Два огромни проблема висят над главата на българския премиер - и двата енергийни. Единият е перспективата да не бъде изградена АЕЦ "Белене" - с цената на загуба от над 3 млрд. лв. вече инвестирани средства и на ликвидиране на ядрената ни енергетика изобщо, след като някой ден затворим реакторите в Козлодуй. Другият е опасността след изграждането на "Северен поток 2" и евентуално пресъхване на тръбата през Украйна България да внася руски газ от Турция, което би я поставила в икономическа, а и в политическа зависимост от южната ни съседка.

А можеше да е иначе.

Когато ГЕРБ дойде на власт през 2009 г., премиерът Борисов беше ентусиаст за бъдещата АЕЦ "Белене". През март 2011 г. пред Би Ти Ви той за пореден път заяви: "Ще строим АЕЦ "Белене", как няма да я строим". В отговор на въпрос дали страната ще изпадне в зависимост от Русия, заяви: "Каква зависимост, когато имаш евтин ток и икономиката ти работи?" Но на 5 февруари 2012 г. на четиричасово посещение в София долетя държавният секретар Хилъри Клинтън, която постави пред него въпроса за необходимостта от "енергийна независимост" на България от Русия и на 16 март 2012 г. като гръм от ясно небе Борисов обяви, че е разпоредил спиране на строителството, а ден по-късно пред ТВ7 заяви: "Шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ "Белене" са "нулеви" и "По време на моето управление



аз българо-руска централа в Белене няма да правя"



Тогава се появи "Уестингхаус" и се заговори за това, че вместо руска, у нас може да се построи американска ядрена централа с финансиране, осигурено от някаква уж заинтересована голяма американска финансова институция - Ексимбанк. (На тази въдица се върза и министърът на икономиката от кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев от БСП, който по време на посещение в САЩ през есента на 2013 г. проведе разговори с тази банка.)

Няколко месеца след като Бойко Борисов спря АЕЦ "Белене", на 5 юли 2012 г. генералният директор на "Росатом" заяви, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, даже до 100%, както е с Турция, след което, ако България желае, да откупи пакет от централата. На 28 януари 2013 г. директорът на департамента за комуникации на "Росатом" Сергей Новиков заяви: "През 2010 г. на преговорите в София едно от условията на българския премиер беше да не се правят разходи от държавния бюджет за проекта "Белене". През ноември същата година в Москва ние предложихме да построим атомната централа за сметка на собствен финансов ресурс. Българската страна, в зависимост от пакета, който ще запази (51%), трябваше да покрие съответния дял от разходите за сметка на приходите от продажбата на произведената от станцията електроенергия с приблизителен срок на изплащане около 19 години. По този начин нито един лев от държавния бюджет нямаше да се похарчи". А на 30 юли 2016 г. първият зам. генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров отново потвърди, че през 2010 г. Русия е била "готова напълно да осигури финансирането на този проект без каквито и да било гаранции от страна на българското правителство. Това бяха много добри условия, абсолютно ексклузивни".

След като Борисов спря АЕЦ "Белене", последва неуспешен опит "да напляскаме руснаците" в един обречен и скъпо струващ арбитраж, реакторите бяха платени, доставени и опаковани, без да е ясно кога и дали изобщо ще произвеждат ток.



Печална е и съдбата на "Южен поток",



който трябваше да захрани редица европейски страни, като България беше в най-изгодна позиция - газопроводът да мине през нейна територия, осигурявайки и транзитни такси, и осигурени доставки на газ.

На 15 май 2009 г. в Сочи газовите компании на Русия, Италия, България, Сърбия и Гърция подписват споразумение за изграждането на тръбопровода "Южен поток", по-късно се присъединяват Словения, Хърватия и Австрия. По това време още няма геополитически конфликт между САЩ и Русия по отношение на Украйна, в който по-късно е въвлечен и ЕС. Така че и Русия, и страните, подписали договора за "Южен поток", нямат проблеми по отношение на Третия енергиен пакет дори по простата причина, че пакетът не може да налага промени на междуправителствени договори, сключени преди неговото приемане. Никой не критикува страната ни във връзка със сключването на договора за изграждане на "Южен поток". Но идва украинската криза и нещата се обръщат с главата надолу. САЩ не желаят Русия да заобиколи Украйна и за тази цел "Южен поток", замислен като алтернатива на украинския газопровод, трябваше да бъде спрян, и най-ефективният начин да стане това бе, като се притисне най-податливият на натиск, а и най-важен участник в проекта - България.

