- Г-н Петров, очаквате ли България да подаде заявка за влизане в чакалнята на еврозоната до края на юни?

- Преди да подадем заявление за влизане в чакалнята на еврозоната, трябва да се свършат и координират редица неща. Съгласуването се прави с няколко страни - Европейската комисия, страните - членки в еврозоната, плюс Дания, която е в ЕRM2, така наречената чакалня на еврозоната, и Европейската централна банка (ЕЦБ), която е базирана във Франкфурт. И ако на политическо ниво, т.е. комисията и еврогрупата, можем да кажем, че има висока степен на разбиране, то на експертно ниво от ЕЦБ имат изисквания, които нашите власти трябва да приемат и да отговорят с определени действия. Ние в момента сме именно на този етап - на поемане на ангажименти и тяхното договаряне. Въпрос на преговори е колко време ще бъде необходимо.

- Едно от изискванията на ЕЦБ е да влезем в единния банков съюз на ЕС. Как да си представим едновременното кандидатстване за банковия съюз и чакалнята на еврозоната ERM2?

- - Това са два различни механизма, които имат една обща цел - устойчивото развитие на еврозоната. Условията за влизане в еврозоната са определени още през 1992 г. с договора от Маастрихт, а впоследствие станаха част от договора за ЕС. Банковият съюз беше договорен доста по-късно - през 2013 г., и влезе в сила през 2014 г. Целта му е чрез централизация на банковия надзор под ръководството на ЕЦБ допълнително да се заздрави еврозоната. Това е така, защото по време на кризата редица държави се оказаха с проблеми в банковите си системи именно заради пропуски от страна на националните надзорни органи. Затова и ЕЦБ сега поставя условия, свързани със състоянието на нашия банков сектор, така че по време на преходния период да бъде гарантирано, че ако има рискове, те ще бъдат адекватно адресирани преди страната ни да влезе в еврозоната. Именно гаранцията срещу подобен риск през този преходен период налага банковите институции у нас да бъдат под наблюдението на ЕЦБ.

Процедурата за т. нар. "тясно сътрудничество" е определена в Регламент 1024 от 2013 г. на Европейския съвет. Там ясно се казва как държавите членки, които не са въвели еврото, могат да се присъединят по собствена инициатива към банковия съюз, при което те доброволно прехвърлят правомощия към ЕЦБ от техните национални надзорни органи. Необходимо е съответната държава членка да подаде заявление и Управителният съвет на ЕЦБ да излезе със свое решение. В интервю бившият финансов министър Симеон Дянков дори заяви, че подобна възможност е била обсъждана още по времето на неговия мандат, но тогава БНБ се е противопоставила. Това е било през 2013 г., година преди фалита на КТБ, когато банковият съюз се създаваше и самият регламент се съгласуваше с държавите членки. Очевидно тогава е бил пропуснат добър шанс.

- Колко време може да отнеме присъединяването към банковия съюз?

- Технологично процедурата може да отнеме между 6 и 12 месеца, ако се движим ускорено. Но тук по-важна е политическата воля - нашите власти да имат дързостта да вземат такова решение. Както и да предприемат следващите стъпки, а те са определени законодателни промени, например в Закона за БНБ. Нашата централна банка не отговаря на изискванията за независимост според стандартите на ЕЦБ. Тези изисквания са добре описани в последния конвергентен доклад ЕЦБ - хипотезите за прекратяване на мандата на управителя и забраната на членовете на УС да са обект на влияние от страна на други институции, както и забраната на външни институции да дават инструкции и насоки в дейността на УС на БНБ.

- До неотдавна позицията на правителството беше, че първо искаме да влезем в чакалнята на еврозоната и след това в банковия съюз, защото в противен случай процесът може много да се забави и да изпуснем подходящия момент. А догодина ще има нова Еврокомисия, както и ново ръководство на ЕЦБ. Има ли основание подобно опасение?

- Категорично не споделям становището, че преговорите за влизане в банковия съюз ни отдалечават от членство в еврозоната. Подобна теза е шикалкавене на дребно. Това всъщност е позицията на БНБ, или поне на определени членове на УС, които са доста резервирани към влизане в банковия съюз. Такава позиция имаше БНБ още през 2013 - 2014 г. и тази приемственост не е изненада, тъй като голяма част от членовете на УС са същите лица. Според мен първоначалната позиция на правителството беше повлияна от БНБ и само неотстъпчивостта на ЕЦБ накара нашето правителство да узрее, че няма как да влезем в ERM2, без да сме поели ангажименти с конкретни стъпки за влизане в банковия съюз.

- Може би ръководството на БНБ просто не желае да изгуби част от правомощията си?

- Да, банковият съюз изисква трансфер на надзорни отговорности към Франкфурт и съответно дава права на ЕЦБ да изисква надзорни проверки и да налага определени предписания, които може би нашите надзорни органи биха желали да се избегнат. Мотивите "против" са свързани с критики за състоянието на банковите системи на други държави, или че банковият съюз все още не е завършен, или че страната ни ще трябва да поеме някакви рискове по линията на договорните ангажименти за капиталовата вноска и гаранциите. Категорично съм на мнение, че тези мотиви не са основателни. Съгласно споразумението за присъединяване към ЕС България се е ангажирала да въведе еврото, а това означава да изпълни задължението си и за членство в банковия съюз, както и да направи вноските в капитала и резервите на ЕЦБ. Но това са поносими ангажименти, от които страната ни ще получи лихвена доходност и дивиденти. Трябва ли да припомням, че БНБ вече втора година подред не е внесла и лев в държавния бюджет, тъй като приключва със загуба от управлението на валутните резерви.

