13 Юли 2003 22:09

Аха, ето нещо с което съм съгласен. Имам предвид втората половина на статията.

P.S. Не съм чул някой, който разбира от материята да се обявява "ЗА"
т. нар. "дебилна стратегия". Спорът беше по-скоро за подхода, начина и т.н.
И най-важното : В какви рамки?

Редактирано от - steppenwolf на 14/7/2003 г/ 06:54:32

14 Юли 2003 00:01

Г-Н ХЪРСЕВ,
В друг материал, по друга тема, вчера изложих своя версия за деноминирането на г-н Пл. Орешарски , като кандидат-кмет на София. Хипотезата ми беше, че "Н.Михайлова не е глупава, а ПОСЛУШНА !"... Тя е послушала заръки на "силните на деня" и се е освободила от г-н Орешарски! А с какво Орешарски е бил НЕсимпатичен на "силните на деня"?!? Тезата ми е: че с критиките си към М.Велчев и К.Катев - по повод трансформирането на част от външния дълг на България и очевидните щети за страната /но печалби за някой тук или извън страната!/, които последваха от тези финансови "операции" - Орешарски предизвика гнева на определени кръгове тук и навън!!! Освен това, г-н Орешарски си позволи да изкаже подозрения относно истинските цели на предстоящото "манипулиране" с Резерва в БНБ /и "историята" с /не/избора на управител на БНБ!/. Тук виждам, че и вие приемате някои от гледните точки на г-н Орешарски за правилни!
Ерго, моята теза е, че именно публичното отношение и позицията на г-н Орешарски към проблемите на дълга и на резерва, му "изядоха главата" ?!?
Дали пък не съм прав?! Не съм сигурен!? Но съм сигурен в едно: "силните на деня" не прощават на никого, когато им бъдат засегнати интересите! Нишщо чудно да са били наточили зъби вече и за Резерва, а някякъв си Орешарски да им мъти водата?!? Знам ли?!
P.S. Не съм седесар /и никога няма да бъда!/, но ако позицията на г-н Орешарски в областта на финансите , за която стана въпрос по-горе, е наистина националноотговорна" - аз съм готов да му стисна ръката!
Следва "Драма с РЕЗЕРВИТЕ- с кадровите ресурси от Втория ешалон на СДС, май ?!?

14 Юли 2003 00:51

"Параноята" на средностатистическия български гражданин е лесно обяснима - 1996. Необяснимо е защо нещо се прави на тъмно и после се обяснява че нямало нищо страшно и то така си се правело.
Сега вестници и телевизии наспорил господ. Да излязат отговорниците за резерва с по една статия, да поспорят, да се съберат и напишат програма. Програмата да се гласува в парламента и да карат по нея.
То така всеки може: Де е Киро - на кирия. После - дай жена пари за катран.
Нашите финансисти са талантливи!

14 Юли 2003 00:54

Господин Хърсев, аз сам готов (започнете с незначителнете сума от 10 000 лева) да Ви нося гарантирана печалба от 3% на месец !!!
Моят, личен, месечен обжектив е 10% на месец... не желая повече...
Всичките операции ще ги правя пред Вас, парите ще са си на Вашата сметка, капитала ще си бъде Ваш...
Вие получавате гарантирано 3-те%, останалото за мене...
Започнете както Ви предложих с 10 000 лева - уверен съм че ще Ви се "хареса"...
Как можите да сте доволни и да приказвате за 3% годишна лихва...(?!)

14 Юли 2003 05:13

Господин Хърсев, какъв смисъл влагате в думите "...ще разстрои паричното предлагане в страната." ? И това ли е единствената причина да смятате, че депозирането на резерва в местните банки е неуместно...? Няма ли вкарването на тези пари под формата на кредити от банките да стимулира икономиката и да извади от летаргия поне част от трудоспосбното население? Според мен това е по-важният проблем отколкото намаляването на външния дълг...

