- Разкажи ми коя приказка прочете днес? За какво се разказваше?

- Ами...за Мечо Пух. Мноооого дълга. Искал да хване Муслон. Изкопал дупка и сложил в нея мед, за да го подмами.

- И успял ли да го хване?

- Ами...забравих?

- Как така забрави? Значи нищо не си разбрал. Хайде, да прочетем пак главата за Муслона.

- Но, мамо! Нали вече я прочетох! Как така ще си губя времето??

................................................

Звучи ли ви познато? Ако не, значи сте от късметлиите, чиито деца обичат да четат и го правят без дежурното подканяне. Има обаче и такива, които, въпреки че редовно слушат приказки за лека нощ и се справят не зле в училище, намират четенето за досадно занимание. Как да накараме детето да чете с желание? Наистина ли днешното поколение е коренно различно от предишните или "дигиталността" е просто оправдание пред неуспеха ни като родители и учители? Помагат ли тежките списъци със задължителни книги от по стотици страници? Или е време те да се "разчупят" и да позволят на всеки сам да избере любимите си текстове? Правилен отговор няма, всеки случай е индивидуален, а наблюденията на родители и учители са разнопосочни.

Факт е обаче, че като чуят за задължителна литература през лятото доста ученици настръхват. И не само те, родителите им също, защото от кой друг, ако не от тях, особен в началния етап, се изисква да набавят нужните книги и да следят зорко за прочитането им. Вероятно една от причините за това се крие в думата "задължителна". Затова и подходът на учителите вече се променя.

"Книгите, които давам на учениците си, са само препоръчителни. Те имат свободата да изберат кои от тях да прочетат - всеки според възможностите си", казва началната учителка от 51-во училище "Е. Багряна" в столицата Криси Митракиева. Тя държи особено много всичките й възпитаници да четат "по много". Затова е възприела подхода да им предоставя широк набор от 15-20 произведения, които според нея са класика за децата от 1-ви до 4-ти клас и се харесват на повечето от тях. След това в началото на годината очаква от тях да разкажат какво са прочели - темата, героя и своето виждане за съответната книга.

По същия начин действа и друга преподавателка от голямо софийско училище, която т.г. е поела поредния випуск първолаци. "Да, децата са натоварени, но тогава могат да прочетат половината от книгите. Никой няма да им се сърди, ако не прочетат от край до край всяко произведение. Дори 10 страници да прочетат, пак ще е добре, стига да е качествено", казва учителката, пожелала анонимност. Тя споделя, че не изпитва учениците си колко книги са прочели, важно е обаче те да познават изучаваните автори и техните произведения. "Наблюденията ми показват, че децата, които са прочели книгите, се чувстват по-спокойни в клас. Когато попитам: "Знаете ли кой е Мечо Пух, съвсем различно е, когато едно дете може да разкаже някоя случка за него, а не тепърва да обясняваме кой е той", казва тя. Според нея не можем без тези задължителни списъци. Особено в началния етап материалът е сходен въпреки новите учебни програми, а произведенията, с които следва да се запознаят най-малките, са непреходни. Преподавателката признава, че по време на университетските си години самата тя не е харесвала всички автори, които са й давали, но е чела голяма част от тях. "Човек трябва поне отчасти да е запознат с дадените произведения. Аз съм отворена към всякакви книги, които четат децата. Нека ми разкажат за някоя друга книга, която са прочели извън списъка, важното е, че са чели. Това развива страшно много въображението", казва тя. За догодина преподавателката възнамерява да изпробва тактиката "размяна на книги" - учениците, които са прочели дадена книга, да я дават временно на свой съученик, който не е успял да я разгледа през лятото. Все пак отнякъде трябва да се почне...

"8 книги от по 250 страници звучат малко стряскащо за един ученик, който още не е навлязъл в дебрите на четенето. Детето ми само брои колко страници му остават и бърза да приключи с поредната глава, четейки я механично, без да разбира, само и само да я "брои" за приключена", споделя майка на бъдещ второкласник. Неин колега признава, че за 3 години синът му е прочел едва 3 книги. "Голяма мъка е", казва той. Друг баща споделя, че никога не е карал дъщеря си да чете насила. Когато била малка, четяла оттук оттам, откъси, които й харесат. Сега обаче, вече за 6-ти клас, започнала да чете книгите от край до край. Друг родител пък споделя, че в семейството му открай време се чете много. Самият той задължително вечер преди лягане чете приказки на децата си. Дъщеря му в четвърти клас чете по около 60-70% от задължителните книги, но обезателно и много други "странични", които сама си намира и поставя в собствената си библиотека. Синът му пък, вече за втори клас, чете по 3 книги наведнъж, включително от тези на кака си.

