България ще може да се похвали с цялостно провеждане на обществените поръчки по електронен път евентуално в началото на 2021 г. Така страната ни няма да спази дадения от Еврокомисията срок за всички страни членки да въведат до 18 октомври тази година централизирани електронни платформи, чрез които да се провеждат всички етапи на обществените поръчки - от обявяването на търговете, през оценката на офертите, до сключването на договорите с избраните изпълнители и разплащането с тях.

Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект за промяна в Закона за обществените поръчки. Основна част от новите текстове са свързани именно с регламентиране на електронизацията на процеса и новите задължения на възложителите. Модулите на електронната платформа е планирано да заработят поетапно в следващите три години. Така страната ни за пореден път отлага във времето електронното провеждане на обществените поръчки, въпреки че от години на мярката се гледа като на важно условие за ограничаване до минимум на корупционните практики при харченето на държавни пари и на пари от еврофондовете.

Електронната система за провеждане на обществените поръчки у нас трябваше да е факт още на 1 юли 2017 г. Агенцията за обществени поръчки стартира процедурата за избор на изпълнител през 2016 г., но тя бе обжалвана пред КЗК още при подаването на офертите. През март 2017 г. конкурсът бе обявен наново, а заради забавената процедура Народното събрание удължи срока за въвеждане и използване на електронната платформа до 18 октомври 2018 г., каквито са и дадените от ЕС крайни срокове. Още тогава имаше опасения, че и този срок ще бъде недостатъчен. Критиците се оказаха прави, след като едва в началото на тази година бе избран изпълнител - обединение с водещ партньор държавната фирма "Информационно обслужване", което предложи да изработи и внедри системата за срок от 36 месеца срещу 4.8 млн. лв. без ДДС.

Всъщност от октомври 2018 г. ще се електронизира само малка част от етапите на провеждане на обществени поръчки. Според новия законопроект към тази дата трябва да бъде възможно чрез централизираната платформа да се публикуват решенията, обявленията и документациите за обществените поръчки. Електронно ще може да се правят запитвания и разяснения, както и подаване на заявления за участие и оферти.

Едни от най-важните етапи, където са и най-големите проблеми - подборът на кандидатите, оценяването на офертите и възлагането на поръчките, ще се случат поетапно през 2019 и 2020 г. Така в пълната си функционалност електронната платформа трябва да заработи в началото на 2021 г. За април 2019 г. пък е планирано въвеждането на електронното фактуриране и разплащане. Първоначално възложителите от централните държавни ведомства ще започнат да приемат и обработват електронни фактури при разплащанията по договорите, докато за областните управители и кметовете този срок е април 2020 г. Детайлните правила за използването на платформата ще бъдат тепърва разписвани в правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Все пак се допускат и редица изключения сред обществените поръчки, които предвиждат да не се използва централизираната електронна платформа. Такива са документите, съдържащи класифицирана информация, когато ще се прилага Законът за защита на класифицираната информация. Ако офертите имат много специализиран характер, процедурата също може да не бъде изцяло онлайн. Тогава може да се използват специфични инструменти или формати от файлове, поддържани от приложения, които не са общодостъпни. Допуска се министерства и държавни ведомства да използват и свои платформи, но те трябва да отговарят на точно определени изисквания за свързаност с националната платформа.