Консерваторите на германската канцлерка Ангела Меркел хвърлиха преди дни политическа бомба. Те обмислят "необходимостта от въвеждане на почасова минимална заплата в сектори, където не съществува фиксирана заплата по договор", което ще бъде обсъдено на започналия конгрес на партията. Ако минималните заплати бъдат въведени, ще отбележат фундаментална промяна в германската индустриална политика. Това дойде като гръм от ясно небе, тъй като доскоро управляващата дясноцентристка коалиция между Християндемократическия съюз (ХДС) и либералите от Свободната демократична партия се противопоставяха на това с аргумента, че индивидуалните сектори трябва да продължат да уреждат споразумения за заплатите със служителите си, основани на пазарните условия. Различни източници посочват, че Меркел подкрепя предложението. "Въпросът вече не е дали да имаме минимална работна заплата, а как да договорим правилното й равнище", заяви министърът на труда Урсула фон дер Лайен пред в."Зюддойче цайтунг". Във вчерашно интервю пред "Шпигел онлайн" Фон дер Лайен продължава да настоява, че минималната заплата трябва да бъде въведена максимално бързо, "защото светът се променя".



Консерваторите доскоро не искаха и да чуят за подобна мярка,



защото това е разглеждано като прекалено голяма политическа намеса в отношенията между профсъюзите и работодателите. Според редица медии и анализатори ХДС са намерили компромис. Минималната работна заплата за секторите, където няма такава, ще бъде определена от комисия, включваща работодателите и работниците, т.е. решението няма да бъде "политическо". Равнището й трябва да съответства на въведената минимална заплата за почасови работници, която е 7.79 евро в Западна Германия и 6.89 евро на час в Източна Германия. Опозиционната Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и профсъюзите посрещнаха новината със задоволство, след като през м.г. десетки хиляди хора излязоха по улиците да протестират срещу социалното неравенство. "Имаме нужда от законово обвързващо минимално заплащане на нива като западноевропейските ни съседи, т.е. най-малко 8.5 евро на час", каза шефът на профсъюза ВЕРДИ - Франк Бсирске, цитиран от в."Ди Велт". ВЕРДИ представлява почти 600 000 работници. Премиерът на провинция Долна Саксония Дейвид Макалистър, който също е от ХДС, каза, че партията му трябва да признае, че в Германия не може да има различно ниско заплащане. "Въпросът за подходящото заплащане е ключов за социалното равенство", казва Макалистър пред в."Хановерише алгемайне цайтунг". През последното десетилетие най-голямата икономика на Европа става по-конкурентоспособна, като намали безработицата, запази заплатите ниски и направи пазара на труда по-гъвкав. Работниците обаче са все по-недоволни, защото не споделят благата от възстановяването на германската икономика за разлика от шефовете на различни концерни и банки, чиито скандални премии се увеличават с всяка година.

На въпрос на "Шпигел онлайн" каква е в момента разликата между християндемократите и социалдемократите министърът на труда Фон дер Лайен отговаря: "Ние защитаваме социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард. Минималната заплата е свързана с това. Който работи на пълен работен ден, би трябвало в края на месеца да разчита на подобаващ доход. Иначе трудът се обезценява".

"Допълнителна пенсия, женски квоти, а сега и минимална почасова заплата, много остри завои наляво взе да прави канцлерката Меркел, за да угоди на социалдемократите. Нищо чудно да подготвя почвата за нова "голяма коалиция", коментира "Дойче веле". За Ангела Меркел се твърди, че е доста последователна. Но има и още нещо, което германската канцлерка също много обича - острите завои. Важното обаче е да вземеш завоя и кормилото да остане в ръцете на ХДС. Меркел неведнъж е абдикирала от позиции, които са принципни за нейната партия. Или поне са изглеждали като такива. Например за задължителната военна служба, от която в края на краищата канцлерката отстъпи, или позицията "за" атомната енергия, от която по-късно Меркел също се отказа. Същото можем да кажем и за 3-степенната система на средното образование в Германия, която също остава някъде в миналото. Наскоро правителството на Меркел съобщи, че ще изпълни едно от позабравените предизборни обещания и ще намали данъчното бреме за германците с 6 млрд. евро през следващите три години заради глобалната криза. Това обаче отново бе възприето от повечето хора като чист популизъм преди парламентарните избори през 2013 г.



