|
- Колко църкви обслужвате В Северна Америка? Доскоро те намаляваха.
- Тръгна обратният процес. Вече имаме 24 църкви и 3 енории в Аризона, в Монреал и Бостън, които скоро ще приемем в епархията. Емиграцията в последните години се увеличи и най-радостното е, че в България нашенецът може да не е ходил на църква, но в Щатите идва.
- Значи църквата ни в Северна Америка има мисия, подобна на възрожденската?
- Не знам - църквата си е църква. Но е вярно, че сме по-широко устроени, след църковния ритуал правим и народно тържество. При нас са и културният клуб, и танците, и гозбата, и българските традиции. Задоволяваме и духовните нужди - децата да ходят в неделното училище, в салона да разменим вестници и Интернет-адреси, да обменим новините от България. Всяка наша църковна община е една малка България.
Но днешните по-нови емигранти за 13-те години след промените също нищо не успяха да научат, защото за съжаление ние не си свършихме работата като майка-църква тука. Разделихме се, почнахме да воюваме и си загубихме времето, средствата, силите, уменията в неща, които до ден-днешен ги пилеем съвсем ненужно, безотговорно и престъпно.
- Но разделението очевидно не е верско. Не е ли в дъното му проблемът с имотите на църквата?
- В основата си е политическо. И има своето обяснение.
Мнозина и днес се боят от църквата. А създателите на новия глобален ред не обичат православието.
- Имате ли проблем в САЩ?
- Америка е протестантска страна с присъствие на католицизма. Ние, православните, сме на 4-о място и се увеличаваме. Само нашата юрисдикция се увеличи с 9 църкви и 2 манастира. На събора в Чикаго от 18 до 20 юли ще приемем още църкви. Налице е и първият православен манастир "Отец Симеон" край Уискънсин. Там подготвяме български свещеници - езикът не е пречка.
- Защо църквите и сънародниците ни в емиграция се делят?
- За съжаление такъв ни е генът, битът, характерът. По едно време имахме 4 глави на българската църква - отец Христофор, дядо Фотий, дядо Пимен (после Инокентий) и патриарх Максим. Нямаме в църквата навика да се събираме, да говорим. Нямаме диалог - имаме един благочестив инат.
- Затова ли нещата се повтарят - след дядо Пимен идва дядо Инокентий?
- Да. И знаете ли коя е бедата? Ние пропускаме момента. Вече се създаде 13-годишна структура, която е невъзможно да се разруши. Ние създаваме кадър - и те създават кадър. И тоя кадър вече е заел позиции, има приятели, има власт, създадени взаимоотношения. Това упование в новия закон за вероизповеданията за мен е празна работа.
- Върши ли той работа?
- Абсолютно не. Освен това го обжалват и предстои ново разглеждане на някои членове в КС. 50 души наши нови депутати са апелирали за неговото изменение.
- Но нали църквата по закон е отделена от държавата и политиката?
- За съжаление не можем без държавата - тук е болката. Сега, когато имаме демокрация и трябваше да покажем какво можем, дойде разделението и ние сами се самоунищожихме.