Нещо много се разбърка в главите и на някои управляващи, и на много управлявани. И посоката е все една - опасна и вредна носталгия по държавната намеса в бизнеса и по налагането на минимални цени. Всичко това се случва близо 30 години след началото на така наречения преход, в страна, която от 10 години е в ЕС и където всички се кълнат, че са защитници на пазарната икономика.
Първо министърът на туризма Николина Ангелкова се залетя да налага минимални цени на хотелите напук на критиките, включително и от представители на туристическия бранш. Наложи се неотдавна Комисията за защита на конкуренцията да я плесне през ръцете. За минимални цени със заплаха от протести настояват таксиметровите шофьори в София. Исканията им са за стойности, далеч над сегашните начални цени. Розопроизводителите, и те мечтаят за минимални цени за изкупуване на продукцията им. Тук поне земеделският министър Румен Порожанов се възпротиви, но пък им обеща специален закон за розата. За капак тези дни финансовият министър Владислав Горанов се обяви за ограничения на автобусния транспорт, за да се пълнели влаковете на на практика фалиралите държавни железници.
Екзотични идеи за законови промени и за тежка държавна намеса се появяват не само у нас. Но в България някои от тях твърде лесно се превръщат в законови норми, писани на парче, на крак, под лобистки натиск, без да отчитат дългосрочния пагубен ефект.
В Закона за автомобилните превози например по времето на Пламен Орешарски бе записано, че общините определят, забележете - веднъж годишно, минимални и максимални цени на таксиметровите превози на своята територия. С какво тези превози се различават от другите видове автомобилни превози, та трябва да имат и минимални, а не само пределни цени, не бе аргументирано. Ясно е само, че са сравнително добре организирана гилдия и имат влиятелно лоби.
И в момента
никой не пречи на таксиметровите компании да карат по цените,
за които настояват, стига да не прекрачват максималната граница. Но това означава ценова война и разбиване, поне за известно време, на сегашния модел с почти картелни тарифи, които се различават с по 1-2 стотинки. Затова настояването е за повишение с 20% - 1 лев на километър през деня и 1.13 лв. нощем. За София максималните цени са съответно 1.30 и 1.60 лв. на километър. Впрочем, самите промени в закона бяха наложени след оплаквания за силно завишени тарифи от измамни превозвачи и с тях държавата призна, че не може и не иска да се справи с нарушителите.
Общината скоро ще реши какво ще прави. Не е ясно дали е правен независим анализ каква е реалната стойност на услугата. Но дори да не се стигне до исканите максимални стойности, наглият натиск на превозвачите цели само едно - да отстрани от пазара коректни превозвачи, които предлагат добра услуга на ниски цени. И да не се позволи навлизането на нови компании с нови технологии и начин на работа. Веднъж вече успяха - със забраната на Uber.
Пак в посока към убиване на средния и дребния бизнес са и предложенията на Николина Ангелкова за минимални цени в хотелите. Ето какви бяха аргументите: С въвеждането на минимални цени за нощувките ще спре дъмпингът от по-малки хотели. Често постъпвали оплаквания, че хотели с категория 4 звезди например продават нощувки с цената на 2-звездни. Минималните цени биха могли да послужат и като основа за минимално данъчно облагане за всяка отделна категория, а това би помогнало да се изсветли хотелиерският бизнес. На големите хотели и вериги минималните цени ще служат за повече предвидимост в бизнеса. Тук поне пряко си се казва в чий интерес се работи. Все пак Ангелкова поиска становище от КЗК. Отговорът бе убийствен - че идеята й е
сравнима със създаването на национален картел под егидата на държавата
Стойността на нощувките зависи от множество фактори и няма как да се изчисляват прагови стойности, а освен това подобна мярка би навредила на конкуренцията, би довела до поскъпване на хотелските услуги и до ощетяване на туристите, е становището на КЗК. Крайният резултат, противно на аргументите на министерството, би бил отлив на туристи.