"Как да обясня на детето ми



защо баба Цоцолана всеки ден бие



Патиланчо за щяло и нещяло и се отнася към него като слуга? "Патиланско царство" беше интересна по мое време, но не мисля, че днешните деца могат да бъдат привлечени от подобни истории", смята майка на бъдеща първокласничка. Според нея подобни книги са отживели времето си и вместо тях, в списъците следва да присъстват по-модерни и разбираеми за децата книги като поредиците за костенурчето Франклин, за Петсън и Финдъс и т.н. "Франклин е чудесна книга за едно дете, което току що се е научило да чете и още срича - с богати илюстрации, кратки тестове, интересни и поучителни истории", казва тя. Действително, на пазара има редица интересни детски книги за деца, написани от наши и чужди съвременници. Кратка справка из библиотеките на днешните деца, които четат, показва, че те много харесват книгите на Роалд Дал - "Матилда", "Момче" и др. Особено популярна е и "Дневникът на един Дръндьо", която не се нрави особено на учителите, но затова пък и най-мързеливите ученици могат да я прочетат цялата - и заради историите, и заради едрия й шрифт, подходящ за по-малките. Приказките-игри, като например тези на Никола Райков ("Приключението на малкото таласъмче", "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче" и т.н.) също са любопитни от децата, защото в края на всяка приказка те сами решават как да продължи тя (дали таласъмчето да остане на тавана и да си направи дом, или пък да продължи по друг път).

За възпитанието в любов към книгите педагозите са единодушни - детето от възможно най-рано трябва да се запознае със света на литературата. И разбира се, без принуда, а с разнообразие и свобода. "Изберете някоя книжка и започнете първо вие да четете на детето, за да го зарибите, така да се каже. Нека произведението е по-кратко. Може самото то да си избере какво да му почетете. После може да се редувате и да си преразказвате прочетеното. Питайте детето кой герой му е харесал и защо. Стойте до него, докато не се събуди интересът му към четенето", препоръчва Криси Митракиева. Според нея родителите могат да прибягват до различни "хитринки", с които да привлекат децата си към света на книгите - да поканят на гости приятелче, с което да се състезават по четене, да си разказват с него прочетеното, да им поставят задача да откриват най-различни думи в текста и т.н.

"В никакъв случай не признавайте, че не сте постигнали успех с четенето. Ако детето ви не иска да чете, значи



не е провокирано по правилния начин



Ако това не е постигнато в училище, родителят е този, който вкъщи трябва да настоява и да запали детското любопитство", казва тя. Учителката твърди, че и при четенето, както при всяко друго нещо, трябва да постоянство. "Добре е още от първи клас на децата да се създадат навици за четене, да им се определя по известно време - например 30 минути сутрин и 30 минути вечер, за да свикнат. Почти както при храненето", казва тя. "Провокирайте детето, засмейте се на някакъв откъс от книгата, накарайте го да си представи как изглежда например баба Цоцолана, кажете му: "Виж я каква е, не е ли смешна. Ами този Смехурко, защо ли се казва така, сигурно се е скъсвал от смях", съветва и друга преподавателка. Както тя, така и колегите й обаче са категорични - умори ли се детето или загуби интерес към това, което чете, да затвори временно книгата. Насила хубост не става.

При по-големите ученици логично проблемите се усложняват. В периода между пети и седми клас от младежите се изисква да четат доста внушителни творби като например



"кошмара" "Под игото"



"Преподавала съм "Под игото" на днешните ученици, усилията са сизифовски", признава столична преподавателка. Нейна колежка също споделя, че масово учениците й не обичат този роман на Иван Вазов и го намират за скучен. Изобщо не схващат какво е станало, вероятно заради езика и епохата, която им е доста далечна. Дори култовата глава "Представлението" им е трудна за осмисляне, децата дори не се засмиват на хумористичните моменти", споделя преподавателката. За да успее да събуди интерес у тях, тя също прибягва до "модерни похвати" - пуска им на видео въпросната глава (от сайта Ucha.se), за да усетят децата атмосферата, в която се разиграват събитията. Освен това задължително по време на часовете си тя и учениците й четат съответните произведения, върху които ще разсъждават. "Едва тогава те разбират творбата и им става интересно", споделя учителката, която също не робува на задължителни списъци. Тя съветва родителите първо да купят на подрастващите си деца тези книги, които те искат. Чак след това, между другото, да им дадат и задължителните книги. Нали трябва по някакъв начин да бъдат мотивирани. А ентусиазъм, оказва се, не им липсва, стига да става дума за литература, която лично те харесват. "Гледам ги, мъкнат в чантите си едни големи тухли, като например "Хари Потър" и ги четат дори в междучасията. И ги питам: "Как почти всички успяхте да прочете тази книга, а не можете да се справите с "Под игото" или "До Чикаго и назад?" чуди се преподавателката. Иначе, сред любимите книги на прогимназистите са "Похитителят на мълнии" (Рик Риърдън), включена като нова в задължителната литература за 5-и клас. А сред незадължителните - например "Островът на изгубените" (Мелиса де ла Круз), "Реликвите на смъртните" (Касандра Клеър), "Братството на черния кинжал" (Дж.Р.Уорд), "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" (Р.Риърдън) и др.

