Хуманитарната криза в Либия се изостря, предупреждават от ООН. През последните седмици насилието се разраства в либийския град Дерна, чиито жилищни зони са мишена на въздушни удари и артилерийски обстрел. Там вече има силен недостиг на вода, храна и медикаменти, а 125 000 негови жители нямат електричество и течаща вода, сочи доклад на световната организация. Източният град е обкръжен от юли 2017 г. от Либийската национална армия (ЛНА), чийто лидер Халифа Хафтар се противопоставя на признатото от международната общност правителство в западната част на страната. Разположен на около 270 км от границата с Египет, това е единственият голям град в Източна Либия извън контрола на силите на Хафтар. "ЛНА обяви, че контролира източния и западния вход на града и околните зони, където има сблъсъци", се казва в доклада. Силите на ЛНА се опитват да превземат града и водят тежки сражения срещу коалиция местни бойци и ислямисти, известна с името Съвет на муджахидините от Дерна или Сили за защита на Дерна. Халифа Хафтар пък твърди, че се опитва да изкорени заплахата, която представляват за Либия войнствените ислямистки групировки. Критици обаче го обвиняват, че нарича всички свои опоненти "терористи" в опит да разшири властта си.

Подобна е ситуацията по всички многобройни фронтове в Либия, където за власт си съперничат стотици големи и по-малки въоръжени групи, като в това противостояние участват със своята военна подкрепа Западът, Русия и редица арабски държави от региона. На този фон, в края на миналия месец, враждуващите либийски фракции се споразумяха да организират на 10 декември парламентарни и президентски избори, съобщи съветник на признатия от международната общност премиер Файез Сарадж, след международни среща в Париж, при посредничеството на френския президент Еманюел Макрон. Тахер ас Сони уточни в "Туитър", че участниците в преговорите са се споразумели до 16 септември да подготвят "конституционна основа" за изборите. Срещата в Париж, в която участваха източнолибийският военен лидер Халифа Хафтар, шефът на правителството в Триполи Файез Сарадж и лидерите на двата съперничещи си парламента, бе организирана, за да се намери изход от кризата в Либия.



Четиримата либийски лидери дори направиха съвместно изявление



след конференцията, в което обещават да работят по конструктивен начин с ООН за организирането на заслужаващи доверие и мирни избори и да приемат резултатите от вота. Те дори отправиха призив за създаване на единна централна банка и ангажимент за създаване на национална армия. В него има и заплаха от международни санкции срещу тези, които възпрепятстват изборите или оспорват резултатите им. В парижката конференция участваха също така петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, плюс Италия, Турция, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Катар и съседите на Либия. Споразумението е "ключов етап за помирението" в тази страна, обхваната от хаос седем години след падането на Муамар Кадафи, заяви Макрон, цитиран от агенциите. Франция се опитва да играе ролята на миротворец в страна, където усилията на САЩ и бившата колониална сила Италия не успяха да донесат стабилност, коментират редица анализатори. Френският президент се опитва да засили ролята си в увещаването на либийските фракции да прекратят военното съперничество помежду си. М.г. Еманюел Макрон успя да свика първите безпрецедентни разговори между Хафтар и Сарадж във френската столица.

Но още по време на срещата в Париж старите дрязги напомниха за себе си. Държавният съвет в Триполи, едно от двете съперничещи си либийски законодателни събрания, гласува за изпращането на своя делегация за преговорите, но предяви и редица изисквания, включително за незабавно примирие в източния град Дерна и вдигане на блокадата там, наложена от ЛНА на Хафтар. Държавният съвет заяви още, че издействаното от ООН политическо споразумение от 2015 г., отхвърлено от източните фракции, трябва да остане в сила и че военните институции трябва да действат под цивилен контрол. Причината за това е, че Хафтар е назначил военни управители на мястото на избраните кметове на повечето места в Източна Либия. Опоненти го подозират, че се стреми към власт над цялата страна и се опасяват, че ще върне страната към авторитарно управление. Група от 13 военни съвети и бригади в Западна Либия също направиха изявление, според което парижката инициатива не ги представлява. В него се изразява съпротива срещу "външната намеса" и "всяка инициатива, целяща нормализирането на военно управление". В края на май въоръжени групи в Триполи изгониха Президентската гвардия (формирование, създадено от правителството за национално съгласие на Сарадж с международна подкрепа) от нейни стратегически позиции на международното летище в столицата и канцеларията на премиера. Дипломатически източници смятат, че това е отчасти израз на недоволство заради срещата в Париж.

