Похвално е, че данъчните си търсят 42 милиона лева, завлечени от партии фантоми. Редно е освен данъчните с проблема най-накрая да се захванат и тези, които години наред, водени от някаква псевдодемократични чувства, не искат да спрат файтона... Покрай промените в избирателните закони парламентаристите спокойно могат да пипнат и закона за политическите партии.

Вярно е, че проблемът "много малки партии" става осезаем около избори. Когато някакви хора се появяват на екрана, за да ни обясняват как техният "Орел" ще спаси България или как те ще направят от страната европейски щат. През 1997 г. на тези партии се падаха по 45 секунди за предизборни обръщения. По този повод един член на ЦИК казваше: "За толкова време представителите им ще могат само да се изплезят на избирателите от телевизионния екран." През 2001 година времето за обръщение на малките партии падна до 30 секунди... Естествено никоя малка партия не плати на БНТ 89 000 лева за минута реклама в националния ефир.

Съществуват какви ли не партии. Сетете се някакво завъртяно име и със сигурност ще разберете, че то вече е регистрирано от буден партиец.

В "Младост 1" в София е регистрирана



партия Научен парламент



Имаме си Партия на свободния избор - ж.к. "П. К. Яворов", София. Партия Млада демокрация е на бул. "Св. Георги Софийски".

Имаме си РМС - легендарният Работнически младежки съюз е партия със седалище в Сливен - ж.к. "Дружба". Да не се бърка с Българска революционна младежка партия, която е със седалище във Варна.

РМС е регистриран във вход А на блок 6 в сливенския квартал "Дружба" на Сливен. Във вход В на бл. 13 пък е седалището на Българската работническа партия.

Имаме ли си Национална партия на труда, частните собственици, производителите и творците? Имаме си. А партия на средната класа? Имаме си. Даже не една, а две - едната е в София, а другата в Кюстендил и се казва "Българска средна класа". Имаме си Партия "Прогрес".

Във Варна е регистрирана примерно Партия на честността и справедливостта. Самоопределя се като центристка формация и голямата и идея, заради която иска властта, е създаване на доброволни организации на населението за охрана на реда. Съкратено - ДОНОР.

Имаме си бол анархистки партии, които се борят за намаляване на армията и срока на военната служба с тенденция за тяхното премахване в рамките на обединена Европа, за максимално съкращаване на бюрократичния апарат, за правото на легална борба на трудещите се за защита на техните материални и духовни интереси.

В Шумен се помещава партия Национално движение "Спорт и бъдеще". В Койнаре - Демократичен кръг "Българи за разум и национална съвест" на някой си Димитър Бутански. В Сливен е седалището на Българска партия "Бъдеще". В Копривщица - партия "Независимо обединение - възход на родния край".

Има и куриозни случаи - в Стара Загора на улица "Стефан Караджа" 30 е регистрирана Партия на свободните демократи на Кирил Дуков.



Малко по-надолу по улицата -



на номер 26А, е седалището на Партия на свободните демократи-център. Заради това партията на Софиянски се нарича съюз, а не партия. "Партия" вече е било заето в регистъра на Софийски градски съд.

Имаме си партии от рода на Демократично движение "Цар Борис III", партия Движение за връщане на Н.В. цар Симеон II (той май се върна), Естествена монархическа партия от Кюстендил, Монархическо-консервативен съюз от Велико Търново, партия Русенски съюз "Царство България". В Разград е регистрирана партия Съюз "Цар Борис III". В четвърти микрорайон на "Люлин" се помещава Национален монархически форум.

Имаме дори партия, която се казва



Движение за натуракратично общество



Седалището й е във Велико Търново.

Дори в дуловското село Козяк си имат партия - Демократично движение "Родолюбие".

В Исперих, да не останат назад, са регистрирали партия Демократичен конгрес. В Ловеч - партия, която се казва Клуб "Демокрация", а във Варна - Социално-демократична партия "Пътят 94".

