Българската наука страда от хроничен недостиг на финансиране. Нашите учени са доказали, че виреят отлично в международна среда и умеят да печелят проекти по света. У нас обаче парите за наука често се харчат на ръба на скандала - достатъчно е да припомним, че един просветен министър беше принуден да напусне заради раздаване на субсидии от научния фонд на близки фирми. Не мина безоблачно и стартът на ОП "Наука и образование". Сега предстои нов опит за проектно финансиране на наука - този път чрез национални програми, както се прави от години в средното образование. Проектите на програмите бяха публикувани наскоро за обществено обсъждане, като за становища все още има време - до 14 юни. Общата сума, която трябва да бъде разпределена в следващите години, е 61 млн. лв., като за тази година индикативният бюджет е 18.02 млн. лв.

..............................................



"Млади учени и постдокторанти"



Бюджетът на програмата за 2018-2020 г. е 15 млн. лв. Целта й е привличане, задържане и развитие на ново поколение висококвалифицирани млади учени. По нея могат да кандидатстват висши училища и научни организации, имащи принос над 3% от публикуваните научни резултати за последните 3 г. в базите данни Web of Science и/или Scopus. Одобрените ще получават средства за допълнителни възнаграждения на младите си учени по механизъм, отчитащ приноса на звената, в които работят. Бонуси ще има за учени, които работят по значими, актуални теми с възможности за приложение на резултатите. Допълнителното месечно възнаграждение за млад учен трябва да е между 200 и 500 лв. Общо ще бъдат подпомогнати 250 млади учени. Месечният грант за един постдокторант пък може да е от 1500 до 3000 лв., като парите могат да се ползват освен за възнаграждения и за закупуване на материали. Целта е в края на 2020 г. да имаме 25% повече перспективни млади учени, работещи у нас, 400 повече публикации в реферирани издания, 45 заявки за патенти.



"Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука" (ВИХРЕН)



Програмата е за 7 г., а бюджетът й е 1.5 млн. лв. за първата година с перспектива да се увеличи двойно след третата година. Целта й е значително "увеличаване на човешките ресурси за наука и иновации от високо ниво в България заедно с трайна положителна промяна в културата на българската научна общност". По нея ще се осъществяват "предизвикателни научни проекти от водещи и установени учени и от сформираните от тях екипи". Бенефициенти са научни организации с потенциал да кандидатстват по програмите ERC или ERA Chairs от "Хоризонт 2020" или по съответните програми в предстоящата Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации на ЕК. По нея може да се кандидатства по две линии - за "установен изследовател" и "водещ изследовател", за всяка от които има специфични изисквания. Като участник в национална програма от изследователя се очаква да бъде назначен на основен трудов договор на пълен работен ден към организацията бенефициент. Финансирането е до 300 000 лв. на година за максимум 5 г. Възнаграждението на изследователя е 6000 лв. на месец, а на всеки нает към екипа старши сътрудник, постдокторант и докторант ще е съответно по 4500 лв., 3500 лв. и 2000 лв. на месец.



"Петър Берон. Наука и иновации с Европа"



Хоризонтът на програмата отново е 7 г. - по 1.2 млн. лв. на година, които ще се дадат за осъществяване на научни проекти. Тя е предназначена за изследовател и организации, участвали съвместно със същото проектно предложение в eвропейската програма "Мария Склодовска-Кюри - Индивидуално финансиране" (МСК-ИФ), които са се класирали на висококонкурентни позиции и за които не е достигнало отпуснатото финансиране. (Минималният праг за допустимост е 80 точки.) Проектното предложение ще се финансира по следния начин - предвиждат се зa възнаграждение от 3800 лв. месечно (с включени вноски на работодателя), 650 лв. месечно за разходи, свързани с научни дейности и научното управление по проекта, 550 лв. месечно за административно управление и институционални разходи. Общо за година максималният бюджет за проект е 60 000 лв.



"Въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв"



Целта на програмата е въвеждане на NAT тестове (Nucleic Acid Testing - техника за амплификация на нуклеиновите киселини) на донорската кръв. Това е най-новата в световен мащаб технология за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции. В крайна сметка се цели повишаване на сигурността на дарената кръв и на кръвните компоненти и предотвратяване на случаите на заразяване на пациенти. Очаква се по тази програма да бъде купен апарат от най-висок клас за извършване на NAT диагностика на дарената кръв с необходимите реактиви и софтуер за Националния център по трансфузионна хематология, както и създаването на NAT лаборатория. Периодът на програмата е до декември 2019 г., като за т.г. са планирани 2 млн. лв., а за 2019 г. - 3 млн.



"Репродуктивни биотехнологии в животновъдството"



Целта на програмата е оптимизирането на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии и трансфер на знания. Срокът й е до края на 2019 г., като за тази и следващата година са заложени по около 800 хил. лв. Най-общо задачите й са три - използване на криоконсервиран генетичен материал, подобряване на репродуктивния потенциал чрез използване на нехормонални биоактивни добавки през значимите за репродукцията периоди и трансфер на знания и репродуктивни биотехнологии. Важно ще е внедряването на иновациите от репродуктивните биотехнологии (в края на 2019 г. трябва да има поне 3 разработени) в практиката, както и трансферът на знания - всеки фермер трябва да бъде запознат с най-съвременните постижения.



