Иван Кръстев:

Дали една промяна е положителна или не, разбираме 6 месеца или година по-късно. Имаше очакване за промяна. На този етап знаем единствено, че ще има такива промени, и можем да предполагаме кой ще си отиде, но няма яснота кой ще дойде. През последните месеци кабинетът "Сакскобургготски" функционираше като малцинствено правителство. Всеки пък, когато по-разделящ законопроект влезеше в НС, трябваше да се брои колко хора биха го подкрепили. Затова е нормално да се търси от страна на правителството някаква по-консолидираща подкрепа. Но знаем от историята, че когато даден кабинет е в слаба позиция, опитите за промени много често по-скоро го дестабилизират, отколкото стабилизират.

Прави силно впечатление риториката, с която се извършва промяната. Сакскобургготски говори така, като че сме юли 2001-а, а не юли 2003-а - силно в 1-о лице единствено число. Усещането е, че той много по-скоро е създател и Господ на парламентарната група, отколкото просто лидер на партия. Разбира се, разликата е, че в неделя дори Господ си почива, което не е случаят с премиера. Големият въпрос е до каква степен самият премиер контролира депутатите си и как биха реагирали те на една или друга спусната от него промяна. Премиерът през цялото време говореше за хора, които опетняват него. Това е също очакван ход - за част от българите проблемът наистина продължава да е обкръжението на премиера, а не самият премиер.

Според мен премиерът печели време и ново лице за партията си на старта на местните избори. Посланието е: едно ново НДСВ, много по-близко до това, което очаквахте, отново се връща. Премиерът се обръща за втори път към хората с това, че той лично поема отговорността.



Михаил Мирчев:

Обявените промени са дългоочаквани, даже са опит да се хване последният влак, доколкото кризите и на парламентарно, и на правителствено равнище са очевидни. Стои и голямата въпросителна дали промените ще са поредна демагогия и опит да се хвърли прах в очите на обществото, или ще са искрен и радикален опит от страна на Сакскобургготски да преодолее груповщината и свръхконцентрацията на власт у лидерите на парламентарната група и да отстрани част от възловите министри, които провалят работата на МС като цяло. Чува се за разговори между премиера и Стефан Софиянски за назначаването му за вицепремиер. Това е под натиска на Софиянски, който се опасява от позорна загуба на местните избори в София, и опит за личното му оцеляване като политик.



Димитър Гронев:

Това е много слабо и непопулярно решение. Трябваше му нова ситуация, не я намери. Това е слаб опит за изчистване на собствения имидж. Ако внимателно прочетем речта на премиера, очертава се следният пласт: "Аз - аз и останалите, аз, който командвам парада, и ви припомням, че аз командвам парада, вие сте пешките, аз съм добрият, аз съм целият в бяло." Добрият цар и царедворците, които се стараят, но някои не много, трябва да бъдат заменени. Образно казано, той, макар и неадресирано, ги ругае, а те изпращат речта му като по времената на ранния Тодор Живков - "с нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации". Според мен духът в групата ще се запази.