14 Юли 2003 09:24

Идеята за активно управление на резерва сама по себе си никак не е лоша. Въпросът е за нейното практическо изпълнение. Като имаме предвид досегашните упражнения на екипа на МФ далеч не е сигурно, че нейното изпълнение ще е добро. По-скоро е вероятно обратното. А след това ще ни обяснят колко добри намерения е имал екипа, но какво да се прави ...?
Бих искала да попитам г-н Хърсев, защо така всички държавни чиновници панически бягат от каквато и да било рамка при опериране с резерва, а когато станат само консултанти вземат на въоръжение обратната теза: строг регламент, че да не стигнем отново блатото, което те са сътворили?
Може би правилният вариант е все пак определен регламент: обща рамка и свобода в определени граници.

14 Юли 2003 10:20

До Муха-та

Много ясно е от къде ще дойде разстройването на паричното предлагане. Най-малкото за което трябва да се сетите е увеличаване на инфлацията.
Банките няма да държат тези пари да отлежават в касите в мазето, а ще ги реинвестират за да получат по-висока доходност. Доколкото една от основните им функции (на банките) е кредитиране, това означава засилено предлагане на (относително евтини) кредити, което неминуемо ще се изрази в покачване на инфлацията, влошаване на търговския баланс и т.н.
Принципно не е лошо да се улесни достъпа до кредитите, но както споменава г-н Хърсев, при положение, че този ресурс е съизмерим с паричното предлагане и е съществена част от широките пари, това би имало сериозни последици.

14 Юли 2003 11:00

Г-н Хърсев безспорно сте прав. Като си помисля само какви са аргументите на противниците на активното управление на резерва и ми става смешно.
Аз обаче не споделям мнението, че ще се разстрои паричното предлагане. Първо, тази година се очертава да е безпрецедентно ниска за нашите стандарти инфлация. Коментирано е вече, че това не е много здравословно за икономиката. Засилване на паричното предлагане би коригирало бързо това. "Изливането" на 4 млрд. лева за кратко време в банковата система естествено ще е неефективно и ще се изрази почти само във висока инфлация без особен ефект върху БВП. Защо е задължително обаче използването на резерва да стане наведнъж? И защо е задължително целия да се използва само с едно предназначение? Не е ли по-удачно (а освен това точно и така ще стане) да се използва за няколко неща едновременно (външен дълг, депозити в банки, фондове ..)
Високия размер на външния ни дълг се е коментирал нон-стоп от 1990 досега, но напоследък май вече стана нещо като параноя след поредната конверсия на облигациите ни. Имаше обаче един диктатор, който реши че изплащането на външния дълг е приоритет номер едно на страната му и резултата беше, че през 1989 тя беше от най-бедните в Европа. Да не забравяме, че в съотношението дълг/БВП вече изпреварихме някой от западноевропейските държави.
Burov, обади се на мен бе човече. 3% месечна гарантирана доходност - да не си прекалил с шоколада?

Редактирано от - Крез McDuck на 14/7/2003 г/ 11:17:17

14 Юли 2003 12:12

Крезе, не може при система на фиксиран курс с един инструмент да преследваш няколко цели ( в реалния живот може ) Тук ти гарантирам, че няма да се получи.

А и не е време СЕГА за експерименти.

Редактирано от - steppenwolf на 15/7/2003 г/ 06:10:42

14 Юли 2003 13:26

е да, ама ще трябва рефинансиране от странични източници ако всички цели бъдат постигнати. А то LIBOR-а както тръгна нагоре...

14 Юли 2003 16:20

Бароне (Хиршфелд), аз не съм икономист, предполагам вие сте, съдейки по увереността в тона ви.
Съгласен съм за възможната инфлация, ако всичките пари се изсипят накуп в банките. Но това би могло да се прави на части, използвайки резерва като инструмент за стимулиране на икономиката и същевременно контролиране на инфлацията (пример - колегата ви Грийнспан) ...
Кредитирането в България СЕГА е трудно, бавно, скъпо, бюрократизирано и формализирано. Наличието на бързи, евтини и леснодостъпни кредити би поразбудило дремещите в очакване "някой да ги оправи" българи, което е по-важно според мен, отколкото нарастването на БВП...
Друг е въпроса за практическото приложение... Банките в БГ използват думата кредит много повече в рекламните си слогани, отколкото в дейността си и лесно няма да се откажат от благоговейния мързел и бездействие. Даже се чудя (само като хипотеза) дали Хърсев не смята, че резерва трябва да се насочи за погасяване на дълга, а не към банките, защото една или няколко, близки до него (или той до тях) имат добри позиции на малкото пазарче на кредити и се боят от конкуренция...