Сега наред е социалната политика



На конгреса, който започна вчера, християндемократите най-вероятно ще приемат решение за въвеждането на минимално почасово заплащане, за което отдавна настояват в лявото политическо пространство. И за да не е изцяло според волята на левите, това минимално заплащане няма да бъде записано в закон, но все пак ще бъде прието като общовалидна норма. Партията на Меркел реши, че от гарантирано минимално почасово заплащане се нуждаят онези области, в които няма тарифни преговори за заплатите. Очаквано, завоят на консерваторите е бурно аплодиран от синдикатите и остро критикуван от работодателите. Първите отново хранят надежда, че до края на мандата на този Бундестаг мярката може да бъде облечена и в законова форма. За всички отрасли на икономиката. Завоят наистина е много остър. Защото в коалиционния договор на християндемократите и либералите е записано изрично, че при това управление няма да бъде въвеждана задължителна долна граница на заплащането.

Социалната политика е сферата, по която тези две партии все още имат сериозни различия. Именно въпросът за минималното почасово заплащане се очертаваше като най-опасния подводен камък за ХДС в предстоящата предизборна кампания за парламентарните избори, които ще са през 2013 г. "По-добре късно, отколкото никога", така си обяснява завоя на консерваторите генералната секретарка на социалдемократите Андреа Налес. В същото време християндемократите изглежда са осъзнали, че Германия върви неудържимо към въвеждането на минимално почасово заплащане. Ангела Меркел знае отлично, че този въпрос е последното нещо, което ще занимава малкия партньор в управлението - германските либерали, особено през оставащата година и половина от сегашния управленски мандат. Техният рейтинг обаче се срина заради недоволството на средната класа и бизнеса, която страда от глобалната криза и в момента е едва около 3%. Всъщност свободните демократи нямат в момента печеливш ход, защото ако тръгнат да се съпротивляват на плановете на Меркел, са обречени да загубят още повече от доверието на избирателите. А ако все пак решат да й попречат, ще тласнат канцлерката към нова "голяма коалиция" със социалдемократите, както беше през периода 2005 - 2009 г. Още повече че новата Пиратска партия в момента е доста популярна в Германия и има между 7 и10% подкрепа на избирателите, както и другите вечни съперници на консерваторите - зелените (16%). Едно е сигурно, че поредният остър завой на Ангела Меркел премахва още една сериозна пречка пред евентуална нова коалиция със старите познати отляво.



Половината германци не искат трети мандат на канцлерката



Половината от германските гласоподаватели не биха гласували за канцлера Ангела Меркел през 2013 г., показват данните на последно проучване, цитирано от местните медии. Един на всеки двама казва, че канцлерката не се е справила добре с кризата в еврозоната. Запитани дали искат Меркел да спечели трети мандат, половината от отговорилите казват не. Дясноцентристката коалиция на Меркел изостава зад лявоцентриската опозиция на социалдемократите и съюзниците им от зелените, като понижението е с 9 пункта - от 44% до 35%. Само 39% от запитаните германци казват, че биха искали Ангела Меркел да спечели трети четиригодишен мандат. Загубите на местните избори и колебливите решения за кризата в еврозоната подкопават авторитета на Меркел в ХДС. Според 46% от запитаните Меркел не е взела правилните решения по отношение на Гърция. Почти 87% от запитаните не смятат, че спасителният пакет от 130 милиарда евро за Атина ще помогне за решаване на дълговата криза в Европа. Ако изборите в Германия бъдат проведени сега, партията на Меркел ХДС би спечелила 32%, а коалиционните й партньори свободните демократи - само 3%, което е под минималния праг от 5% за влизане в Бундестага.