Сергей Станишев, лидер на БСП:

Не е нормално премиерът да се дистанцира от отговорността за резултатите от своето управление. Това е пореден пример за непрозрачния му и авторитарен стил. Очевидно е, че промените са свързани с 2 г. от управлението и с местните избори. Те имат за цел с минимални корекции в ръководство на групата и кабинета, без промяна на политиката, да се получи ново доверие. Но това няма да стане, защото проблемът не е в една или друга личност, а в характера на политиката, която продължава линията на СДС.



Екатерина Михайлова, зам.-шеф на СДС:

Предстоящите промени в ръководството на парламентарната група на НДСВ и в правителството са признание за провала на политиката на мнозинството. Промените са закъснели и няма да доведат до стабилизация на властта. Те по-скоро целят да свалят предизборно напрежението. Възможно е и да катализират процеса на разпад в НДСВ.



Емел Етем, зам.-шеф на ДПС:

ДПС отдавна изяви желание като коалиционен партньор на НДСВ

да анализира с НДСВ управлението и да отчете има ли ефективна подкрепа от обществото. Идната седмица може би ще имаме среща, на която НДСВ ще ни запознае с оценката си за работата на кабинета и за намеренията за промени в него.



Румяна Георгиева, независим депутат:

Премиерът е запознат със ситуацията, с това, че ние наистина изгубихме доверието, изгубихме и неговото доверие с липсата на екипност. Не само ръководството на ПГ трябва да се вини за това, но и всеки един от депутатите. Има самодоволство от това, което извършваме.



Евгений Бакърджиев, независим депутат:

Политиката на кабинета трябва да се промени. 5-има министри трябва да си ходят - вицепремиерът Николай Василев, Божидар Абрашев, Владимир Атанасов, Милко Ковачев и Пламен Петров. Премиерът не бива да предлага нови послушни министри, както направи преди време Иван Костов. Трябва да заложи на работещи министри експерти, но не от партийния елит на НДСВ.



Ангел Найденов, говорител на БСП:

Това е отчаян опит за спиране на разпада на парламентарното мнозинство и за известно стабилизиране. Той няма да има резултат, защото изходът не е в пренареждането на физиономиите, а в промяната на политиката и поведението на управляващите, а те очевидно вече нямат нито ресурс, нито потенциал. Промените няма да доведат до консолидиране в парламентарната група, където властват различни интереси.