14 Юли 2003 17:51

Не съм барон , но имам магистърска степен и по икономика...

Проблема за кредитирането не е, защото няма пари за кредитиране. Има много пари, които при това в момента са относително евтини, включително и в България.
Главният проблем е, че няма:
1. читави проекти, които да привлекат тези пари като инвестиционни средства
2. родно производство, което би се стимулирало, ако кредитите се раздадат като потребителски

Вижте какво става с парите, които идват или ще идват по линия на предприсъединителните фондове - колко малко от тях са усвоени заради липсата на добри проекти...

В този случай наистина изглежда смислено да се погасява част от външния дълг (макар да се твърди, че нивото му към БВП и без друго е ниско), доколкото плащаме доста по-големи суми по обслужването му, отколкото получаваме по управление на резерва.

14 Юли 2003 19:11

Наливане на "пари" в банки, а не в заводи не води до реализиране на формулата : "пари- стока-пари прим". На нас инж. ни трябват пари за реализацията на тази формула. вие икономиските сте "забили" в колко % от кого, и ако може да не работи реалната икономика още по-добре!

14 Юли 2003 19:18

Steppenwolf:
Не знам кои хора според Вас са онези, “които разбират от материята”, но можете да погледнете пресата от последната седмица (например просторните изложения в Капитал и Банкеръ, за да видите колко много са защитниците точно на идеята “парите да не се пипат по никакъв повод”, включително става дема за годишни лимити за увеличение на фискалния резерв и пр. и пр.
Параграф 39
Не мисля, че оттеглянето на кметската кандидатура на г-н Орешарски има нещо общо с възгледите му за финансите. Но не съм политик и не се чуствам подготвен да преценя това. Не мисля, че замяната на Брейди облигациите с глобални облигации е донесла щети за страната, вече сме говорили по този въпрос доста, я пък темата е и доста дълга. Вярно, със сигурност и кредиторите на България печелят от сделката, но щом кредиторите печелят това не значи непременно, че длъжникът губи. Смея да Ви уверя, че Пламен Орешарски е един от най-смислените и способни български финансисти, дори когато е говорил по политически въпроси – професия и политика не винаги (не при всички хора) влизат в противоречие.
Huqin:
Въпросната 1996 (т.е. януари-март 1997) съзнателно бе представена е доста порочно и превратно на “средностатистическия българин” с доста мащабна медийна кампания. Към тази тема стопанските историци ще се връщат многократно. Убеден съм, че след 20-30 г. реалните причини и механизми на съвсем съзнателно проведенета обезценка на спестяванията ще бъдат ясни всекиму. (Всъщност нямаше друг начин да се въведе валутен борд, защото щеше да изисква не 2, а поне 5-6 мрд. долара обезпечение, за да функционира). По-нататъшните Ви бележки приемам без възражения.
Burov.cie:
Нямам против идеята Ви да инвестирам при Вас предлаганата сума при 3% (и дори по-ниска) доходност на месец, стига да има поне 70-80% вероятност поне главницата наистина да се върне. Предложения приемам всякакви. Не че аз съм доволен от 3% лихва годишно, напронив: не съм. Самож че годишният отчет на БНБ за 2002 г. показва, че средната брутна фактическа доходност върху финансовите активи на БНБ е под 3%.
Муха:
Виждам, че Хиршфелд Ви отговаря изчерпателно на въпроса. Не че съм против инвестирането на нашите собствени капитал и в българската икономика (поне 3-4 пъти в тази рубрика е ставало дума точно за това предложение), само обръщам внимание, че това трябва да става внимателно. Впрочем погасяването на безумно неефективния ни външен дълг също подобрява икономическите уснловия в страната.
Яна:
Ако управителите не са добри, това не е аргумент против необходимостта от управление, а сигнал за необходима промяна в управленсккия екип. Впрочем не мисля, че оценката Ви за екипа на МФ е вярна, напротив, струва ми се, че работят доста добре на фона на цялото ни правителство. Не знам защо кабинетът бяга от точната регламентация на управлението на държавните резерви и в частност на фискалния. И аз си мисля, че е редно да се определят правомощия и процедури за това управление – стига да не са такава, които го обезмислят (например да се изисква съгласието на парламента за всеки депозит, който МФ прави при някоя банка или за всяка промяна в някоий инвестиционен портфейл). Впрочем от колеги в МФ съм чувал, че и тяхното министерство настоява да се приеме закон за управление на държавното съкровище и дълга, но били срещали “съпротива в парламента”.
Хиршфелд:
Безусловно съм съгласен с Вашето обясненише, точно това е проблемът.
Крез McDuck: Steppenwolf:
Вярно е, че инфлацията в момента е по-ниска от историческите нива от 1990 насам, но имайте предвид, че сме в условия на валутен борд и би следвало да се сравняваме с инфлацията в еврозоната, а не с историческия тренд. Както казах вече: аз също мисля, че е абсурдно да се теглят кредити, за да се финансират (при по-ниски лихви) чужди икономики; че е напълно нормално българската държава да влага фискалните си резерви в българската икономика, която я храни, а не в германската; че от никъде не се налага пласмента на фискалния резерв да се пусне в обращение изведнъж и пр. Все пак изборът на начин на вложение следва да отчита и дохода и риска. И колегата Орешарски е прав, че от гледна точка на българската държава погасяването на външния държавен дълг е (а) безрискова операция и (б) операция, която носи доходност по-висока от тази, която банките са готови да платят по обезпечени с ДЦК депозити. А и Steppenwolf е прав, че нашенските експерименти обикномено излизат солени, затова е по-добре да се ограничат до минимум, т.е. управлението да следва логиката здравия разум и да си поставя колкото се може по-малко “перспективни” цели с трудни за измерване резултати.
Муха:
Подозрителността на българина е направо потресаваща. Какви “близки банки” мога да имам, след като български банки практически не останаха? Пак да повторя: елиминирането на външния дълг от гледна точка на държавата е чудесна възможност (а) с точно нулев риск и (б) с доста висока (далеч над банковите депозити) в момента доходност.
Хиршфелд:
Никак не съм съгласен с тезата, че нямало смислени проекти в България, тук по-скоро са верни размишленията на Буров, че само националните банки имат интерес да се ангажират трайно с националната икономика и да поемат охотно прословутия ни country risk.
Zaro:
Банките не са консуматор на парите. Те са само трансмисия (към заводите, фирмите и т.н.). Те са само един необходим трансформатор, без който крайният спестител (в т.ч. държавата) и крайният инвеститор трудно ще съгласуват касовите си потоци.

