Сашо Пенов е роден през 1960 г. Завършил е право в Софийския университет. Сега е доцент по финансово право там. Председател е на Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания към президента Георги Първанов.
- Г-н Пенов, толкова много ли са се увеличили спрямо преди случаите на надвзети пенсии, че президентът поиска амнистия?
- При нас в президентството са постъпили определен брой преписки. Ние нямаме информация за всички случаи на надвзети пенсии и причините, поради които това е станало. След като въпросът бе поставен в медиите, ние се замислихме за възможните форми за решаване на проблема. Един от предвидените в конституцията начини е амнистията. Разбира се, такава амнистия би могла да бъде решена, когато се установят всички случаи, точният брой на засегнатите лица, точните суми, които биха могли да бъдат погасени чрез този способ. Подробностите ще бъдат дискутирани в парламентарните комисии и в пленарна зала, ако НС реши да приеме такъв закон за амнистия.
- Но с амнистията се опрощават дълговете на група хора, докато всеки случай е индивидуален. И за да се види всеки случай какъв е, пак няма как да се избегнат бумащината и 6-месечното протакане, от които се оплаквате.
- За разлика от опрощаването амнистията се отнася до всички лица, които биха били определени като адресати на съответния закон.
--------------------
Законът за амнистия има еднократно действие. Тя се прилага служебно от органите, без да е необходимо лицето да подава молба, за да се приложи законът. Докато при опрощаването всеки засегнат би могъл да сезира президента и в неговите правомощия е да опрости вземането, изхождайки от неговата събираемост, т.е. от имущественото състояние на длъжника.
-------------------
За това е нужен по-дълъг срок - да се проучи имущественото състояние на конкретното лице, за да може вече президентът въз основа на събраните данни и на становището на съответните органи - общинските съвети, НОИ, други органи, да реши дали да опрости или не конкретното задължение. Няма пречка, ако президентът откаже опрощаване, след изтичане на определен период, при промяна в имущественото или здравословното му състояние, лицето отново да поиска опрощаване.
- Каква е идеята на президента за амнистия на надвзетите пенсии? Как ще се определя кръгът от лицата?
- Това е въпрос на воля на законодателя. Според мен президентът не е посочил за кои лица трябва да се отнася амнистията. Кръгът на лицата би могъл да бъде определен след получаване на информация от НОИ за всички длъжници и за основанията, по които са надвзети пенсиите. След като получим тази информация, вече не президентът, а парламентът би могъл да прецени кои да попаднат в кръга на амнистираните. Освен това амнистията би могла да бъде и частична, да се опростят само лихвите.
- При всички положения трябва да се разделят длъжниците на добросъвестни и недобросъвестни?
- Така е.
---------------
Но при всяка амнистия, била тя наказателноправна или финансовоправна, има елементи на хуманност. Зад нея стои въпросът дали обществото ни е готово да прости на недобросъвестните. А и понятието "добросъвестност" в правото е твърде абстрактно. Освен това има по-тежки и по-леки форми на недобросъвестност. Не бива да се твърди, че всички са били недобросъвестни.
---------------
Освен това споделям и тезата на президента, че честите изменения на законодателството невинаги стават по подходящата форма достояние на засегнатите от него. Вярно, че никой не може да се осланя на непознаването на закона, но пък и държавните органи са в дълг към гражданите за промените в законодателството.
- Но евентуални несъвършенства на закона не могат постоянно да се коригират с амнистии?
- Далеч съм от тази мисъл. Но когато се установи при прилагането на един закон, че в него има трайни несъвършенства, редно е той да бъде променен. А и това е принцип на законодателството - законът трябва да отговаря на назрели обществени отношения.
- Една амнистия на надвзети пенсии няма ли да роди нова несправедливост? Хора, които не биха били опростени при процедурата на индивидуалното опрощаване, са оневинени при амнистирането.
- Да, това може да се случи, тъй като при амнистията не се изхожда от имотното състояние на длъжника.
- Т.е. абсолютна справедливост пак не се постига.
- Абсолютна справедливост няма и в правото. Но когато става дума за подадени декларации с невярно съдържание, питам се дали е сезирана прокуратурата за това. Дали има образувани наказателни производства.
- НОИ ли трябва да го направи?
- Всеки орган, при който са постъпили документи с невярно съдържание.
- И на вас такива случаи досега не са ви известни?
- Не, нямам представа има ли такива.
- Откъде хората научават за вашата комисия?
- Учудвам се колко много хора познават работата на комисията. Предполагам, че освен уредбата в конституцията, която дава право на президента да опрощава, и сайта ни в Интернет, много държавни служители в НОИ или в данъчната администрация или други институции, в чиито правомощия е събирането на държавни вземания, също уведомяват лицата, че имат възможност да търсят опрощаване от президента. Разбира се, в това няма нищо лошо - чиновниците уведомяват хората за една възможност, която биха могли да използват. И тъй като президентът действа в условията на оперативна самостоятелност, т.е. би могъл да опрости или откаже дадени задължения, няма нищо лошо хората да използват дадената им от конституцията възможност.
