:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,368,985
Активни 122
Страници 17,632
За един ден 1,302,066

Приобщаващо образование в България - има ли го въобще?

Все още има директори, които се хвалят, че не приемат деца със специални потребности, споделя Ива Бонева от Центъра за приобщаващо образование
Архив на Център за приобщаващо образование
Една от мечтите на седмокласника Илкер Сальовлу от ОУ "Св. П. Хилендарски" в с. Езерче скоро ще се сбъдне. "Аз с цената на всичко реших да намеря начин да сбъдна втората му мечта - да лети със самолет сред облаците. Намерих партньор в лицето на една компания, която ще подари ваучер за полет със самолет на Илкер", споделя директорката Зюлейха Карман в писмо до центъра. Първата мечта на ученика е да проходи.
Стените са нашарени с детски рисунки, а в коридорите ухае на цветя. Учениците се чувстват комфортно в ролята на домакини, поздравяват всеки посетител и са готови да го упътят. Доволни са, защото мнението им се чува. Учителите са усмихнати и дружелюбни. Обръщат внимание на всяко дете, преподават така, че всеки ученик да успее в нещо. Дори родителите помагат....

Запознатите казват, че макар и малко, такива училища все пак съществуват. Условно може да ги наречем приобщаващи училища. Не че имат различен статут от останалите, просто работещите в тях педагози подкрепят по адекватен начин всички ученици - и "обикновените", и децата със специални потребности, така че всички да се чувстват част от една общност. Звучи напълно естествено и логично, но приобщаващото образование - 2 г. след официалното му въвеждане в законодателството - все още бавно и мъчително си проправя път из дебрите на българската образователна система.

Дългата дефиниция на приобщаващото образование в новия училищен закон гласи, че то "е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността". Все още обаче има училищни директори, които не разбират смисъла му (или се правят, че не го разбират). Масово у нас могат да се чуят следните мнения на учители: "Специалните деца трябва да учат в специалните училища", "За допълнителна подкрепа трябват средства", "Не знам какво да правя с едно дете с увреждане, то не седи на едно място", или пък: "Как да приобщя дете със специални потребности, при положение че то обсебва цялото ми внимание и не ми остава време за останалите ученици". За съжаление някои директори направо са превърнали в своя политика неприемането на различни деца. Последният пример дойде от 32-ро училище в столицата, за което майка се оплака, че й е



било "подсказано" да не записва детето си,



защото е с аутизъм. Случаят още се проверява.

"Имаме тонове откази от училищни директори да приемат специални деца не само от държавни, но и от частни училища", разказва Ива Бонева от неправителствения Център за приобщаващо образование. По думите й за съжаление все още у нас изглежда допустимо да се употребяват думи като "мангал", "черньо", "инвалид", "олигофрен", "идиот" и т.н. За това допринася и безкритичността по отношение на подобни прояви, като например изказването на преподавателката по педагогика от Бургаския университет "Проф. А. Златаров" Елена Петкова. Тя събра лавина от възмущение с коментара си във "Фейсбук", че "образователната институция трябва да образова децата, които стават за образоване", но не беше санкционирана.

Основната причина за отхвърлянето на специалните деца според Бонева е страхът от неизвестното, както и непознаването на същината на приобщаващото образование. "То не включва само децата с увреждания, а всички ученици - и талантливите, и тези със специални потребности, и с майчин език, различен от българския, и децата с обучителни затруднения, и живеещите в бедност или в среда с домашно насилие", казва тя. Нерядко учителите просто не искат да се занимават с допълнителна работа, тъй като и без това са претрупани със задължения. На места, особено в малките населени места, продължава да е проблем непознаването на нормативната уредба - някои екипи просто не знаят как да оценят потребностите на едно дете и кога да назначат ресурсен учител или да поискат изпращането на такъв от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (въпросните центрове у нас са 28 и могат да осигурят специалист за дете със специални образователни потребности).

Самата процедура на описване на нуждите на детето от училищен екип, изпращането на заявка за допълнителна подкрепа от ресурсния център, одобряването й и т.н. също не благоприятства лесното случване на практика на приобщаващото образование. "Процедурата е тромава и дори безсмислена", смята Ива Бонева. Според нея изпращането на ресурсен учител в дадено училище, който се занимава по 2 часа седмично с даден ученик, изобщо не е достатъчно. Отделен е въпросът как този специалист се сработва с останалите педагози в учебното заведение, от което също зависи доколко успешна ще е работата му. Според Бонева най-добрият начин е учебното заведение да си назначи свой ресурсен учител на щат, но не навсякъде училищният бюджет позволява това. Предстои държавата да отпуска различни добавки за дете със специални потребности, като сумарно те могат да достигнат до 4 хил. лв. на дете, което според някои е достатъчно, според други - не. Все пак повечето училищни директори предпочитат именно това - да разполагат с допълнителни средства, които да им позволят да наемат ресурсен учител, вместо да пишат заявки и да чакат да бъдат включени в графика на регионалния център. Да не говорим, че нерядко се случва училището да поиска допълнителна подкрепа за 20 деца, а да получи такава за по-малко.