14 Юли 2003 19:23

Като правило CBA (Currency Board Agreement – споразумение за валутен борд) води до финансова стабилност (овладява инфлацията, фиксира курса на националната валута), но спъва икономическия растеж и респективно увеличава безработицата. Иначе казано – стабилизира мизерията. Пример Аржентина цъфна и върза под топлите грижи на МВФ и СБ. МВФ и СБ са инструменти в ръцете на развитите страни, за да си обезпечат обслужване на дълговете от неразвитите страни!
Една далновидна “монетарна” политика на стабилен растеж на паричните запаси може да се справи успешно инфлацията и рецесията. Тава твърдение важи обаче за страна където управляват икономически грамотни хора и естествено с поносимо ниво на управленческа корупция.
Г-н Хърсев, коригирайте ме ако греша, но дори в условията на борд има място за маневриране именно с резерва, особено когото той е придобил сегашните си стойности. Мисля, че БНБ би могла да кредитира правителството (държавна институция), като преди това закупи съответното количество обезпечения - SDR (Special Drawing Rights) от МВФ, разбира се съгласно съответно решение на УС на БНБ не по-късно от седмица след закупуването им.
Известно е, че икономическия растеж на една страна се измерва най-вече с нарастването на GDP. От своя страна основните компоненти на GDP са разхода на консуматорите, държавните разходи и разходите на частите инвеститори. Ако срещу гореспоменатите обезпечения се финансира държавна институция за изграждане на големи инфраструктурни проекти това неминуемо ще доведе до икономическо оживление, намаляване на безработицата, увеличаване на консумацията и депозитите в следствие на това и кредитирането от търговските банки ще се увеличи и поевтинее (за кредитополучателите). Това ще предизвика допълнителна врътка и в края на деня GDP неизбежно ще нарастне. Естествено характерът на инфраструктурните инвестиционни проекти трябва да бъде такъв, че да се реализира с минимален внос, за да не се влоши външнотърговския баланс на страната, който и без това не е розов.
Не смятам да навлизам в детайлни обяснения относно механизма на нарастване на паричната маса в страната при гореописания случай, но ми се струва, че не греша. Готов съм да поспоря. Ринг свободен!
Що се отнася до погасяването на дълга сте абсолютно прав. В началото писах за какво служи СБ и МВФ.