"Електронно здравеопазване в България" (Е-здраве)



Е-здравеопазването вече е погълнало немалко пари, а по научната програма са заложени общо 2 млн. лв. - 800 хил. лв. през т.г. и по още 600 хил. лв. за 2019 г. и 2020 г. По програмата е планирано разработване и пилотно въвеждане на единна електронна система за управление на големи масиви от данни в онкологията и хематологията в университетските болници с такива отделения. Предвидени са още пилотно внедряване на софтуерна платформа за събиране, обработване и анализиране на данни за проследяване от лечебни заведения на ефекта от прилагането на терапията с 13 иновативни лекарствени продукта, както и създаване на прототип за компютърно подпомагане на изготвянето на медицинска документация. Целта е по-качествена медицинска помощ и намаляване на натоварването на медицинския персонал с технически и с административни задачи.



"Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността"



Бюджетът е 3.45 млн. лв., като за т.г. са определени 1.35 млн. лв., а за следващите две години - по 1.05 млн. лв. Като подсказва и името на програмата, целта й е да осигури отворен достъп до електронната инфраструктура за екипи от учени и докторанти от различни научни дисциплини, както и да формира интердисциплинарни екипи, използващи най-съвременни постижения в информационните технологии. Многобройни са очакваните резултати от прилагането на тази програма - от разработване на иновативни съвременни софтуерни инструменти и на платформи за отворена наука и за дистанционно обучение, през създаване на пилотни проекти за работа с примерни модели на базата на съвременни информационни технологии за цифровизация, до създаване на обща научна инфраструктура и на научна методология за високоскоростни компютърни изчисления за изследване на климата, метеорологията, защитата на критични инфраструктури, екологията, транспорта и др. Посочените водещи партньори биха могли да бъдат СУ, ТУ-София и БАН, които да изпълняват програмата заедно с Пловдивския, Русенския, Шуменския университет, ТУ-Варна, МУ-София и унивелситет "Асен Златаров" в Бургас.



"Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото"



Бюджетът на програмата е 4 млн. лв., а срокът й за изпълнение - декември 2020 г. (1.6 млн. лв. за 2018 г. и по 1.2 млн. лв. за останалите две години). По нея следва да бъдат създадени интерактивни карти на културно-исторически обекти, на свещените места, на политическите граници на България от създаването й до днес, на диалектите, на литературни забележителности, туристически маршрути и пр., както и онлайн енциклопедия на културно-историческото наследство в Югоизточна Европа от праисторията до днес и програми за културно наследство. Част от дейностите по създаването на виртуалната енциклопедия ще са създаване на видеолекторати в областта на българския език, кирилометодиевистиката, литературата, музиката, театралното изкуство и др., на познавателни онлайн видеоигри, на социална мрежа "Културни пространства" (интерактивно приложение, адаптирано към мобилни устройства, в което ще се дава информация за знакови места, свързани с българската култура от древността до наши дни), на онлайн електронни библиотеки за речници на българския език, на документални филми, свързани с културно-историческото ни наследство и др.



"Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот"



6 млн. лв. до декември 2021 г. (по 1.5 млн. лв. за всяка година) са планирани за провеждане на "фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот" на българското население. Дейностите, които ще се изпълняват, са многобройни: разработване на модели за управление на производствени агросистеми, изследвания на качеството на биопродукцията, оптимизиране употребата на пестициди, разработване на опаковки от биологични ресурси, на пробиотици и др. хранителни добавки.



"Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия"



До 2022 г. по програмата са предвидени 6 млн. лв. (по 1.2 млн. лв. на година). Планирани са най-различни изследвания - на характеристиките на приземната атмосфера и влиянието им върху качеството на живот, на качество на водите и на градската среда, на катастрофалните природни явления и връзката им с климатичните промени, на геоложката среда и т.н. Избраните учени ще наблюдават измененията в температурата на въздуха, ще оценяват очакваните промени в климата на страната, ще идентифицират причинно-следствените връзки замърсител-заболеваемост, ще изграждат пилотни (за избрани градове) системи за ранно предупреждение за рискове за човешкото здраве, включително и за замърсяването на въздуха с растителни полени с алергенен ефект и др. Предвижда се и създаването на системи за дистанционни наблюдения с цел получаване на актуална информация за състоянието на околната среда и оценка на опасността от възникване на неблагоприятни явления.



"Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита"



7.3 млн. лв. до 2020 г. са планирани най-общо за създаване на нисковъглеродна конкурентоспособна икономика. По програмата ще се финансират научноизследователски и научно-приложни проекти. Фокусът при първите е върху създаването на нови материали и развитие на иновативни подходи за въвеждане на нисковъглеродни енергийни технологии с цел България да напредне в областите, в които се очаква най-значим потенциал за икономически растеж през следващите 5 г. Тук влизат темите за съхранението на енергията (авангардни постлитиево-йонни батерии, оловни батерии за старт-стоп и хибридни коли и др.), намаляването на емисии от СО2, разработването на нови материали и структури за възобновяеми източници на електроенергия и системите за съхранение на енергия и др. Планирано е разработване на хибридна система батерия-горивна клетка за транспортни цели (хибридна електромобилност), която би могла да се използва при тролейбусната мрежа; малките транспортни коли, селскостопанските машини и др., разработване на достъпни решения за акумулиране на енергия от ВЕИ за зарядни станции (електро- и водородни), демонстрации на авангардни системи за съхранение на енергия от соларни панели в безпилотна летателна система, захранвана със слънчева енергия, работа по въвеждане на горивни клетки за автономно захранване на еднофамилни къщи и др.