"В момента центровете, които се занимават с децата със специални потребности у нас, получават



щедро финансиране



от държавата", казва Ива Бонева. Според нея доста по-работещо би било, ако разпределението на тези средства се преосмисли и те се дадат като увеличение на бюджетите на училищата, които ежедневно работят с децата, за да могат те да им осигурят нужната подкрепа и специалисти. По-високите бюджети, разбира се, следва да вървят и с по-големи отговорности. При всички случаи според Бонева системата трябва да се усъвършенства - задължително да се уточни как се финансира както допълнителната, така и общата подкрепа (включваща и талантливите деца).

Калоян Дамянов, който е директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в София, признава, че новата философия и практиките, които изисква тя, имат нужда още доста време. "Още преди 2 г. бяхме наясно, че няма как приобщаващото образование да се внедри за една година. В Англия това е отнело 20 г., а там финансирането за едно дете със специални потребности е 20 хиляди паунда, докато у нас сумата е 3 хил. лв.", казва той. Все пак, според Дамянов, трябва да се отчете фактът, че ако в началото на учебната година масово учителските екипи не са били наясно как се случва допълнителната подкрепа за децата със СОП, сега в края на годината доста от тях знаят за какво става дума, имат информацията и нагласа да се занимават с подобни случаи. Според Дамянов твърденията, че процедурата е тежка, са една "митологема", тъй като родителят не трябва да ходи никъде. "Единственото, което той трябва да направи, е да подаде заявления до директора. След което нещата се случват до 14 дни", казва той.

За последната година от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование са одобрили 2084 заявки за допълнителна подкрепа на деца със специални потребности в София. Отказите са били 127. Проблем пред приобщаващото образование според него продължава да бъде схващането, че щом има ресурсен учител, казусът е решен. "Това обаче не е така, тъй като децата със специални потребности имат редица проблеми, на които училището не може да даде отговор. Нужни са още услугите и на социалното, и на здравното министерство, защото става дума за комплексна грижа", казва той. "Необходима е още много работа, за да се случи наистина приобщаващото образование", признава директорът на РЦПППО-София.

"Едва ли някога ще можем да кажем, че приобщаващото образование вече действа и че можем да работим с всеки ученик. Това е процес, тъй като всяко дете е различно", казва и Ива Бонева. Все пак тя признава, че системата е



започнала лека-полека да се коригира,



тъй като учителите виждат безалтернативността на този вид образование, а и вече почти няма клас, който е изцяло с безпроблемни деца. По думите й на места има "страхотен напредък" и реално се вижда ползата от този вид образование. Разбира се, с ключовото условие - наличие на воля. В училището в село Селановци например са сформирали екип от 5-ма души, които се грижат много сърцато за 22-те деца със специални потребности в школото. В средното училище "Г. Бенковски" в Тетевен и в "Хр. Смирненски" в Брезово, работещи по проект на Центъра за приобщаващо образование, са изпробвали интересна практика, която се оказало изключително успешна. През първия срок на учениците от 6-и клас били представяни най-различни професии като сладкар, озеленител, екскурзовод, ветеринар и др., а по време на втория срок младежите директно отишли на стаж при въпросните хора. "Целта беше не толкова да ги ориентираме професионално за бъдещето, колкото да има покажем защо има смисъл да се ходи на училище. В резултат на това отсъствията им намаляха с 20%", спомня си Бонева. Нещо повече - някои от децата със специални потребности открили своето призвание при пчеларя, при когото стажували. Оказало се, че търпението и вниманието, което те проявявали, са сред най-нужните за тази професия качества. А самият пчелар дори не разбрал, че децата имат известни проблеми.

Срещата на по-бурните деца с пожарникарите пък била особено поучителна. "Ред, дисциплина, харизматични пожарникари, спасяване на изпадналите в нужда... всичко това действа като магнит за децата и те мигновено повишават успеха си, защото биват предупреждавани, че за да могат да упражняват тази професия, задължително трябва да имат висок успех и да са отговорни", споделя Ива Бонева. По думите й дори най-обикновеното разделяне на учениците в група, като всяка група е внимателно подбрана и включва както отлични ученици, така и такива с обучителни затруднения, може да помогне и на двете групи да усвоят по-лесно и бързо учебния материал, като в същото време се почувстват като част от една общност.

