Журналистът Бабченко беше наужким убит в зрелищна инсценировка в Украйна. Включваща свинска кръв, отцепление, полицейски ленти и хорско шашкане. Мигновено се развихри пропагандна шумотевица, а Бабченко се появи жив в обкръжението на хора от спецслужбите на Украйна, които заявиха, че този театър е бил единствено възможен, съвсем нарочен и от полза. Голяма част от медиите по света обаче не приеха играта и се възмутиха.
Това учуди властите в Киев,
а един министър (на вътрешните работи - Арсен Аваков) дори запита: "Ама вие какво, бихте предпочели Бабченко да беше наистина убит ли?"
Като човек на езика винаги се радвам на словесната експресия. Дори когато е неуместно, защото все пак езикът ни е даден да си казваме нещо съществено, а не да се опиваме от самия него, забравяйки, че той е само средство. Преди много вече години, още през комунизма, гостувайки на свой приятел в Киев, чух хубав фразеологизъм и ми остана в главата завинаги. Моят приятел е евреин, живееше тогава в центъра на Киев с майка си. Аз спях у тях, а денем скитахме с приятеля ми по "Крещатик", разглеждахме Лаврата и други забележителности, плажувахме на брега на Днепър, пиехме бира с начетените му другари и завъждахме флиртове с начетените му другарки. Често спорехме, главно с приятеля ми, по политически въпроси. Моят другар беше на яростни антисъветски позиции, ненавиждаше болшевиките. Аз усещах несполуките на строя, но не бях яростен. Може би защото съм привърженик на по-спокойното отношение към феномените на човешкото битие, а към политическите такива съм често изпълнен с хумор и скепсис, нежели с възторг или бяс.
Една сутрин бях събуден от кавга на вратата на апартамента. Майката на приятеля ми се караше със съсед от долния етаж. Човекът отдолу бил наводнен преди време и беше дошъл за парично обезщетение от горните си комшии. На гюрюлтията се показа и моят приятел, аз също се зазяпах и заслушах от вратата на стаята си. Доколкото можах да схвана, на човека му била наводнена банята и част от коридора и искаше пари. Майката на моя приятел хем признаваше това, хем - бидейки интелигентна, речовита и емоционална жена, някак го заливаше с огромен поток информация и аргументи, които главно се свеждаха, че човекът е прав принципно да търси компенсация, ама преди да се плаща, хем от нея, трябват още много неща да се свършат. Като например - да се оповести домсъветът, да се проверят тръбите, да се осчетоводят щетите, да се ремонтира зданието, да се каже на общината, да се сменят старите вани, да се проучи издръжливостта на материалите, и прочее, и прочее. Стигна се и до възмута от кучетата, които нямат паспорт, и от безхаберието на "дворника", който не си гледал работата.
Човекът
беше смазан от речевия й поток,
но явно беше му накипяло, щото целият се тресеше от яд и само съскаше с издути жили и кръвясал поглед:
- Вы мне зубы не заговаривайте, вы мне зубы не заговаривайте, вы мне зубы не заговаривайте ....(Анастасия Осиповна, да речем) !....
Другарят ми, като видя накъде отива работата, избута майка си навътре, а комшията навън, обеща да му платят скоро някоя пара и затвори вратата. Майката не хареса това и му се накара, че е мекушав. Като цяло така приключи работата. По-късно запитах какви са тези зъби и как се заговарят. Оказа се, че когато някой го боляло зъб, за да се отвлече, а може би и да се излекува от болката, са му баяли. И човекът някак се залисвал.
Да залисаш врага е приемливо и дори уместно при военни действия. Днешна Украйна и днешна Русия очевидно са ако не във война, то в сериозна вражда. Тук няма да ви занимавам с тезата кой колко е прав и крив, а ще кажа само за прозрението на г-н Арсен Аваков, както и за сблъсъка на манталитети, който се видя при аферата с Бабченко. "Вие какво, бихте предпочели Бабченко да беше наистина убит ли?" - попита Аваков западните медии и агенции, които критикуваха постановката. Естествено, на този риторичен въпрос не дочака отговор. Защото отговорът, който никога не би прозвучал, би бил "да". Но е непроизносим. Животът на журналиста г-н Бабченко, на който той държи повече, отколкото на разни журналистически принципи, както сам заяви, не струва бог знае какво в голямата политическа залисия.
По-точно - би струвал повече, ако го беше изгубил, отколкото сега. Искрената възмута на Аваков, пък и на президента Порошенко от световните агенции, които не оцениха инсценировката, показва само, че не само войната е хибридна. А още - че е хибриден моралът, пък манталитетите са устойчиво нещо. И че когато баеш на зъбите на комшията, не е допустимо да баеш и на зъбите на супервайзъра, особено ако
си му обещал уважение и нормолюбие
Впрочем наскоро питах моя приятел за родината му Украйна (той сега живее другаде). Изрази се неопределено, но крайно: "Такава хубава страна затриха". Не влезе в пояснения. Аз не се съгласих, но с него сме свикнали да сме - така - постоянни опоненти.
Демокрацията не прощава. Особено ако няма лесни пари на корем. А то такива пари има само за "правилмните" държави останалите.. са на дръвника... ама си мислят, че ще се доредят до чудодейния паричен поток.. да ама не.
Демокрацията унищожава качествено всяка държава и я превръща в канибал - няма ли лесни пари - столицата изяжда провинцията, богатите изяждат бедните.. щото парите са все по-малко. Просто демокрацията харчи винаги много повече отколкото произвежда.
Украйна е поредния пример. Ние - също.