|
| Класацията очаквано оглавява Стефан Стамболов. |
Като образец са използвани аналогични изследвания в други държави - например на изследователския институт на "Сиена колидж" за американските президенти. Включени са 31 премиери, които са управлявали приблизително година и повечe. Всеки бива оценяван по скала от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по 20 различни критерия, свързани с лични качества, способности и постижения в държавното управление. Сред онези, управлявали за по-кратки срокове и по тази причина неприсъстващи в класацията, са Тодор Бурмов, митрополит Климент и Димитър Петков. Изследването обхваща периода до 2009 г., "за да се ограничат възможни конюнктурни преценки".
Класацията очаквано оглавява Стефан Стамболов
(с цялостна оценка 4.45), оставащ като пример за "българофил", отстояващ българските държавни интереси на международната арена и повел страната към модернизация. "Стамболов е олицетворение на "силна личност" и задейства традиционния интерес на историците към "големите личности" в историята и още по-силния интерес на лаическата публика към тях. При това той не се свързва с една партия, а стои "над партиите" (доколкото изобщо ги допуска). По такъв начин е издигнат до прототипен статут на държавник", смята историкът Румен Даскалов, цитиран в изследването. Жестокостта на Стамболов при разправата му с неговите политически опоненти, както и диктаторските му похвати обаче го сриват в класацията по индикатора "Честност, почтеност" (22-ро място с оценка 2.89), както и по "Способност да прави компромиси" (също 22-ро място с оценка 2.68). По обобщението на проф. Елена Стателова Стамболов е "един голям държавник, управлявал с желязна ръка в смутно време, с външнополитически заслуги и много негативни прояви във вътрешнополитическия живот, които ще оставят неизличими следи върху по-нататъшното развитие на българската демокрация".
Второто място заема Петко Каравелов (с цялостна оценка 4.21), смятан от учените за обединител и умерен деец, един от създателите на Търновската конституция и "ветеран на българския парламентаризъм", радетел за законността и почтеността в политическия живот. Каравелов е
"фанатично враждебен" към всяка намеса на чужденци във вътрешните дела на България,
отстоява суверенитета на младата българска държава и се обявява за равноправно сътрудничество с Русия и другите страни. Симеон Радев казва за Каравелов, че "имаше у него друго едно качество, което го правеше изключителна фигура в новата българска история: той съчетаваше като никой друг българин от неговото време европейската мисъл и духа на Възраждането".
Най-близко до европейските стандарти за политик и държавник се смята Константин Стоилов (с цялостна оценка 4.14). "Безупречно облечен и винаги елегантен, с хладен поглед, но винаги вежлив и учтив" - така описват личността му историците. Макар и критик на Търновската конституция заради прекалено демократичния й характер, Стоилов работи за стриктното спазване на основния закон. В икономически план насърчава младата българска индустрия и модернизацията на селското стопанство. Може би най-значимият му успех е помиряването на България и Русия след Стамболовото управление. "За Стоилов външната политика на българската държава не трябва да служи за "различително знаме" на политическите партии в Княжеството и те трябва да прекратят да се делят на русофили и русофоби, тъй като подобно деление е противно на интересите на нацията", описва възгледите му проф. Радослав Попов, цитиран в изследването.
Сред министър-председателите от епохата на народната република се откроява името на Тодор Живков, оглавявал реално страната от 1956 до 1989 г. Индикаторът за цялостно мнение му дава оценка 3.64, което го поставя на 6-о място. В личен план на Живков се признават "богат практически опит; голяма динамика и енергия; бърза реакция и комбинативност; изключително работоспособен и делови; предразполагащо поведение и дарба за общуване с хората; въздържан начин на живот и не ламти за пари и имоти". Като политически качества - "политик по природа, овладял до съвършенство тайните на борбата за власт и изкуството на макиавелизма; не търпи съперници и ярки фигури до себе си; периодически отстранява всеки в най-високия етаж на властта, който придобие собствен авторитет или се проявява самостоятелно, но без репресии, а с възнаграждаване... търпи критични мнения и оплаквания, но само "отдолу" (от обикновените хора)". Негативните оценки го представят като "хитрец... демагогия и популистки прийоми, разминаване между думи и дела... коварство и безпощадност, когато смята, че някой застрашава личната му власт".
Сред българските премиери в най-новата ни история най-висока обща оценка получава Иван Костов (3.26 и 10-о място), следван от Симеон Сакскобургготски (3.18 и 14-о място) и Сергей Станишев (3.04 и 15-о място).
Най-долу е Филип Димитров - 28-и от общо 31 министър-председатели
(с оценка 2.39). По-интересна картина дават специфичните индикатори. Любен Беров заема 5-о място по "Бекграунд (семейство, образование, опит)". Филип Димитров и Жан Виденов остават съответно предпоследен и последен по "Управление на българската икономика". В последната десетка по "Комуникативни умения" са Беров, Костов, Сакскобургготски, Димитров и Виденов. Бившият български монарх обаче заема 3-то място по "Способност да прави компромиси" след Андрей Ляпчев и Александър Малинов. А Виденов е втори по "Честност, почтеност" след Каравелов. По същия индикатор Андрей Луканов, Сакскобургготски и Костов заемат съответно 27-о, 28-о и 29-о място. Най-високо сред премиерите на прехода е оценен по "Постижения във вътрешната политика" Сергей Станишев, който получава 12-о място, а във външната политика - Костов с 9-о място. Сакскобургготски е 5-и по важния показател "Социален интегратор (обединител)".
Акад. Георги Марков обобщава, че водещите фигури в класацията не представляват никаква изненада: "Издигнатият в своеобразен култ на преклонението Стефан Стамболов; безукорният и безкористен до удивление Петко Каравелов; бляскавият с европейската си политическа култура Константин Стоилов; заклетият демократ по дух Александър Малинов; гъвкавият майстор на компромисите Андрей Ляпчев".
Тодор Живков се врязва в класацията на "буржоазните политици" не само поради рекордно дългото си управление, но и поради пряката връзка с преживяната от анкетираните учени история, смята акад. Марков. А и за епохата на Студената война водачът на БКП е бил считан за "по-малкото зло" с неговата "политика на моркова и тоягата". По-странни със своята несъвместимост са историческите фигури, които си правят компания в последната четворка на класацията - "катастрофаджията" Васил Радославов; останалият в историята с предизвикания самоубийствен вот на доверие Филип Димитров; Гриша Филипов, "по-известен с руския си акцент, отколкото с някакви меродавни решения"; и Антон Югов, върху когото "очевидно тежат неговите грехове като министър на вътрешните работи през годините на "червения терор" след 9 септември 1944 г.".
"Всяко класиране на исторически личности носи риск от субективизъм, но при тази анкета, общо взето, те са поставени на "полагаемите им се" по заслугите места. Положително е, че е почти невъзможно да бъдат оспорени първенците, както и подредбата на последните", заключава акад. Георги Марков.
|
| Иван Костов влиза в топ 10 на българските премиери. |
|
| Петко Каравелов - обединител и умерен деец, останал на 2-о място |
Брат му по това време спори с Ботев и Стамболов, че не е време за революция, а има нужда от още малко еволюция, те го обвиняват че се е оеснафил и кротнал и пишат заедно стихчета за него и жена му "И аз ще си купя файтон с два бели хата, да се разхожда из Букурещ в него мойта Ната..."