"Все още обаче липсата или наличието на приобщаващи практики в дадено училище е въпрос на личен избор. Това остава предимно личен акт, а не би следвало да е така", заключава тя.



БЕЗ ОТКАЗ

"Не е лесно да се работи с деца със специални потребности, но ние не ги връщаме. Това е наша политика, въпреки че законът позволява в един клас да има до 3 специални деца", споделя Светла Иванова, директор на училище "Л. Каравелов" в Добрич и член на Професионалната общност за приобщаващо образование. Тя определя като крайно недопустима практиката, случваща се в някои училища, вече записани деца с приети документи да бъдат връщани от учебното заведение. "Стереотипите трудно се пречупват", признава тя. Нагласите на хората обаче не я отчайват и директорката упорито работи за оказване на реална подкрепа на нуждаещите се деца. Когато поела поста, училището й разполагало само с един ресурсен учител, който идвал от време на време, както и с един педагогически съветник. Иванова обаче бързо осъзнала, че без да разшири екипа си, нещата няма да се случат. Ресурсният учител бил назначен на щат, намерила още логопед и психолог. За целта използвала средствата, които училището получило от държавата за всяко от 20-те деца със специални потребности. Част от сумата била заделена и за създаването на ресурсен кабинет. Иванова е обявила място за още един ресурсен учител, но засега не е успяла да намери достатъчно опитен и квалифициран специалист. Кандидатстването й по програма "Едно училище за всички" на Центъра за приобщаващо образование й дало възможност да тества българския модел за изграждане на приобщаваща училищна среда. Благодарение на него в училището се случили ред хубави неща - родителите например били привлечени като партньори - някои помагали като асистенти на учителите, други се включвали в заниманията по интереси. Започнали да организират коледни благотворителни балове, състезания от типа "Моят баща е супергерой", изработен бил етичен кодекс на общността, който действал като своеобразен мониторинг на учебния процес. От училището са подготвили и анкетни карти за индивидуалните потребности на бъдещите петокласници, за да могат предварително да идентифицират трудностите, пред които се изправят те при прехода си от начално към прогимназиално образование. "Не мисля, че финансирането е стимул за един директор да приема ученици със специални потребности. Всичко е въпрос на морална и човешка гледна точка", смята Иванова.



ДЕФИЦИТ

Ресурсните учители у нас са около 1500 - крайно недостатъчно според мнозина. "Нужният брой на ресурсните учители е променяща се величина, тъй като зависи от децата, които имат нужда от тях. Всяка година децата със СОП се увеличават с по около 1000 души", казва Калоян Дамянов. Според него проблемът в случая е в неравномерното разпределение на този вид специалисти по региони. В малките населени места по принцип такива липсват, а в по-големите, като например София, се появява проблемът с неатрактивното им заплащане. Според Бонева пък въпросът опира до квалификацията. Тя дава пример за специалиста по сензорна интеграция, който не е нужно да бъде непременно нает на щат в дадено училище. "Този вид специалисти могат само с няколко посещения, прилагайки специална методика, да разпознаят кои деца от каква подкрепа се нуждаят и да направят съответните препоръки, което в дадени случаи е напълно достатъчно", казва тя.
Архив на Центъра
Системата на приобщаващото образование трябва да се усъвършенства, смята Ива Бонева.
Център за приобщаващо образование
Празникът "Заедно да полетим" в основно училище "Антон Страшимиров", с. Бохот, общ. Плевен.
Център за приобщаващо образование
В основно училище "Хр. Смирненски" в Раковски приобщават учениците чрез игри.
Център за приобщаващо образование
Фолклорът сплотява децата от СУ „Хр. Проданов“ в Карлово, за да се чувстват като част от една общност.
 От Центъра за приобщаващо образование вярват, че всяко дете трябва да има възможност да сбъдне мечтите си.
Център за приобщаващо образование
Работилничката в училище „Хр. Смирненски“ в Провадия насърчава всеки да открие таланта си и да твори.
Център за приобщаващо образование
Заниманията по групи са особено полезни за децата - и за "обикновените", и за тези със специални потребности.
1
2620
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
25 Юни 2018 10:58
Само един въпрос, но основен: "КОЙ плаща на тоя "център"?".
Защо - ясно е...
-------
Блогът на Генек
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД