Касим Дал е основател на Народна партия "Свобода и достойнство", а преди това е сред учредителите на ДПС и дългогодишен член на ръководството. Заради съпротивата срещу преименуването по време на т.нар. Възродителен процес излежава три години в затвора.



- Рамазан Байрям е месец на милосърдието, приятелството и прошката. Вие за какво не бихте простили, господин Дал?

- По време на Рамазана трябва да говорим за прошка. Не бих отстъпил никога от принципите, които винаги съм защитавал. И не бих простил на тези, които престъпват същите тези принципи. Винаги съм се борил в политиката да има хора, които държат на думата си и защитават интересите на избирателите си. Най-страшното за един политик е да предаде вярата на хората, които го подкрепят.

- Има ли още огорчение от ДПС?

- Този месец не трябва да говорим за разочарования, а само най-доброто да мислим.

- Трябва ли да има граница между държавата и религията?

- Да, би трябвало да са отделени. Особено в нашата държава, където освен християни има над 1.3 милиона мюсюлмани. Държавата трябва да създава условия за различните изповедания да се развиват и функционират нормално. За съжаление, не виждаме това да се случва. Когато говорим за мюсюлманското изповедание, българската държава винаги е била мащеха в отношението си. Ние имаме многогодишен опит, у нас никога не е имало радикален ислям, но за съжаление, държавата подхожда към мюсюлманите винаги рестриктивно. Например Висшият ислямски институт още не е получил ясен статут, въпреки че действа от години. Това налага да се търсят различни форми на сътрудничество в чужбина, за да се издават дипломи на хората, които искат да учат. Сега всички надигат глас, че мюсюлманското изповедание се финансирало от Турция, но никой не се сеща как се стигна до това решение и какво означава то за България. През деветдесетте години на миналия век изповеданието беше в крайно тежко финансово състояние, което беше благодатна почва за навлизането на всевъзможни съмнителни фондации. През 1999 г. Турция ни се притече на помощ, като прие върху себе си тежестта на издръжката на Главното мюфтийство. Благодарение на тази помощ ние блокирахме възможността за навлизане на радикални групировки и фондации в България. Сега, вместо да благодарим на Дианета за помощта, ние тръгваме да отричаме всичко направено.

- А не се ли засили влиянието на Турция в България?

- Когато се говори за влиянието на Турция в България, това не трябва да ни плаши. Хубаво-лошо, ние имаме, особено около изселническите вълни, милиони хора там. Напротив, ние трябва да използваме това. И затова пак повтарям, финансирането на мюсюлманското вероизповедание от Турция към онзи момент беше единственото възможно правилно решение. Когато държавата е оставила без контрол нещата, рискува да навлязат много радикални елементи.

- А какво е влиянието на Турция в изборните процеси в България? Тази тема беше заявена от президента Радев по време на служебния кабинет в началото на 2017 г.

- Тогава се направиха грешки и от двете страни, не искам да навлизам в детайли. Когато става въпрос за избори и за религия, няма защо да се плашим от влияние на Турция, напротив. Турция е демократична страна, единствената мюсюлманска държава с парламентарно управление. Турция е пример за останалите мюсюлмански страни. Ние като държава трябва да контролираме процесите, а не да се опитваме да постигнем нещо чрез забрани и лишаване на български граждани от избирателни права. Има много наши сънародници, които живеят постоянно в Република Турция, и ние трябва да им създадем условия, за да могат да упражняват правото си на глас. Когато не им създадем условия да гласуват там, те идват в България да гласуват и такива като Валери Симеонов ги пресрещат на границата и тръгват да ги бият. Къде е държавата, къде сме ние, къде е българската Конституция, която казва, че на всеки български гражданин държавата трябва да осигури възможност да гласува?

Когато в миналото е имало 146 избирателни секции в Турция и изведнъж бъдат намалени на 35 - за какво става въпрос? Това не се прави, защото е намалял рязко броят на избирателите, а за да се попречи на хората да гласуват. Когато тези хора, на които им е попречено да гласуват, тръгнат към България, за да упражнят конституционното си право на глас, това намеса ли е във вътрешните работи на България? Разбира се, че не. Когато говорим за намеса, защо не се споменава информацията на Световната банка за това колко пари идват всяка година от нашите изселници в Турция? Аз ще ви кажа - между 2016 и ноември 2017 г. от Турция по легални канали са дошли 813 млн. долара. Става дума за частни трансакции. Забележете, че в същия период цялата сума, която е изпратена към България от мигрантите ни в други страни, е 1.666 млрд. долара. Сами виждате каква част идва от Турция. Защо никой не говори за това влияние? Какво би станало, ако тези пари ги нямаше? Проблемът е и къде са партиите в България, и защо дълги години монополът над работата със сънародниците ни в Турция беше оставен само на една партия? Вината не е в Турция, вината е в нас.