Да не говорим за партиите, които все пак са "известни" - участвали са в избори, въпреки че не са получавали повече от 0.00... процента. Като Фронт на прогресивните сили в България от ж.к. "Толстой" в столицата, Форум "Преображение" от Варна, "Обединение на нацията - движение на онеправданите" или пък Съюз за гражданско общество, Съюз на българските общности на Гео Донев и Организация на сърдечноболните и социално слабите в България.

Или Либерална партия-Перник на Кирил Борисов, разбира се.

Проблемът на данъчните е разбираем. Ясно е, че голяма част от партиите фантоми въртят бизнес на гърба на държавата. Ако има политическа воля, този проблем бързо може да се регулира с промяна в нормативната база.

Доста по-сложно е



да се редуцират политическите партии в България



От 283 регистрирани партии да останат 20 примерно. Че е по-сложно, личи от факта, че досега никой не посмя да посегне на файтона. Въпреки многократните дебати по въпроса накрая винаги се стигаше до члена от конституцията - чл. 44, който прокламира свободата на сдруженията. И точка. Имат ли право хората да се сдружават - имат. Толкова. И файтонът расте.

В началото на демокрацията в изборите за Велико народно събрание участваха 40 партии, през 1991 г. даже бяха по-малко - 38. В последните местни и парламентарни партии участват вече над 60 политически партии и коалиции. Какво се получава?



Колкото повече народът намразваше партиите,

толкова повече ставаха те



Проблемът с партиите фантоми е решим. И то без да се посяга на правото на сдружение. Правото си е право, въпросът опира до регламентация на тези сдружения. Не бива да се забравя, че чл. 44 на конституцията има една алинея 3, в която ясно е обяснено, че законите могат да определят отношенията на организациите с държавата.

А законите не липсват. Например действащият закон за политическите партии позволява една партия да бъде закрита от съда, ако са изминали повече от 5 години от последната й регистрация за участие в избори - било то парламентарни, президентски или местни. Съдът просто трябва да изчисти от регистрите партиите, които са се появили през 1991, а след това никакви ги няма.



Това обаче не е достатъчно



Има един куп партии, които се регистрират в ЦИК за участие в избори, а след това влизат в някакви коалиции. Затова срещу имената им в крайното класиране все има 0 гласа.

Необходимо е нов закон за политическите партии да изисква пререгистрация на организациите - така техният брой ще падне драстично. Последният закон за политическите партии - от 2001 г., повиши изискването за минимален брой членове на една политическа партия - от 50 на 500, но не въведе задължителна пререгистрация. Ако сега с нова промяна на закона се изиска нова пререгистрация, файтонът ще си отиде бързо. По време на управлението на Костов СДС имаше доброто намерение да вдигне драстично изискването за минимален брой учредители - примерно на 10 000, но после се отказа, защото някои от "големите" партии нямаше да могат да минат летвата. Защото партиите обичат да се хвалят с голямата си членска маса, но на практика това не е така.

Едно време се обсъждаха и други ограничения пред партиите - който иска да участва в изборите, да представи пред ЦИК списък на 5000 свои членове примерно. Друга идея - само партии, получили над определен процент на последните парламентарни избори, да бъдат допускани до следващите.

Всичко е въпрос на регулация! Защо държавата субсидира освен парламентарно представените партии и тези, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от 1% всички действителни гласове на последните парламентарни избори? Защо не субсидира тези, които са минали 2%? Или тези, които са минали 0.5%? Държавната субсидия подпомага ли свободното сдружаване на гражданите? Подпомага сдружаването на големите партии. Липсата на държавни пари сигурно пречи на сдружаването на малките партии.

След 1989 г. се нароиха примери за псевдодемократичност. Нароиха се един куп секти - никой не ги спира от страх да не бъдем обвинени, че режем правото на свободно вероизповедание. Полицията не употребява сила спрямо бандитите от страх да не бъде обявена за милиция. А как се използва правото на адвокат, Боже, как се използва...!?