|
Новият проект за Общ градоустройствен план се подготвя от 1998 г. от екип с главен координатор Людмил Михайлович. Разработката е 12 000 страници. В нея са участвали 18 фирми, 3 института на БАН, около 220 специалисти от различни области.
София ще се превърне в балкански център с европейско значение, предвижда проектът за градоустройствен план. Предпоставки за това са трансевропейските коридори, минаващи край столицата. Благодарение на магистралите ще се развият зоните около Божурище, Елин Пелин, Драгоман, Сливница, Своге, Костинброд и Годеч. Предвижда се развитие на града и на север - Казичене, Герман, Лозен, Нови хан, Банкя, както и в подножието на Стара планина. "То в момента се подценява, но ако има добра инфраструктура,
ще бъде по-привлекателно от Бояна, Драгалевци и Симеоново -
кварталите от Витошката яка", обяснява Михайлович.
Самият град ще бъде разделен на 11 района вместо на досегашните 24. Идеята е да има полицентричност - т.е. много средищни точки, конкуриращи централната градска част.
"Територията на София фактически не нараства", твърди главният архитект Стоян Янев. Трябва да се уплътнят кварталите, чиято територия сега не се използва по най-добрия начин.
Като планират, специалистите залагат на прогнозата, че столичното население няма да стане над 1,5 млн. души през 2020 г. В момента София има 1 174 000 постоянни жители, а според СДВР с приходящите стигат до 1,7-1,8 млн.
"Проблеми с жилищния фонд няма да има, а по-скоро с търсенето на различен вид жилища", смята арх. Янев. Сега в София има 469 000 жилища, 205 000 от които са панелки. Те се нуждаят от обновяване, а според специалистите то излиза около $ 5000 на едно двустайно жилище. Малко семейства могат да си позволят подобна сума. Още по-голямата трудност е, че санирането трябва да се прави на целия блок. Общината не е в състояние да помогне - изчислено е, че за цялата панелна площ в столицата са нужни $ 1 млрд.
Всичко това означава, че панелките ще се обезценяват. Според Янев потребителският интерес ще се насочи към индивидуални жилищни сгради и еднофамилни къщи.
Затова ще падне етажността на новото строителство. Такива планове се разработват за "Овча купел". Като добър пример за град с ниско строителство се сочи Дъблин, който е подобен на София по население (1,1 млн. души) и площ. Там освен в центъра няма сграда по-висока от 3-4 етажа.
За столичния център в плана се предвижда реновиране. Анализът на екипа сочи, че
старите квартали са в упадък -
с износен и зле поддържан сграден фонд, остаряла инфраструктура, незавършени строежи, разбити улици, занемарени паркове. Основните усилия на общината ще продължат да бъдат в западната част, която се развиваше като инфраструктура през двата мандата на кмета Софиянски. Планира се по бул. "Тодор Александров" (от Булбанк към бул. "Константин Величков") да се разраства административният център, да се строят нови офиссгради и търговски комплекси.
След приемането на плана ще има 17 приоритетни програми, по които Столична община ще кандидатства за еврофинансиране. 5 са най-актуалните към момента. Първата е за реновиране на централната градска част - фасади, жилища, паркиране и инженерно-техническа инфраструктура. Втората е за изграждане на "Технопарк-София 1", разположен на 30-40 хектара в землището на Лозен, непосредствено до пътния възел Цариградско шосе-Околовръстен път. Третата програма се нарича тематичен парк "Полето" и включва Мировяне, Мрамор, Доброславци, Балша и кв. Требич, Северен парк, минералните извори около тях плюс язовира до Мрамор и летището на Доброславци. Четвъртата е за обновяване на индустриалния район "Илиянци", който е един от най-големите в София със своите 1003 хектара. Петият приоритет е изграждането на канализация в южна София - Драгалевци, Бояна и Симеоново.
Какво предвижда новият план по един от най-болезнените проблеми - транспортният? Ще се изграждат и довършват
градски магистрали, успоредни на тези, които опасват централната част.
Експертите се надяват по този начин да бъде намален потокът от коли през центъра. Според проучванията 7-те най-големи кръстовища в София са презадръстени - средната скорост в пиковите часове там е 7 км/ч. А моторизацията, която към февруари 2002 г. е 435 автомобила на 1000 души, ще достигне 520 на 1000 през 2020 г.