При тийнейджърите от 14-15 г. нагоре по оценки на някои експерти нещата са почти "безвъзвратно загубени" - учениците или са се научили да четат и го правят с удоволствие, или просто не са успели да заобичат книгите и магията им остава непонятна. Според други пък предизвикателствата се оказват почти идентични като при по-малките - да осмислят прочетеното. "Списъкът с книги за лятото с годините става все по-трудно изпълним", признава зам-директорът на Националната финансово-стопанска гимназия и дългогодишен преподавател по литература Радина Попова. По думите й обаче това не означава, че младежите не четат, по-скоро личните им предпочитания (Никълъс Спаркс, Джоан Роулинг, Тери Пратчет и др.) се различават доста от задължителните. Особено при първия гимназиален етап списъците не са променили особено, което поставя известни прегради пред стратегическата им задача, която по принцип е хубава - учениците да получат първи впечатления за това, което им предстои да изучават в следващия клас.

На този фон се задават и новости - догодина новите учебни програми за осмокласниците налагат те да изучават античността с произведения като "Илиада", "Любов", "Антигона", както и сонети на Шекспир, които досега се учеха в по-горните класове. Това са нелеки творби и според преподавателката чисто възрастово учениците може би ще имат затруднения. По същия начин деветокласниците ще трябва да се запознаят с "Мадам Бовари", чиято философия отново ще е изпитание за тях. По подобен начин за първи път на тази възраст ще се сблъскат още с "Пътешествията на Гъливер", "Евгений Онегин", "Дон Жуан" и др. "Не че няма да се справят, но чисто културологично ще бъдат предизвикателството за младежите", смята Попова. Според нея поднасяната литература не бива да е само от минали периоди, защото понякога учениците не могат да видят връзката й със сегашния живот. "Трябва поне малко съвременни автори, литературата трябва да бъде разговор за живота, за това, което харесваме. Списъкът не е страшен, но не е свързан с житейските дилеми на днешните ученици", казва преподавателката.

Тя смята, че липсва механизъм за обратна връзка, но не в скучната форма на читателски дневник, а на нещо като споделяне, описване, систематизиране на прочетеното. Според Радина Попова би било разумно традиционните списъци да бъдат придружавани с подобни по-разчупени подходи - например на учениците да бъдат поставяни интересни задачи, работни листи, закачки, клипчета, провокации, да бъдат мотивирани да прочетат дадено произведение с някого, както и да имат възможността да представят после това, което им е харесало, защото най-важното е учениците да усещат, че някой се интересува от тях. За да разбере какво предпочитат учениците й самата тя използва нетрадиционни похвати - поставя им задачи да пишат урочни статии, в които да опишат книгата, която харесват, търси допирните точки между "тяхната" и задължителната литература, организира литературни карнавали и др. Всичко, подчинено на целта учениците да се научат да мислят и да изразяват отношението си.





"КЛАСИКА" ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ ОТ 1-4 КЛАС:

"Мечо Пух" - Алън А. Милн

"Пипи Дългото чорапче" - Астрид Линдгрен

Приказки, "Ането", "Тошко Африкански" - Ангел Каралийчев

"Разкажете ми приказка" - Леда Милева

"Меко казано" - Валери Петров

"Малки жабешки истории" - Йордан Радичков

"Щурчово конче" - Асен Разцветников

Приказки, "Патиланско царство" - Ран Босилек

"През гори и води" - Емилиян Станев

Приказки - Х. К. Андерсен

"Алиса в страната на чудесата" - Луис Карол

Басни - Езоп, Лафонтен

"Емил от Льонеберя" - А. Линдгрен

"Карлсон, който живее на покрива" - А. Линдгрен

"Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" - Ено Рауд

"Крокодилът Гена" - Едуард Успенски

"Румцайс" - Вацлав Чтвъртек

"Доктор Охболи" - Корней Чуковски

"Историята на д-р Дулитъл" - Хю Лофтинг

"Приказки за тебе" - Константин Константинов

"Матилда" - Роалд Дал

"Том Сойер" - Марк Твен

Старогръцки митове и легенди

"Изпитанията на малката Пиерета" - Ектор Мало

"Деца играят вън" - Георги Данаилов

"Ян Бибиян" - Елин Пелин

"Приключенията на Туфо рижият пират" - Георги Константинов

"Захарното момиче" - Светослав Минков

"Писма на един дакел" - Станка Пенчева

"Мери Попинз" - Памела Травърз

---Заб. Книжките са препоръчани от учители в началния курс.