В България има над 6000 хотела с 3, 4 и 5 звезди. Данните на министерството и на националната статистика сочат, че техният капацитет не се запълва - трайно и значително, напук на възторжени информации около някои празници. Според КЗК това е признак за свръхпредлагане. Следователно поддържането на неефективни хотели не би следвало да бъде за сметка на потребителите.
И министър Ангелкова се втурна в друга посока - лансира идеята да се направи нов европейски регламент, който да забрани предлагането на апартаменти през онлайн платформи като booking.com, аirbnb.com и rooms.bg. Това не е просто опасно ретроградно, идиотско е. Това са платформи, които предлагат възможно най-добрия начин да организираш индивидуално пътуване или почивка, без да си зависим от туроператор или от досадна група натрапени спътници.
За минимални цени настояха и производителите на розов цвят
Аргументът - паднали под 2 лева за килограм. В предни години, когато реколтата бе слаба и изкупните цени - високи, не се чуваше за минимални цени. Сега реколтата е богата, при това заради топлото време се прибира в ограничен период от време. Земеделският министър все пак заяви, че държавата не може да налага цени. Но предложи програма за подпомагане на розопроизводителите с минимални помощи след края на кампанията.
Чист популизъм. Порожанов изнесе данни, че регистрираните производители, които обикновено имат договори с розоварите, обработват над 41 хиляди декара. Розовите градини растат с 10% годишно и реколтата надхвърля капацитета на розоварните. Освен регистрираните обаче има и много нерегистрирани площи. Всъщност тъкмо техните собственици организираха протести, засипваха пътища с розов цвят и настояваха за държавна намеса. В тяхна подкрепа се обяви и омбудсманът Мая Манолова.
Какво се оказва? Че всеки може да реши да произвежда нещо, след което да спретне протест и да чака държавата да му реши проблема. Впрочем, вече и производители на череши се оплакват, че няма кой да им изкупи цялата реколта, и викат Мая Манолова. До есента ще има още протестиращи. Но няма сдружения на дребните производители, няма анализ на пазара, няма идея какво, дали и колко ще се търси. А държавата отстъпва и обещава. Засега Порожанов обеща закон за розата.
Никой не пита земеделския министър защо предлага дребна помощ (де минимис) за розите, а държавата плаща едри помощи за тютюн. България не може да ползва пари от европейските аграрни фондове за субсидиране на тютюна още от 2010 г. Позволено ни бе в преходен период да плащаме от бюджета на производителите, но с цел те да се ориентират към други култури. Всяка година, по доста порочна схема, между 80 и 100 милиона лева се плащат за тютюна, преориентиране няма. Производителите намаляват, но парите си остават същите.
Но няма как да е иначе в държава, в която
самият финансов министър се обявява против конкуренцията
Докато обясняваше как държавата за пореден път ще отпусне помощ на БДЖ, тъй като се оказаха със запорирани сметки заради дългове, Владислав Горанов допусна да се предложат мерки, които да ограничат незаконния автомобилен транспорт, както и да се прецизират транспортните схеми на автомобилния транспорт, така че да не влизат в пряка и неравна конкуренция с жп транспорта. "Не може, ако на 15 минути тръгва автобус от София за Бургас, да очакваме железниците да са пълни!", посочи той. Защо построиха тогава магистрала "Тракия"?!
Железниците гълтат по 200 милиона лева субсидия годишно. Някой да е забелязал значително подобряване на услугата? Нормално е хората да искат да пътуват с автобус, защото е два пъти по-бързо. А и България продължава да държи като приоритет магистралите, а не високоскоростните или поне скоростни влакове. Едва когато ЕС оряза парите за шосета и даде приоритет на влаковете, започна работа по някои къси скоростни участъци. За скоростно жп трасе до Бургас има да почакаме още доста години.
Но така е в държава, в която управляващите непрекъснато се хвалят, че нещо "дават". И в която логиката на пазара се заменя с конюнктурни решения, с лобистки закони и с носталгия по твърдата щедра ръка, която раздава парите на данъкоплатците.