Ако следите XXI световно първенство по футбол, което се провежда в Русия, със сигурност сте запознати с отсъствието на колоси като Италия и Холандия. Далеч по-малко вероятно е да сте забелязали отсъствието на Унгария. Въпреки че е дала на футбола гений като Ференц Пушкаш и достига до финала на мондиала в Швейцария през 1954 г., напоследък Унгария не се радва на големи постижения в този спорт. Световното остава мираж вече 32 години, а европейското първенство във Франция през 2016 г. беше първото участие на страната на този форум от 1972-а. Унгарският национален отбор е на 51-во място в класацията на ФИФА (две места зад България), а клубните отбори не блестят в международните турнири.



Независимо от постното представяне на унгарския футбол, през последните осем години Унгария се нареди сред страните с най-интензивно изграждане и обновяване на стадиони в Европа. По изчисления на унгарския портал за разследваща журналистика Atlatszo.hu, до 2020 г. правителството на Виктор Орбан, който е министър-председател от 2010 г., ще е изградило или обновило над 30 футболни стадиона на обща стойност повече от 700 млн. евро.

"Това е политически ход за печелене на популярност - казва Тамаш Бодоки, редактор на Atlatszo.hu, пред Politico.eu през август 2017 г. - В Унгария има голяма носталгия по националния отбор от 50-те години на миналия век. Орбан иска да претвори онази международна слава на унгарския футбол."

Част от новите или ремонтирани стадиони вече функционират. Сред тях изпъква "Панчо Арена" в селцето Фелшут (недалеч от Будапеща), където унгарският премиер е прекарал част от детството си и има къща и днес. В списъка попадат още Groupama Arena в столицата, който принадлежи на "Ференцварош", "Нандор Хидегкути" на МТК (Будапеща) и "Нагиердей", където пък играе "Дебрецен". В момента се строи новият национален стадион "Ференц Пушкаш", който ще приеме четири мача от европейското първенство през 2020 г. (то ще се проведе в 12 държави).

Мащабното изграждане и освежаване на футболни стадиони е част от дългогодишните усилия на Орбан, насочени към възраждането и утвърждаването на националния идеал. В същото време тази политика е и прекрасен пример за употребата на професионалния спорт като инструмент за поддържане на статуквото чрез предоставянето на значителни финансови и други ресурси в ръцете на бизнесмени, близки до управляващите.



Възходът на нелибералната държава

През 1988 г., докато следва право в Будапеща, Орбан и още 36 студенти основават политическа партия "Фидес" като либерална формация. Орбан блесва на националната и на международната политическа сцена през следващата година, когато, едва 26-годишен, изнася пламенна реч пред 250 000 души на Площада на героите, в която призовава съветската армия да напусне страната. През 1990 г. той влиза в унгарския парламент, а по-късно оглавява "Фидес", на която е лидер и до днес. През 1998 г. Орбан става най-младият министър-председател в Европа. След парламентарните избори през 2002 г. "Фидес" се озовава в опозиция, където остава през следващите осем години.

След като през 2010 г. отново става министър-председател, Орбан предприема серия от мерки, с които консолидира практически цялата власт в свои ръце. "Нелибералната държава" на Орбан, която той посочва публично за свой идеал през 2014 г., е резултат от овладяването на медиите и съдебната система, задушаването на гражданския сектор, обвързването на политиката с (правилните) представители на бизнеса и заклеймяването "враговете на народа": Европейския съюз, мигрантите, неправителствени организации и Централноевропейския университет. Решен да остане на власт максимално дълго, в действията си Орбан се ръководи от два прости, но всеобхватни принципа: първо, "народът" никога не може да е в опозиция, и второ, който не е с нас, е срещу нас.



Спорт, политика и бизнес в едно

Изграждането и обновяването на стадиони в Унгария се финансират с публични средства, но и през Tarsasagi Adokedvezmeny (TAO) - въведена през 2011 г. програма, чрез която правителството насърчава компании да инвестират във футбол и още няколко спорта в замяна на данъчни облекчения. През годините правителството на Орбан отказва да предостави информация за парите, инвестирани в спорт по ТАО, с мотива, че те на са публични средства и следователно могат да останат в тайна. Неправителствената организация Transparency International завежда дело срещу Министерството на човешките ресурси, което печели през октомври 2017 г.: инвестициите по програмата ТАО, постановява съдът, са публични средства и обществото има право на достъп до информация за тях.

Осем месеца по-късно някои данни за инвестициите в спорт по програмата ТАО продължават да тънат в мрак. По информация, предоставена от Atlatszo.hu, към днешна дата са публикувани сумите, които отделни клубове са получили по програмата, но остава неясно точно колко пари е дарила всяка компания и на кой отбор или отбори.

Програмата ТАО е спорна и по друга причина: пренасочените по нея средства биха могли да се счетат за държавна подкрепа за бизнеса и затова тя трябва да бъде одобрена от Европейската комисия. Унгарското правителство получава зелена светлина от Брюксел на основанието, че тези средства няма да имат негативен ефект за конкуренцията в международния футбол, тъй като унгарските отбори практически не представляват заплаха за клубовете от другите европейски страни. По информация на The Hungarian Spectrum правителството обещава да преустанови отпускането на средства по програмата, когато унгарските клубове станат фактор на международната сцена. Европейската комисия одобрява програмата с условието, че повечето пари трябва да се използват за модернизиране на съществуващи стадиони (вместо за построяването на нови) при максимална прозрачност. Въпреки че не спазва огромна част от обещаното, през 2017 г. правителството на Орбан печели одобрението на Европейската комисия за втори път и програмата е удължена.

Критично настроени анализатори смятат, че ТАО е създадена в полза не на спорта, а на управляващите и близките до тях бизнесмени. Според тази гледна точка правителството има интерес унгарският футбол да запази ниското си ниво, тъй като така ТАО може да продължи да съществува и средствата по нея могат да продължат да отиват в джобовете на бизнесмени, които се облагодетелстват от строенето на стадиони.

Пример за политик и бизнесмен, облагодетелствал се по тази линия (и по много други), е Льоринц Месарош. След идването на власт на Орбан през 2010 г. Месарош, който е сред най-близките приятели на премиера, постепенно създава бизнес империя, разпростираща се в сектори като строителство, земеделие и медии - не без помощта на обществени поръчки за стотици милиони, много от които по европейски програми. Месарош, чието богатство сп. Forbes оценява на над 325 милиона долара, също така е кмет на Фелшут, председател на местната академия "Ференц Пушкаш" и съсобственик на хърватския футболен отбор "Осиек". Вероятно се досещате кой е получил договора за построяване на "Панчо Арена", на който ФК "Академия "Пушкаш" играе домакинските си мачове.



Стадиони за "народа"?

"Панчо Арена" на практика не е тук [във Фелшут] за местните - написаха Дейвид Голдблат и Даниел Нолан в британския вестник "Гардиън" през януари. - Това става очевидно, когато влезете в комплекса, където има запазени паркоместа за редица унгарски олигарси - мъже с огромно богатство, известни с близостта си до правителството. Има място за банкера Шандор Цаняй, най-богатия човек в страната и председател на Унгарската футболна федерация, и за Ищван Гаранчи, който е собственик на базирания наблизо ФК "Видеотон", и за строителния олигарх Ласло Сий. Има две места за Льоринц Месарош [...] Има, разбира се, и едно място за самия Орбан [...]"

Ако перифразираме великия Джордж Оруел, можем да кажем, че тези стадиони са в полза на хората, но предимно на онези, които са по-равни от останалите.