се прочете ЗОП, с неговата тотално антипазарна философия, и това става ясно.

Ами законът се казва закон за обществените поръчки, а не “Харта за свободната пазарна печалба”. Каква да му е философията!?
Както и всеки един закон е регулация, “орязване на свободата” на човека, на пазара, на стоката, на капитала.
Иначе мотото на Евросъюза “ свободно движение на хора, стоки и капитали” най-точно пасва на нашите “римляни” - хората свободно се движат в чужди имоти, свободно “движат” стоката от тия имоти както и капиталите, дори и да са заседнали в дамска чанта в градския транспорт.

Хубаво, но кои са грантаджийте?

Красен Станчев - “бащата” на свободния пазар у нас според самия до цент.
Иван Нейков - “бащата” на пазарната солидарна социално-осигурителна система.
Фондация “Институт за пазарни изследвания” - всяка година мерят “късането на данъчните окови” и денят на свободата на пазара;
Двата прост-съюза, които усвояват грантове за “развитие на свободния пазар на труда”;
Симеон Дянков - баща на малката финансова пица; Иван Костов- лаборант, Марио Драги - отрицателен лихвар и свободен “печетар, Федералния резерв - пръв манипулатор на “свободната пазарна лихва (Дойче банк отнесе многомилиардна глоба за свободната конкуренция с федералния резерв).
Тия са ми на фокус. И всички са без трудови доходи и без “пазарна стока”. Като усвоя грант, ще направя “пазарно” изследване за останалите лъжепазарници. Но бих предпочел да има наказателно постановление за “пазарната дейност” на Иван Искров (БНБ), на предшественика му проф. Тодор Вълчев, квесторите поне на КТБ, Стоян Мавродиев (КФН), Петко Николов (КЗК) и измислените “международни одитори” (Артур Андерсен се оттече след лъжепазарното оценяване на Елрон, но другите продължават да се вихрят като КПМГ в КТБ).
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД