Доскорошният, а и все още настоящ председател на Върховния административен съд Владислав Славов наесен се пренася в Конституционния съд. Там го прати общото събрание на двете върховни съдилища в страната - на оглавявания от Славов ВАС и на Върховния касационен съд, чийто шеф е Иван Григоров.

Новината за избора, макар и от вчера, всъщност не е новина.

Нито е изненада за някого. Пътят на Славов към Конституционния съд отдавна е начертан, чакаше се само да настъпи нужният момент. И той настъпи. Само че донейде преждевременно. Значи се бърза.



Въпросът е защо. А отговорите - няколко



Но първо - за яснота - малко история.

Тази година Владислав Славов при всички положения трябваше да освободи председателското място в административния съд. Защото изтече конституционният му 7-годишен мандат за заемането на поста. Леко раздвижване на духовете в магистратските среди, а и отвъд тях бе регистрирано по въпроса кога точно Славов трябва да си тръгне от ВАС. Понеже преди 7 г. изборът му си беше направо драматичен - тогава Висшият съдебен съвет първо излъчи председатели на новите несъществуващи върховни съдилища, а месеци по-късно създаде самите институции.

Та за края на Славовия мандат имаше три варианта - през юни, когато изтичаха 7-те години от решението на Висшия съдебен съвет да го избере на поста; през юли, когато бе подписан президентският указ за назначаването, или през декември, когато е създаден ВАС и Славов встъпва в длъжност. По този сюжет обаче не се стигна до големи препирни - юристи и политици набързо се разбраха, че мандатът изтича през декември, позовавайки се включително и на решения на Конституционния съд. Само че декември не е толкова предстоящ, за да се бърза с намирането на ново място за Славов.

Пак тази година във всички случаи ще има и ротация в Конституционния съд - оттам си тръгват четирима с изтекъл 9-годишен мандат, на тяхно място президентът, парламентът и съдебната власт пращат нови съдии за идните 9 г. При тазгодишния тур президентът и Темида посочват по един, а депутатите - двама за КС. Но и смяна не е належаща баш сега - мандатът на отиващите си от КС изтича на 3 октомври. И макар да предстои съдебна ваканция до септември, нямаше пречка съдебният избор за там да се направи наесен. Както вероятно ще сторят в парламента и президентството.

Тогава? Ами тогава най-вероятно



бързането не е заради Славов, а заради неговия наследник



на апетитното място. Защото постът председател на ВАС, да си спомним, е далеч по-възлов и ключов за решаването на ред проблеми, отколкото редовото съдийство в КС. Административният съд е институцията с последна дума за актовете на кабинета, премиера, министрите, областните управители, приватизаторите и др. Сиреч, ако рече, ВАС може да отмени и заличи не само решенията за продажба на държавни предприятия (особено актуална напоследък тема покрай раздържавяването на "Булгартабак"), но и ред други и не по-маловажни във всякакъв план актове. Например ангажимента да затворим 3-и и 4-и блок на АЕЦ през 2006 г. Друг е въпросът дали съдебните решения се изпълняват. Но дори и неизпълнени, решенията на ВАС са достатъчни да създадат кахъри. А те, решенията, в голяма степен зависят от влиянието и волята на председателя.

Та кой се стяга за този пост и трябва да го заеме? Отговора и на този въпрос го знаем отдавна -



ексдепутатът и настоящ (но отиващ си наесен)

конституционен съдия Георги Марков



Известен в по-старо време с крилатите фрази за "седесарския шут", прякора Дантелата и едно по-неприятно агентурно прозвище.

Марков също чертае бъдещето си отдалеч. Преди месеци се канеше, макар и за кратко, да оглави и КС, но загуби в битката с Румен Янков. Но и без тази подробност в биографията той има достатъчно силни поддръжници за шефското място във ВАС. Подкрепя го например шефът на касационния съд Иван Григоров. А Григоров, както се знае, има най-силно влияние в сегашния състав на Висшия съдебен съвет. Именно този състав ще избере и приемника на Славов. Марков добре се разбира и дружи и с главния прокурор Никола Филчев, чиято подкрепа във ВСС също не е за пренебрегване. Ексдепутатът е харесван естествено и от СДС. Вярно, чуват се и други евентуални имена за поста от страна на мнозинството. Като това на зам.-шефа на жълтите депутати Константин Пенчев. Но в съдебния вилает думата на НСДВ не тежи.



От какво се уплаши тогава Марковото

лоби, та така се разбърза?



Май от поредните нови промени в съдебния закон, изгласувани на първо четене от парламента. И специално от текста, който гласи, че баш съдебните шефове (включително и председателят на ВАС) се избират с мнозинство 2/3 от общия брой на гласовете в съдебния съвет. Ако това предложение мине, за Георги Марков трябва да гласуват 17 от 25-имата във ВСС. А той няма ресурс баш за такова мнозинство. Освен ако изборът не стане преди окончателното гласуване на закона. Затова е надпреварата. Засега в нея печели кандидатът Марков. Заради конюнктурата, не заради реномето.