14 Юли 2003 19:36

Хиршфелдq не съм икономист, и особено не исках да взема отношение по въпроса , защото не ми хареса похода и поставянето на въпроса по държавния резерв в статията на Хърсев.Но се намесвам, защото искам да изкажа пълно съгласие с Муха и отчасти несъгласия с теб.
1)Проекти по пред присъединителните фондове-кои са те ИСПА, САПАРД И ФАР
Всички те се управляват от доста с неясни критерии брюкселска администрация и с още по неясни критерии и виждания – в българска.Като пиша за ИСПА-казват ти само инфраструктури проекти и околна среда и, като питаш САПАРТ-за земеделие , като питаш за Фар-нищо ясно.
Информацията за тези програми е въобще толкова лошо поднесена на редовия българин, толкова слабо той знае за тези програми , толкова трудно минава през мелницата на тяхната бюрократична административна система, че накрая нищо не му остава , освен да се откаже. Нищо не е направено от българската администрация да се съкратят и улеснят пътищата на тези фондове и тяхното финансиране до редовия български гражданин.
ЕС страните също работят по такива фондове за финансиране , но е създадена вътрешна отлична машина от механизми и постоянно обучаващ се персонал от администрация , които да доведат информацията за тези средства до всеки гражданин , както и да улеснят максимално проектите или да ги стимулират към нови проекти..Въобще в България машината не действа и не е направена все още да действа
България остана без производства след унищожителната като буря , измитаща приватизация на Костофффото правителство.Нуждае се от възстановяване на собствените си производства , както и нови такива .Това може да стане с един Държавен гаранционен фонд, който ще отпуска кредитиране началния старт на малкия и среден бизнес в производствата., в началото с капитал от 100 милиона евро. Защото познавам хиляди хора , които искат да започнат старта на свои производства , но тай като не са мутри или бивша червена номенклатура и нямат “натрупани начални капитали” , нямат откъде да го вземат този начален капитал. Сега банките “оценяват” по “свое усмотрение” проекти за производства и нито са заинтересувани да дават кредити за производства или ако ги дават искат 3 пъти по-голямо имущество да ипотекираш., а колко процента искат за своя джоб , този банков служител?Частните банки не са и не правят “държавната политика”!!!
Държавния гаранционен фонд ще покаже т.н. “държавна политика “ за възстановяването на производствата , а все още такова животно не сме видели в нито едно до сега правителство от 13 години преход
Държавен фонд има Финландия и е мощен инструмент за работа на малкия и среден бизнес казва се Финвера и такива като него има повечето страни наЕС , дори и няколко броя.Защото и държавите имат съвсем друго , майчинско отношение към малкия и среден бизнес, великолепни механизми за подпомагат и улесняват максимално неговия старт.
Друг фонд който може да се създаде от 100 милиона евро е т.н. Национален гаранционен фонд за туризма Този фонд , по примера на Холандия , ще бъде мощен стимул за намиране на нови пазари на туризма ни в Европа и преди всичко в платежоспособния турист на ЕС.Известно е , че в законодателството на ЕС са залегнали изискванията към тур операторите , които правят изходящ туризъм от страните им, да имат гаранции(депозитни пари) .Това много пречи да се разшири тур операторската мрежа към България и да се прехвърли туризмът освен в черноморския (само това в момента работи ) но и към другите видове тур изми –балнеологията , културен , планински , зимен , ски , еко и прочее в които България има ресурси № 1 на Европа. Националния гаранционен фонд ще поддържа гърба на своите туроператоски фирми и техните представителства в страните навън , както и ще дава храна на местните български авиокомпании.Така ще пренасочи мощно туристическия поток отвън към вътрешността на страната и в другите подотрасли на туризма на България и ще може да увеличава най-малко с 1 милион туристическия поток към България годишно. Това съм излагала в не една статия по въпроса в българския печат , но глухото и сляпо сегашно правителство за “държавна политика” остана без вопъл и стон.
3.Други фондове за подпомагане начален старт на цели отрасли.Смятам че България трябва да развие и държавна политика във създаване на отрасъл”Балнеоложки- здравен туризъм”, насочен към цяла Европа като пазар, за които има най големите и богати природни ресурси в Европа -.минералните извори.
С един фонд от 10 милиона могат да стартират 100 общински проекти в 100 общини за подготовката на т.н.”нулев цикъл”.При този нулев цикъл крайния продукт е акционерен пакет на балнеоложка база , който се изнася на борсата и се продава.Така страната може да вкара за броени години над 3 милиарда инвестиции отвън и този отрасъл да прави още 15 % от БНП на страната.Цитирам пак Финландия която започна и осъществи с държавна политика такъв отрасъл , който вкарва сега 10 милиарда евро годишно в държавната хазна .И го осъществи на базата на своята обикновена вода , без да има грам минерална.
Това са три фонда , които могат да се реализират с отчисления от държавния резерв , още от м.февруари 2004 г. , след като вече няма МВФ-ндово наблюдение над българския държавен резерв Сметнете , какви огромни предимства и как ще се отразят върху нарастване на БНП на страната такива фондове.И това са отчисления то 250 милиона от държавния резерв.

