МВР е рекордьор по незаконен достъп до данни за интернет трафика на гражданите, става ясно от годишния доклад на парламентарната комисия за контрол на службите. Въпреки решението на Конституционния съд и промяната в Закона за електронните съобщения преди три години продължава незаконната практика държавни органи да искат справки от мобилните оператори и интернет доставчиците, без преди това да е дадено разрешение от съда.

През миналата година МВР е осъществило незаконен достъп до трафични данни 33 пъти. Това е информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения, тяхната продължителност, мястото, от което са проведени, абоната, с когото е говорено. Особеност тук е, че с осигуряването на достъп до един потребител се следи огромно количество трафик на неограничен брой хора.

Общият брой на нарушенията е 36. Освен от МВР, комуникацията на гражданите е следена незаконно и от окръжните прокуратури във Велико Търново и Габрово, както и от НАП.

Най-много са незаконните искания от столичната полиция - 13. На второ място е търновската полиция с 8 искания, плюс още 3 от местния БОП. 5 са направени от районните управления на МВР в Ямбол, по едно искане има от Пловдив, Ботевград, сектор БОП в Благоевград и централата на същата служба в София.

Всъщност нарушенията са много повече, но самата комисия ги разделя в категории. При сумирането им броят им скача до 111.

Парламентарната комисия се е натъкнала и на случаи, в които службите са поискали трафични данни от доставчиците, но те са им били отказани. Броят им обаче не е посочен. Има дори случаи, в които службите са поискали данни, като са посочили като основание граждански и административни дела. Аргументите им са абсурдни, тъй като и СРС-та, и трафичните данни се дават само при разследване на престъпления.

Установено е още, отново без да се посочва конкретен брой, че са искани данни за бъдещи дати. Сред другите нарушения са: че в искането липсват данни за извършено тежко нарушение, търсените данни вече не се съхраняват, тъй като са изтекли 6 месеца, както и случаи, в които искането не е оформено по съответния начин.

Комисията е установила, че в 12 случая съдилищата са дали разрешение за достъп до трафични данни във връзка с граждански дела. Сред другите им нарушения са: разрешение за достъп при липса на тежко престъпление (3 случая), разрешение за бъдещ период (1 случай), по административни дела (1 брой), извън шестмесечния период за съхранение (19 разрешения).

За пореден път парламентарната комисия констатира едни и същи нарушения, става ясно от доклада. И в отчета за работата на службите през 2016 г. са отправени препоръки, които никой не си е направил труда да изпълни. Сред тях са: по-ефективен контрол върху работата на прокуратурата и службите по тази линия, въвеждане на единна практика в МВР за начина, по който се изготвят искания. Освен това в съдилищата и прокуратурите липсва единна практика при даването на разрешения, когато става дума за един и същи доставчик, както и при изпращането им до отделните фирми.