В учебниците има един прост принцип: Не си сменяш коня по средата на реката, т.е. не си сменяш кандидата по средата на кампания. Но има и едно изключение - ако кандидатът влече политически пасиви, е по-добре той веднага да бъде махнат, за да има време да бъде намерен и лансиран нов. В СДС очевидно става точно това - сменя се кандидатът, за да не трупа допълнителни негативи.
Тази смяна стана навреме. Спомнете си грешката, която направиха комунистите преди години - държаха Пирински до последния момент, а трябваше да го махнат много по-рано, за да имат време да изградят следващия си кандидат. Те не спазиха ясния принцип - ако се маха кандидат за изборна длъжност, той трябва да се маха овреме.
Решението на НИС на СДС да оттегли Пламен Орешарски от кметската надпревара изглежда като опит за отстояване на нов принцип, за
нова регламентация на отношенията
между политиците и представителите на различните клонове на бизнеса в България. Ако това е така както изглежда, то наистина става дума за нов принцип в българския политически живот въобще. Ако СДС удържи тази линия, обществото ще е поставено пред избор - какво да мисли за своите политици и какво да мисли за техните отношения с бизнесмените. Дори и мотивацията на НИС да не е била принципна, а всякакви слухове бродят из родината, ефектът е такъв. Ако СДС не успее да удържи този принцип - на ясните, регламентирани и публични срещи, то безспорно ще настане поредното българско мазало.
Не мога да вляза в главата на Надежда Михайлова, но знам много добре, че
понякога поредната капка се оказва последна
- човек се взривява и е принуден да предприеме бързи и решителни действия.
Не мисля, че става дума за страх на СДС от бизнеса. Проблемът на бизнеса в България е ясен - не е лесно да се намери бизнесмен, който да е изцяло с ненакърнена репутация, за когото общественото мнение единодушно да смята, че не е замесен в сивата икономика, че не се занимава с контрабанда и т. н. За съжаление проблемът на българската политика е подобен - тя също много лесно влиза в зоната на здрача. И точно в тази сива зона, в която се допират бизнесът и политиката, лесно се постигат договорености, които не са публични и следователно пълнят нечии джобове. Този проблем го имат всички политически партии, в миналото го имаше и СДС.
Да, наказанието на Орешарски е много по-голямо от провинението му. Той е участвал в процедури, които съществуват от години във и около синята партия. Просто не е налучкал момента. Орешарски го отнася за всички предишни и много по-зловещи фигури в СДС.
Най-доброто, което СДС може да направи в момента, е внезапно и
веднага да намери абсолютно убедителна личност,
която да има време да застане на предизборната пътечка и да се представи солидно. Но тази личност трябва да бъде наистина абсолютна убедителна и честна. И да не си шушука по кьошетата с "патриотичния бизнес". СДС трябва да избере изцяло неопетнен човек и да го направи кандидат-кмет в София, защото сам издигна този нов принцип: "Не на шушуканията".
Дали ще се намери такава убедителна кандидатура? Не знам. Кандидатирането на Надежда Михайлова е високорисков ход - представете си какво ще се случи, ако партийният лидер влезе в подобна битка и я загуби?! Изключително рисков ход.















