С усмивки, ръкостискания и думи на споделена топлота Доналд Тръмп и Ким Чен Ун си осигуриха място в учебниците по история вчера, където ще бъдат записани като първите действащи лидери на двете страни, срещнали се лице в лице. Но дали срещата им ще бъде наистина историческа, зависи от това, което предстои да се случи.

САЩ и световната общност се опитваха да сложат юзди на Северна Корея. Трима президенти на САЩ бяха страни по споразумения, в които КНДР обещава да спре ядрената си дейност. Във всеки случай ангажиментите пропадаха, обещанията се оказваха напразни и Северна Корея продължаваше уверения си поход към придобиване на ядрени бойни заряди и на начини да ги изстреля през Тихия океан.

Тръмп и Ким приеха съвсем коренно различен подход и обърнаха наопаки досегашния процес, когато президентът на САЩ внезапно и напълно изненадващо прие това, което предложиха севернокорейците. Но сингапурската среща е само начало, първа стъпка в дълги и трудни преговори между двете страни.

Президентът разчита на личните си качества, за да убеди Ким, че в интерес на КНДР и на света е да се откаже от ядрената програма и да си гарантира сигурност. За да стане това, са нужни дисциплина и ангажимент, които досега не са част от инструментариума на външната политика на Тръмп. Освен това той ще трябва да озаптява буйството, което демонстрира на път за Сингапур, когато внезапно оттегли подкрепата на САЩ за съвместното комюнике на Г-7. Засегнатото му честолюбие от пресконференцията на канадския премиер Джъстин Трюдо доведе до пробойна в отношенията с най-близките съюзници на Америка.

Срещите на върха са комбинация от смисъл и символика. Фактът, че президентът на САЩ е пропътувал половината свят, за да се срещне с безскрупулния диктатор на една ядрена държава, сам по себе си символично казва много. Това, че Ким ще смени курса след поредица от провокативни ракетни тестове в началото на мандата на Тръмп и ще се отдаде на дипломация, символизира



промяна в климата



Всичко това натовари със значение момента на първото им здрависване. Докато Тръмп и Ким се поздравяваха на червения килим на фона на националните флагове на двете страни, светът ги следеше с очакване. След обидите доскоро нямаше начин залозите и надеждите на света, че напрежението ще се потуши, да не се покачат при срещата на четири очи между Тръмп и Ким, само с участието на преводачите им.

Нито един от двамата не изглеждаше скован или сдържан, докато вървяха един към друг с протегнати ръце за първото ръкостискане. Не се усмихнаха за официалната снимка, но веднага щом се оттеглиха на път за преговорите, те видимо се поотпуснаха и двамата се усмихваха широко. "Ще имаме страхотни отношения", каза Тръмп на репортерите, след като двамата лидери седнаха край масата за преговори.

Това бе класическият Тръмп, с отговора му "много, много добър" на въпрос на Си Ен Ен, след като двамата лидери бяха приключили срещата си на четири очи и се отправиха към двустранната среща с делегациите. Камерите ги следваха от едната среща към другата, за да покажат на света езика на телата им. В този толкова телевизионен момент Тръмп се отдаде на пиар фиестата, която искаше, но без да даде и знак за естеството на разговорите.

Историческите архиви пазят спомена на много срещи на върха: конференцията в Ялта от 1945 г., на която Франклин Делано Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин оформят следвоенния свят, конференцията в Рейкявик от 1986 г. между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, която на пръв поглед завърши с провал, но впоследствие се оказа, че е постлала пътя за споразумение за разоръжаване, личната дипломация на Джими Картър, който посредничи за мирното споразумение от Кемп Дейвид от 1978 г. между Менахем Бегин и Ануар Садат, бруталната среща между Джон Ф.Кенеди и Никита Хрушчов във Виена през 1961 г., след която съветският лидер разположи ракети в Куба.

Дали Сингапур ще бъде запомнен като начало на успех или на нова задънена улица с КНДР, няма да стане ясно не само след месеци, но и след години. Мнозина правят паралел с посещението на Ричард Никсън в Китай през 1972 г. и срещата му с Мао, която размрази отношенията между двете страни след две десетилетия враждебност.

Но историчката Маргарет Макмилън, описала това посещение в книгата си Nixon and Mao: The Week That Changed the World ("Никсън и Мао: Седмицата, която промени света") отбелязва, че пътуването на Никсън е започнало с много по-малко несигурност в сравнение с тази, която витае около срещата Ким-Тръмп.

"Много работа на терен бе извършена, преди той да отиде там и целите бяха доста по-скромни", казва тя. При визитата на Никсън целта била да се открие път за бъдещо установяване на дипломатически отношения, което не се случва, докато Никсън е на власт. "Денуклеаризацията е много, много по-трудна задача от установяването на дипломатически отношения", пояснява тя.

Рисковете и за Тръмп, и за Ким са значителни, макар че севернокорейският лидер



вече получи това, което предшествениците му не успяха



- среща с действащ президент на САЩ. Но той иска и се нуждае от повече.

Бил Ричардсън, бивш посланик в ООН при администрацията на Клинтън, коментира, че самата среща е победа за Северна Корея, "защото илюстрира позицията на Ким като световна фигура и му помага във вътрешен план". Но добавя, че решението на Тръмп да приеме срещата "си струва риска", ако бъде подписано споразумение. "Преговорите със Северна Корея отдолу нагоре не проработиха, може би ще проработи другият вариант - от среща на върха надолу".

Тръмп неведнъж е казвал, че е готов да напусне преговорите със Северна Корея, ако усети, че Ким не гледа сериозно на въпроса с денуклеаризацията. Но провалът не е в интерес на нито един от двамата лидери. Тръмп би искал да покаже, че ще успее да постигне нещо, в което предшествениците му, особено Барак Обама, са се провалили.

Уенди Шърман, бивш служител в Държавния департамент с опит в преговорите със Северна Корея и Иран, казва, че младият Ким би искал да намери начин да остане на власт дълго време. Но той е под натиск да изгради икономиката на бедната си нация и да се отвори за света, без да излага страната или себе си на риск. Тръмп иска голям външнополитически успех, който да използва в кампанията си за президентските избори през 2020 г. "Има възможност интересите да съвпаднат. Но ще е много, много трудно", казва Шърман.

Първите ръкостискания и усмивки зададоха тона за последващите преговори. Символиката е важна, но същината на отношенията е всичко.