Натискът от Вашингтон и Брюксел беше ефективен. "Южен поток" беше погребан, като оправданието от българска страна беше, че проектът не отговарял на изискванията на Третия енергиен пакет. Нищо че за Германия, осъществяваща проекти с "Газпром" за доставка на руски газ, Третият енергиен пакет не важеше. Нищо че австрийският президент Хайнц Фишер, който беше поканил на посещение Путин през 2014 г., контрира категорично натиска от Вашингтон и Брюксел: "Никой не може да ми каже защо един газопровод, който се планира да минава през страни от НАТО и ЕС, не може да бъде изграден в Австрия". А на 3 ноември същата година, въпреки силния американски натиск срещу Унгария по отношение на "Южен поток",



унгарският парламент прие закон, който позволява строежа на газопровода



на унгарска територия, без да е необходимо одобрение от ЕС.

В крайна сметка обаче през януари 2015 г. шефът на "Газпром" Алексей Милер обяви, че проектът "Южен поток" ще бъде заменен от "Турски поток". Обяснение защо правителството му не е размразило "Южен поток" Бойко Борисов даде в интервю пред ТАСС на 9 юли 2015 г., в което каза, че проектът не бил доизчистен от геополитически измерения и че било нужно "спазване на Минските споразумения за мир в Украйна". В същото време на Борисов му дойде гениална идея - няма "Южен поток", но какво от това, България може пак да стане газоразпределителен център за Европа, като построи хъб край Варна. В интервю пред ТАСС през юли 2015 г. той разви идеята си така: "В него (хъба) ще постъпва и газ от българските находища, втечнен газ през пристанищата на Гърция и азерски газ, ако бъде осигурен маршрут за него". В България пък ще бъде изградена и газова борса, на която клиентите ще могат да пазаруват и през нашата преносна мрежа да получават природния газ. "Могат да са руски, европейски или американски компании. Който иска, ще може да си купи", разви красивата си идея Борисов.

Само че реалността се оказа различна. Втечненият газ не е решение. По цена той изобщо не може да се конкурира с руския. С Азербайджан има само благопожелателни договорености, Южният газов коридор до Турция наскоро беше официално открит, но договор в ценово отношение с Баку за конкретни доставки на газ няма. "Перспективните" български газови находища не са разработени и си остават "перспективни". Стана ясно още, че идеята за газов хъб без руски газ е мираж. В статия от 30 май 2016 г. енергийният експерт проф. Атанас Тасев лаконично отбеляза: "Хъб "Балкан" без руски газ е като куцо магаре". Това прозря най-сетне и правителството на Борисов -



без руски газ няма хъб



След години на враждебни отношения спрямо Русия (всички външни министри на Борисов, че и военни като Николай Ненчев бяха открити русофоби) българският премиер прозря, че е бил използван от Вашингтон и Брюксел и че послушанието му не е било възнаградено с нищо по отношение на осигуряване на енергийната сигурност на страната. И кацна в Москва - с извинения и като просител. Но питомното отдавна е загубено. Путин изрази готовност Русия да участва в осъществяването "на пазарен принцип" на вече възродения проект "АЕЦ Белене", но какво от това? Така или иначе проектът не може да бъде осъществен без руско участие, поради това, че реакторите и технологията са руски, те са си взели парите за поръчаните реактори. По отношение на доставката на руски газ за хъба Путин упорито избягваше тази тема, а прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков беше пределно ясен: "Имат желание (българската страна) да се направи някакво отклонение, но въпросът е откъде, по коя тръба, през кои граници".

Бойко Борисов винаги е обграден от ласкатели. През януари 2015 г. вицепремиерът Румяна Бъчварова определи спирането на трите големи енергийни проекта - на газопровод, нефтопровод и ядрен проект, като "силно политическо действие" на Борисов, "в световно отношение това е изключително важно решение". А дни преди последното посещение в Москва Теменужка Попова на 26 май заяви по Канал 3, че "премиерът Борисов прави висш пилотаж в геополитиката на Европа и Русия".

Като се имат предвид резултатите от зигзагите на премиера за проектите "АЕЦ "Белене" и "Южен поток" и от закъснялото му посещение в Москва, какво е световно важното значение на някогашните решения на Борисов и какво му е висшето на сегашният му "пилотаж" - може само да се гадае.