- Стана ясно, че отново ще трябва да се прави оценка на активите на банките и стрес тестове. Някой страхува ли се от това?

- Един от аргументите "против" е, че страната вече е преминала такъв стрестест през 2015-2016 г. Но тогава това беше извършено под методическото ръководство на БНБ, докато ако сега се извършва преглед на активите ще бъде под ръководството на ЕЦБ, което създава известни разлики. Те могат да бъдат както технически, така и свързани с въвеждането на по-оптимистични срокове за адаптиране на банките с проблеми. Допускам, че по тази причина има притеснения от един напълно независим поглед върху качеството на активите на някои банки. Знаете, че имаше няколко кредитни институции, чийто преглед на активите и стрес тестове не преминаха добре. На тях бяха издадени надзорни предписания. За съжаление, доколкото разбираме, защото това не е публична информация, те не са изпълнени изцяло, въпреки че вече изминаха две години.

Присъединяването ни към банковия съюз ще бъде полезно именно в това отношение. Ако имаме някакви съмнения за проблеми в банковата система, това е начинът те недвусмислено да бъдат разсеяни. А ако не е въпрос само на съмнения, а на някакви факти, то тогава ще бъдат предприети необходимите действия за стабилизиране на съответните институции и за дисциплиниране на акционерите им и на оперативното ръководство.

Има и още нещо. С влизането в банковия съюз на практика ЕЦБ ще въведе дисциплиниращи мерки за всички банки в България. Това е добре за конкуренцията на пазара, защото всички ще бъдат поставени под един общ надзорен знаменател. В момента правилата на банковия съюз важат за тези кредитни институции, които са част от банковите групи от страни в еврозоната. Те са под надзора на ЕЦБ и това им дава конкурентно предимство. С това се създава известна асиметрия, което е в ущърб на по-малките местни банки, ако допуснем, че те са достатъчно дисциплинирани. Например, директивата за фонда за преструктуриране на банки дава възможност на всеки национален регулатор да освободи по-малките банки от вноски, които се образуват по твърде комплексен начин. БНБ не го е направила това - и за големите, и за малките банки се прилага един стандарт на оценяване на риска и на необходимите вноски, без да взима предвид тази хипотеза в директивата, която дава възможност да се прилага по-облекчен режим за малките банки.

- Тези дни се появи информация колко скъпо ще ни струва влизането в банковия съюз - стотици милиони под формата на вноски, например в общите фондове за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на закъсали банки.

- Няма такова нещо. Средствата, които банките отчисляват от финансовите си резултати за двата фонда - за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на закъсали банки, си остават на национално равнище. Проблемът е, че ако се случи нещо, както се случи с КТБ, тези фондове нямат достатъчен ресурс и се налага намесата на държавата. Представете си, че става дума за мащабна криза и държавата не би могла да поеме подобен ангажимент. Тогава възниква въпросът за външната помощ. За всички държави от еврозоната в момента е договорен механизъм за оказване на подкрепа чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Ако България влезе в банковия съюз и по-късно в еврозоната, то депозантите в българските банки ще получат още по-силна гаранция заради солидарната подкрепа от чуждите фондове, включително от ЕМС.

- И няма да се налага всички данъкоплатци да покриват защитените депозити във фалирали банки, както се случи с КТБ?

- Точно така. Както виждате, до момента възвръщаемостта от тези средства е много ниска - активите на КТБ не успяват да възстановят парите, дадени за изплащане на вложителите.

Друга критика е, че след влизането на банковия съюз българските банки ще трябва да отчисляват такси за извършвания от ЕЦБ надзор. Това е факт, но тези разходи са несравними с цената, платена от фалита на КТБ. Нещо повече, те не могат да надхвърлят извършените преки разходи за осъществения надзор. Да припомня, че банките у нас и техните клиенти и в момента са принудени индиректно да финансират дейността на "Банков надзор" чрез високата ставка на минималните задължителни резерви, поддържани в БНБ - средно 10% от привлечените средства при едва 1% в еврозоната. Минималните задължителни резерви на банките не се олихвяват от БНБ. Освен това банките са принудени да заплащат отрицателен лихвен процент от -0,6% по свръхрезервите, който е по-нисък от този на ЕЦБ с 0.2%. При влизане в еврозоната тези съществени разлики ще бъдат премахнати и доходността по активите на банките ще се повиши, което ще надмине сумата, дължима за осъществения банков надзор.

- В крайна сметка в края на юни да очакваме ли някакъв акт от страна на правителството - подаване на заявление за влизане в чакалнята на еврозоната заедно със заявление за членство в банковия съюз?

- Отговорът на този въпрос зависи от перспективите за изход от преговорите на правителството с ЕЦБ, а те в момента текат. Ако преговорите нямат добра перспектива, не трябва да очакваме нищо.

- Финансовият министър даде срок до една година да влезем в двата механизма...

- Това е възможният сценарий, ако няма ясна перспектива за поемане на ангажименти от страна на българските власти. Аз обаче съм оптимист и предполагам, че ще се постигне доста по-скоро принципно споразумение за действията, които трябва да извършим и да се анонсират ангажиментите ни за влизане в банковия съюз и ЕRМ2 едновременно. Възможно е това стане следващото тримесечие, най-късно до края на годината. Едва тогава ще е ясно по бързата или бавната писта ще вървим.