Либия на практика се разпадна след подкрепения от НАТО и европейските страни бунт през 2011 г., свалил Кадафи, и от 2014 г.



страната е разделена между съперничещи си политически



и военни фракции в Триполи и на изток. ООН оглавява усилията за обединение на богатата на петрол държава и за организирането на национални избори. Файез Сарадж в момента оглавява правителството на националното единство (ПНЕ), признато от международната общност и сформирано въз основа на междулибийското споразумение, подписано в края на 2015 г. под егидата на ООН в мароканския град Схират. Сарадж пое поста през март 2016 г., но до момента не му е гласувано доверие от парламента, заседаващ в източната част на страната в Тобрук и все още враждебно настроен към него. В столицата негова опора са три влиятелни местни милиции, чиято задача е по-специално да гарантират сигурността в Триполи и околностите. Халед ал Мишри е председател на Държавния съвет (еквивалент на горна камара), заседаващ в столицата Триполи. Този консултативен орган, също формиран в резултат на споразумението от Схират, включва мнозина бивши членове на Генералния национален конгрес (бившия парламент, съставен след изборите през 2012 г.), враждебни спрямо маршал Халифа Хафтар.

Халифа Хафтар се ползва с подкрепата на Русия, Египет, Обединените арабски емирства и Франция. Неговата ЛНА контролира почти всички петролни залежи на страната, с изключение на Дерна, където се разпорежда джихадистка милиция, сродна с "Ал Кайда". ЛНА присъства и в южните райони, по-специално в град Куфра и в околностите на Себха. В редиците й служат бивши офицери от либийската армия на Кадафи, членове на милиции и бойци, дошли от съюзнически племена и от салафитски неджихадистки групи.

Аналитици и наблюдатели смятат, че редица други важни играчи в кризата са били изключени или представени на ниско равнище на срещата в Париж. Сред тях са ръководителите на стратегическото пристанище Мисрата, които бойкотираха разговорите, и са събрали най-влиятелните политици, както и най-силните милиции от Западна Либия. Милициите в града, разположен между Триполи и Сирт, са враждебни на маршал Хафтар. Бойците на Мисрата присъстват в Триполи, а също така в Сирт и околностите на града, който освободиха с цената на големи жертви от "Ислямска държава" в края на 2017 г. Силите на Зинтан, които са били поканени на срещата в Париж, бяха прогонени от Триполи през 2014 г. и се оттеглиха в града си, югозападно от столицата. Те не гледат с добро око на ислямистките течения и мнозина от тях нескрито подкрепят маршал Хафтар. Милициите от Зинтан контролират петролните полета в западните региони на страната. Бригадите за защита на Бенгази са съставени най-вече от милиции от Мисрата и ислямистки бойци, прогонени от източния град Бенгази от силите на маршал Хафтар. Племето туареги контролират по-специално границите с Южен Алжир и западната част на Нигер.

Така на практика почти всички военни течения в Либия не спират да заявяват, че искат мир и диалог, като в същото време не спират да използват основния си аргумент за решаване на проблемите в тази страна - оръжието. Остава да се види дали със завземането на Дерна от страна на Хафтар, наистина ще се стигне до някакъв вид крехко примирие и провеждането на избори. Но дори това да се случи, не е изключено, че гражданската война в страната просто ще придобие други форми, както стана след изборите през 2012 г., които могат да се смятат за началото на втория етап от войната в Либия.