- Трябва ли България да сътрудничи на Турция и да й връща хора, които са наричани "гюленисти"?

- Законоустановеният чрез избори режим в Република Турция беше атакуван, беше направен опит за държавен преврат и убийство на президента, имаше над 250 убити и над 2000 ранени. Аз бях там и видях какво се случи. За съжаление, много европейски страни не реагираха ясно и своевременно, за да подкрепят демократично избрания президент и правителство на Република Турция. И затова се получиха тези противоречия между Анкара и другите европейски страни. Ако има хора, които са участвали в опита за преврат и са членове на терористичната групировка ФЕТО, те трябва бъдат предадени на Турция.

- Не е ли агресивен реваншизмът, който наблюдаваме, хиляди са вкарани в затворите?

- Има над 250 души загинали. Настръхвам, като си помисля какво можеше да стане. Спомнете си събитията в Иран от 1979 г., можеше нещо още по-лошо да се случи в Турция. Никой не иска да вникне в същността на проблема, какво е направено от ФЕТО. Организацията е изграждана в продължение на 40 години, като малко по малко е навлизала в структурите и защитните механизми на държавата - правосъдието, служби за сигурност и обществен ред, образование, здравеопазване, социална сфера, навсякъде.

- Но се твърди, че Ердоган и Гюлен са двете страни на една монета?

- Вижте, всички управляващи са работили с него, но трябва да си зададем въпроса как и защо са работили? Когато дойде при тях и им каже - аз ще открия училище - всеки политик е готов да помогне. Но за какво й е на една фондация да разпорежда на последователите си кой за кого да се жени, за какво са й банкова структура и медии, ако няма целта да превзема отвътре държавата?

- Какво ще се случи по време на предстоящите избори в Република Турция?

- През последните 15 години като кмет, премиер и президент Ердоган направи много за хората. По турските улици отчетливо се вижда, че благосъстоянието на хората значително се е завишило. Само едно сравнение ще ви дам - през 2002 г. БВП на Турция на глава от населението е възлизал на 3500 долара, а днес е 11 000 долара. Турската икономика е в подем, но най-важното е, че в турските граждани има гордост и желание да допринесат за родината си. Всеки, който е бил в Турция, е виждал и големите инфраструктурни проекти, които за рекордни срокове бяха пуснати в експлоатация. След всичко, което беше направено за хората през последните години, твърдото ми мнение е, че настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган ще спечели изборите още на първи тур.

- Оправдани ли са претенциите на премиера Бойко Борисов да бъде мост между президента Ердоган и ЕС?

- Щях да кажа, че са оправдани, ако след срещата във Варна, на следващата тук в София, беше поставен не само въпросът за Западните Балкани, а и този за влизането на Турция в ЕС. За съжаление, това не стана. Аз одобрявам подобни срещи, защото нещата трябва да се решават с диалог. Премиерът Борисов може да има претенции, но трябва да видим доколко са изпълними стъпките, които ще се направят след тези срещи. Засега най-големият резултат от това сътрудничество между Борисов и Реджеп Тайип Ердоган има два благоприятни резултата за нас. Единият е спирането на мигрантската вълна, което е от полза не само за нас, а и за цяла Европа, а другият е връщането на България на газовата карта. Заслугите за това не са на Русия, а на Турция. Тя има геополитически интерес връзката с ЕС да не минава само и единствено през Гърция, а да има и още една алтернативна връзка: България - Турция. Поне по моя информация, никой не е поставял въпроса тръбата да минава през Черно море, връзката с България ще е през турска територия.

- Защо тази информация дойде от Москва, а не от Анкара?

- Това без съгласието на Русия няма как да стане, но основната причина е настояването от страна на Турция да върне България в играта. Защото след провалените проекти от така наречения "Голям шлем" руснаците бяха ни отписали. Това е истината.

- Успява ли премиерът да балансира между външните си изяви и управлението на държавата?

- Напоследък той се занимава повече с външната политика, отколкото с проблемите на хората вътре в държавата. Може би краят на европредседателството ще го върне в родните реалности, защото нещата в България въобще не са толкова розови, колкото ни ги представят. Никакви реформи не се направиха. Ние като Реформаторски блок участвахме преди време в управлението и не съумяхме да направим необходимото, отстъпихме от принципите, с които тръгнахме да участваме в правителството. А те бяха: за две години да подготвим нещата за Велико народно събрание, промени в Конституцията, правосъдната система, борба с корупцията, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване - да не ги изреждам. С две думи, стоим на едно място, държавата е абдикирала от своите функции.