Полша е склонна да похарчи около 2 млрд. долара, за да си осигури постоянна американска военна база на своя територия - нещо, което политиците във Варшава многократно са обсъждали заради териториалното разширяване на Русия. САЩ се въздържат от обещания за постоянно присъствие при съюзниците си от Източна Европа, но тази възможност предизвика дискусия, в която Русия отговори със своя задгранична база в западната съседка Беларус.

В известна степен всичко това е отражение на въпроса за глобалния обхват на армиите на Русия и САЩ. Смята се, че числено американските военни бази в чужбина значително превъзхождат тези на Русия, тъй като позицията на Москва драстично се промени



след рухването на СССР



Държави като Полша вече не са част от военния съюз, оглавяван от Кремъл, а вместо това приемат войски на САЩ и на НАТО. Руското правителство пък закри свои военни бази, за да спести пари.

Днес Русия има поне 21 важни военни съоръжения зад граница, според в. "Известия", който се позовава на Министерството на отбраната в Москва и на данни на ООН. Тези активи включват подразделения в Армения и Таджикистан; радарни бази в Беларус и Казахстан - където Русия също така има и площадка за изпитания на ракети - летища в Киргизстан, Сирия и Армения; пристанища във Виетнам и Сирия, и др. Въпреки че в тази бройка са включени спорни съоръжения в Молдова и Грузия, където Русия подкрепя сепаратистки, антиправителствени сили, които в момента са интегрирани в армията й, но от списъка е изключен Крим - Русия анексира полуострова от Украйна през 2014 г. и го смята за своя територия.

Преди анексирането руската армия беше взела под наем пристанището в Севастопол като задгранична база за Черноморския си флот, който продължава да е там. Освен това Москва прехвърли много части на полуострова след анексирането му през 2014 г. Руските военни съоръжения в региона в момента са поне 18, според съобщение на Ройтерс от 2016 г. Официално Кремъл отказва да коментира. Подобно на Грузия и Молдова, Украйна се противопостави на изпращането на руски военни в Крим - територия, която повечето държави смятат за украинска, а не за част от Русия.

Американската армия публикува няколко годишни доклада, в които са изброени между 600 и 900 нейни военни "обекти" на чуждестранна територия. Според доклад от 2009 г., който може да се види на сайта на Министерството на отбраната, САЩ имат 716 военни обекта зад граница, като 13 от тях са класифицирани като "големи", а други 19 са "средни". В пълния списък са включени



много места с огромни съоръжения,



но и такива като складове и други незначителни обекти.

Сред примерите за огромни съоръжения е казармата "Колман" в Манхайм, Германия, където са разположени над 1000 военнослужещи и 20 000 бойни единици, включително и танкове. В Япония базата "Футенма" е дом на над 3000 американски военнослужещи. В списъка фигурират и Исландия, където единственият американски военен "обект" е военноморски предавател в риболовния град Гриндавик, към който няма прикрепени американски военни или цивилен персонал.

Цифрите показват, че САЩ имат доста по-сериозни позиции по отношение на базите зад граница, тъй като разполагат със стотици съоръжения. Русия има 10 пъти по-малко от тях. Евелин Фаркас, която е бивш помощник държавен секретар, отговарящ за Русия, Украйна и Евразия, казва, че тези числа не разкриват всичко, свързано със задграничните военни съоръжения. "САЩ все още са доминираща военна сила в глобален мащаб... Руснаците не могат да си позволят да имат такава инфраструктура, която ние имаме в глобален мащаб - това е самата истина... Това обаче не означава, че не могат да се състезават с нас по отношение на качествено присъствие."

Русия анексира Крим от Украйна през 2014 г., без да мобилизира много сили, но пък използва момент на бунт срещу властта в страната и проруските настроения сред силите, намиращи се на полуострова, за да подмами дезертьори. В Сирия руското правителство стана основна сила на преговорната маса, въпреки че официално изпрати сравнително малко части там през 2015 г. "Това, на което заложиха в Сирия, например, беше, че трябва да действат при възможно най-ниски разходи. Не им трябват огромни съоръжения и въображаем контрол (на бази), за да могат да упражняват контрол", обяснява Фаркас. Продължаващите тренировъчни мисии в държави в Латинска Америка като Никарагуа или т.нар. мироопазваща мисия в Сърбия са примери за руска активност от задгранични бази. В двата случая руските военни са по-близо до САЩ и съюзниците им. "Ако имаха възможност и ресурси, според мен руснаците пак щяха да предпочетат конвенционалния подход и възможностите, които дава той", смята тя.