14 Юли 2003 19:48

г-н Хърсев, използвали сте един много хубав термин "трансформатор". Но има понижаващи трансформатори и ма и повишаващи трансформатори. Банките сами по себе си не са в състояние да работят като "перпетуум мобиле". В трансформаторите има загуба на енергия и закона за съхранение на енергията действа в пълна сила.

14 Юли 2003 19:51

P.S. И в трансмисиите също има загуби и то от порядъка на 15-30 %. Няма значение от вида на използваната енергия.

14 Юли 2003 19:53

Zaro, не се излагай, ти говориш за наука, а тука стая дума за икономика

14 Юли 2003 19:57

Простотия, каква наука и каква икономика. Ти четеш ли това което пишеш. Значи икономиката, няма нищо общо с производството. Ето затова са простотиите в България. Защото Вие икономистите не разбирате, че без наука и производство Вие просто не можете да съществувате. Вие не създавате продукт за потребление. Вие помагате на тези, които произвеждат този продукт. Вие сте обслужващ сектор, а не водещ.

Редактирано от - Zaro на 14/7/2003 г/ 20:05:44

14 Юли 2003 19:59

P.S. По тази проста причина и Ви се плаща заплати или комисионни.

14 Юли 2003 20:04

Zaro, привет!
Загуба на енергия в банката-трансформатор няма,
Банката си е чист перпетуум-мобиле-от загубите в
трафото реализира печалбата!
А тя се плаща от оня, дето е на високата страна на
трансформатора!
Ако сравнението е вярно банката е единственият
трансформатор без загуби, като изключим случая с
късо на изхода, който събори доста банки

14 Юли 2003 20:09

fierce, здрасти,
Загубата за едни е възможност за самоиздръжка на други. И в трафа загубите са неизбежни, ако искаме да има ефект.

Редактирано от - Zaro на 14/7/2003 г/ 20:13:48

14 Юли 2003 20:46

Я па ти ме тури при икономистите! Немой така. Мое да сме секакви, ама икономисти не сме били
Мислата ми беше, че икономиката требе да е изкуство, понеже нема начин да е наука

14 Юли 2003 20:46

Не съм поглеждал в Банкер, г-н Хърсев, имах предвид пишещите в този форум.
Благодаря за отправката!

14 Юли 2003 20:52

Zaro, в електротехниката е така,
ама банката на еллогика се не подчинява,
даже и топлинните загуби обръща в печалба!