Разчита се разширението на метрото до "Младост" да облекчи транспортните проблеми, а специалистите залагат и на една атрактивна идея - да стимулират движението с велосипеди. Те планират за колоездачите алеи, успоредни на булевардите, и велостоянки на всяка станция на метрото. Това е и един от начините да се реши проблемът с паркирането в центъра, смята Михайлович.
Според Янев "паркирането ще бъде една от приоритетните задачи на следващия кмет, който и да е той, тъй като положението наистина е нетърпимо". Има цялостна концепция за т.нар. интегрирана система, която обхваща всички възможни начини за паркиране. Ако общинарите я приемат и намерят пари да я изпълняват, след 3-4 г. положението ще се облекчи.
Изчислено е, че в идеалния център са необходими още 30 000 паркоместа. Предвидени са подземни паркинги под площадите "Народно събрание", "Св. Александър Невски" и "Александър Батенберг", в отсечката Орлов мост-ул. "Гурко" и в южната част на Женския пазар. Те би трябвало да са готови до 2007 г. До 2012 г. ще има още 3 - под пл. "Славейков", при Медицинска академия и при кръстовището на "Мария Луиза" и "Сливница".
В новия план е залегнало
да се увеличат парковете.
Сега на столичанин се падат 13-15 кв. м озеленена площ, които при това са разпределени неравномерно. В райони като "Люлин", "Връбница", "Оборище", "Подуене" са от 0,9 до 2,4 кв. м на човек, в "Овча купел" и "Красна поляна" - по 60 кв. м. Би трябвало софиянецът да разполага средно с минимум 35 кв. м и за да се постигне това, трябва да се запазят всички сегашни паркови площи, да се реализират нови проекти и да се озеленят вътрешнокварталните пространства.
7 нови парка трябва да бъдат изградени в следващите 20 години. Единият се нарича "Софийска Света гора" и обхваща южните склонове на Стара планина. Балнеоложки парк "Жива вода" е предвиден около Банкя, а по поречието на Искър - воден атракционен парк. В полите на Стара планина пък се предлага изграждането на етнографско селище.
ИНТЕРВЮ---------------
Арх. Христо Генчев: Цели 14 години мутроградоустройство
- Арх. Генчев, защо този план се появява чак сега, 14 години след началото на демократичните промени?
- Липсата на градоустройствен план беше заявена политика на първите сини управи, които, атакувайки плановостта и държавността, си осигуриха свобода на еднолични решения. Проблемите днес се дължат на несъобразяването с действащия общ градоустройствен план. 14 години господстват мутренско беззаконие и мутроградоустройство!
- Нужно ли е увеличението на строителните граници на София?
- Планът предвижда увеличение от 180 на 210 кв. км. Преди имахме 180 кв. км за 1,25 млн. жители, а сега се предвиждат 210 кв. км за по-малко от 1,1 млн. души. Това не е просто разширение, а увеличение основно на жилищната площ. И е лош белег. Тук става дума може би за узаконяване на нещо, което вече е станало против разпореждането на сегашния план и което е противозаконно.
Погледнете в центъра колко изоставени сгради има. От двете страни на бул. "Тодор Александров" пък е пълно с празни парцели. Но там е скъпо. Когато отпуснеш края, ще се строи, където е по-евтино.
Мотивът за предвиденото разширяване е по-скоро, че прекалено много нарасна спекулацията със земеделски земи. Купувате един евтин парцел, застроявате го и продавате жилищата скъпо.
- Добре ли е решен въпросът с паркирането?
- Никой съвременен град не е решил този проблем. По всяка вероятност решението е в масирано инвестиране в подземни и надземни гаражи. Но това никога няма да стане, ако общината не забрани безплатното паркиране по тротоарите.
Има и друг момент - огромните печалби, които концесионерите на паркинги получават. Те не правят никакви инвестиции. Дават минимална сума на общината, но експлоатират паркинга срещу огромни печалби. Например за паркинг до НДК за 40 коли концесионерът плаща по 250 лв. месечно на общината. Помислете си какви гешефтарски замисли се вихрят!
|