- Може би и чиновници от поделенията на НОИ имат интерес да се отърват от по-заплетените казуси и да ги пращат на президента?
- Нашата комисия работи до момента в много добро сътрудничество с НОИ. При разглеждане на преписките ние вземаме становището на НОИ дали да се опрости вземането, а и оттам получаваме информация за произхода на вземането. Но нищо чудно част от работещите в НОИ сами да насочват хората към възможността да се сезира президентът с оглед изясняване на случая.
- Какви други възможности има президентът, освен да опрощава дългове към държавата?
- По конституция президентът няма друго правомощие, освен да опрощава несъбираеми държавни вземания. Той няма и право на законодателна инициатива, за да вкара в парламента закон за амнистия например. Но може да предизвика обществена дискусия, когато вижда, че проблемът засяга интересите на широк кръг хора. Редно е да се обменят мнения между различни специалисти, за да се стигне до приемливо за всички решение - независимо дали то ще е от парламента или под егидата на президента.
- Кой може да разсрочва задължения?
- Това не е правомощие на президента, а на конкретните държавни органи по Данъчно-процесуалния кодекс. Хората често сезират президента, без още да са изчерпали възможностите за разсрочване на дълговете им. Разбира се, ние също ги уведомяваме за тази възможност.
- А съветвате ли другите институции да разсрочват вземания по постъпили при вас молби за опрощаване?
-----------------------
- Всеки указ на президента за опрощаване впоследствие се подписва от финансовия министър. В зависимост от вида на държавното вземане ние можем да кажем на лицето, че то има възможност за разсрочване. Разбира се, ние не можем да влияем на държавните органи да разсрочват вземания. Но няма пречка да се уведоми този орган, че при президента е постъпила дадена преписка и сме посъветвали лицето, че би могло да поиска разсрочване.
-------------------------
- Каква е технологията на опрощаването на държавни вземания - от постъпването на молбата до президентския указ?
- След като при нас постъпи молбата за опрощаване, тя се изпраща до общинските съвети за мнение. На лицето се пращат декларации, с които то трябва да даде съгласието си за разкриване на имущественото му състояние. После получаваме от данъчната администрация информация за имущественото състояние на длъжника. Получаваме и становището на общинските съвети и на конкретната държавна институция - в случая НОИ. После Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания обсъжда постъпилите материали от гледна точка на семейното, имотното и здравословното състояние на длъжника. В комисията има представители на МФ, социалното министерство, съдии, юристи. Накрая се изготвя становище до президента. Президентът се запознава с него и съответните преписки и преценява дали да опрости или не вземането.
- Какъв е делът на опростените вземания сред всички постъпили молби?
- Зависи от случаите. Не може да се установи точно. Имам усещането, че към президентството се обръщат хора в действително тежко състояние. Такива хора не са малко и затова ми се струва, че трябва да гледаме по-човешки на тези проблеми.
- От НОИ обвиниха президента в популизъм.
- Не виждам как една хуманна идея може да се нарече популизъм. А отмяната на смъртното наказание популизъм ли е?
Хуманното отношение към нарушителите не е популизъм. Освен това много от хората, подали документи за пенсия, са се самоощетили. Формално те пак са нарушители, защото са подали документи с невярно съдържание. Но какъв е техният умисъл? И защо да не се намери решение с амнистия? Амнистията обаче не отменя отговорността за бъдещи случаи.
- Но хората с подобни казуси утре ще кажат: на едни им дадоха амнистия, защо не и на нас?
- Амнистия не може да се дава всяка година.
- Но пък веднъж може да се създаде лош прецедент?
- Когато вземането е несъбираемо с оглед състоянието на хората, какво означава с години да се събират по 10-15-20 лв., които изобщо не е сигурно дали ще бъдат събрани, защото не е сигурно, че лицата ще преживеят сроковете на изплащането.
- Какви други случаи освен надвзети пенсии разглежда вашата комисия?
- Учудва ме, че голяма част от молбите са за недържавни вземания - за опрощаване на дължими суми за парно, ток, вода. Но видимо състоянието на хората е такова, че те не биха могли да си позволят и тези елементарни разходи. А представете си, когато и от пенсията би трябвало да ти удържат допълнително това, което получаваш. Вярно, че има ограничения за удръжки от пенсията до 1/6, когато тя е под 100 лв. Но зависи и каква е пенсията. Ако вземате 50 лв. и ви удържат 1/6, с какво изобщо ще живеете?
- Увеличават ли се молбите за опрощаване на дългове при президента Първанов в сравнение с президента Стоянов?
- Довършихме много от молбите, постъпили по времето на предишния държавен глава. Но не сме правили сравнение дали при нас са повече. Може би след тази медийна активност броят им леко ще се увеличи.
- Свързвате ли това и с очакването, че Първанов е "социален президент"?
- Смятам, че Георги Първанов досега наистина се проявява като социален президент. Не само заради работата на комисията за опрощаване, а и заради неговата загриженост да се търсят и други решения, каквато е идеята за амнистия, с което по-бързо да се решат проблемите на хората.
|
|