Наистина не бива да се очаква на средата на мандата Симеон да се промени. И премиерът сам си го каза в интервюто пред "Панорама" в петък. Ще отчете какво е свършил, като му дойде времето - "подир 2 години", като изтече мандатът.

Но не може да се отрече и друго. През изминалите 2 години царят-премиер все повече и повече трябваше да се съобразява с фактори извън волята си - парламентарната група, министрите, общественото мнение, другите политически сили. Колкото повече обективният ход на нещата стесняваше периметъра му на действие, толкова повече той



компенсираше с царски инат,



опитвайки се да си дава вид, че сам определя кога и как събитията ще се случват.

Поне тази типично царска роля той умее да играе като виртуоз. Така например закономерните за всички рокади в парламентарната група Симеон обяви в момент, когато публиката вече се бе уморила да ги чака - на срещата в Банкя миналата неделя.

При втората серия от промени обаче - правителствените,



периметърът на царската свобода се стесни още повече



Краен срок за рокадите в кабинета - до 2 седмици, пръв обяви на 8 юли Ахмед Доган. На изнесеното заседание на МС през уикенда във Варна премиерът успя да удължи със седмица срока - до края на парламентарната сесия, която свършва на 31 юли.

На това заседание премиерът чете пред министрите си слово, което с царския си инат отказа да нарече отчет. Кръсти го преглед на успехите и трудностите през двете години управление. Неясно защо речта бе адресирана към колегите му, а не към обществеността.

Не са изненада в речта откровенията, че сделката за "Булгартабак" не е провалена и че сред "емблематичните успехи" на кабинета са 2863-те до момента проекта, финансирани с т. нар. царски кредити, за които банките са отпуснали емблематичните 29 млн. лв. Изненадващо обаче е, че и в оскъдните самокритични за кабинета му изречения, рамкирани



евфемистично като "трудностите, с които сме се сблъскали",



(и които естествено са обективни, а за преодоляването им са положени големи усилия), премиерът е безпомощно тривиален. Той посочва здравеопазването и образованието като сферите, за които "все още не можем да кажем, че сме изпълнили очакванията на хората". Та нали за гафовете в образованието и здравеопазването медиите тръбят още от началото на царското управление. А министрите Владимир Атанасов и Божидар Финков са сред аутсайдерите по обществено доверие.

Тривиално е и признанието за "трудности" в борбата с престъпността. Действията на органите на реда били недостатъчно ефективни "по независещи от тях причини". С половин уста премиерът маркира и какви са тези причини, застъпвайки тезата на ген. Бойко Борисов за пречещата на МВР съдебна система. Все пак отбелязването като проблемни на подресорните на МВР области може също да се тълкува като знак и за смяна на вътрешния министър. За несигурното място в кабинета на Георги Петканов медиите пак са изписали тонове хартия.

Ако ще си ходят Финков, Атанасов и Петканов,



за какво са тогава всички игри на пълна царска самостоятелност



и тотално неглижиране на целия свят извън особата му? Премиерът очевидно е принуден с неохота да следва логиката на медиите. Но това може само да му е от полза. Не е прав обаче да твърди, че царската власт не се меси в работата на медиите. Достатъчно е само да споменем няколко факта. Веднага след изборите жълтите свалиха Лиляна Попова от шефството в БНР, а тя после осъди СЕМ във ВАС. Първата работа като и. д. шеф на БНТ на Кирил Гоцев пък бе да свали Явор Дачков от екран. Жълтото мнозинство с поправка в медийния закон предопредели съдбата на конкурса за трета национална телевизия. Управляващите вече 1 година бавят лицензирането на оператори с изтекли документи, за да може да ги раздават на "свои хора" в новия регулаторен орган НСЕМ. Правителствената пресдиректорка Цветелина Узунова често звъни на главните редактори на вестниците, за да търси сметка за писания на подчинените им репортери.

Нищо изненадващо, че



и това управление обилно се меси в работата на медиите



Медиите също не са изненадани. Изненадата е за самия премиер, че се случва обратното, което е нормалното. И че той с всеки изминал ден е все по-принуден "да се води по акъла на медиите", към които има почти вродена неприязън.

Трябваше ли да минат 2 г., за да разбере и Симеон, че премиерската власт е публична? И че като такава действията й следва да са предвидими и в този смисъл дори тривиални. Най-сетне царят вече е съвсем тривиален премиер. И не му остава нищо царско освен ината.