Познавам неколцина, които не могат да си получат изработените за минали години пари, защото фирмите не могат да им ги платят. А фирмите не могат да им ги платят, защото са изпълнявали държавна поръчка, изпълнили са поръчката, но държавата не изпълнила своите задължения по договор - да преведе дължимите суми.

Единият от тия хора се чуди какво да прави и живее от родителските си пенсии, а едната от тези замина някъде на север и запад - да бере сезонни плодове. Ягоди ли, къпини ли, боровинки ли, не разбрах добре, макар че ми каза.

У мен неволно се зародиха въпроси. С какво толкова са по-качествени



сицилийският домат, беломорското грозде,



шведската боровинка и шотландската ягода, че ако береш тях, изкарваш пари, а ако береш български такива неща - тц, умряла работа.

И си отговорих това, което и вие бихте си отговорили, а и всеки икономист може да го развие по-добре. Едва ли са по-добри въпросните фрукти. Поне едва ли толкова, че разликата в плащането да е 3-5 пъти. Просто в тези страни изкупните цени са по-високи. А са по-високи, защото е по-високата общата производителност на труда, съответно брутният продукт на глава от населението, съответно съпътстващите екстри - инфраструктура, организация на производството, култура на труда и така нататък.



При все кризата там и при все постоянното й преборване тук



Това касае и други видове занятия - не само брането на фрукти и зарзават. Едва ли нашият лекар добива отведнъж многократно по-високи умения и хиперквалификация в САЩ или Саудитска Арабия, та като се уреди на работа там, диаграмата на доходите му започва стръмни изкачвания. Едва ли и нашият безработен там е някак по-възвишен и по-качествен, а тук по-прост и по-неприятен, та тамошните помощи са по-високи.

Впрочем, с очите си видях това - касиерка на автогарата в София ми разказа, че преимуществено групите, които отиват да си получават "помощите" в по-богати от нас северни страни, изпълват автобусите. Главно в четвъртък и неделя се случвало то с въпросните граждани. И аз ги разгледах, явно от малцинствен произход дами и господа, осъщестяващи такъв социално-животоподдържащ туризъм. Защо пътуват точно в четвъртък и неделя тя не знаеше, но знаеше, че изкарват по-добър доход от нея с помощите, отколкото тя с



редовната си работа на касиер.



Все пак този материал не е за несъвършенствата или за хуманния акцент в ориентацията на някои европейски законодателства, касаещи социалната сфера. Затова е достатъчно да го приключим с вездесъщата сентенция на Алеко-Константиновия герой: "Имал си бол пари, платил си..."

Този материал по-скоро засяга организацията и държавата. Защото това е изходният пункт на пътуването. Крайният е отиващата през девет земи в десета да бере боровинки докторка на науките, докато бръмчи с вмирисан автобус край запустели и буренясали ниви. И с цяла тайфа неграмотни сънародници, изглеждащи по-весели от нея - те отиват да си вземат помощите.

Държавата ни взема мерки, ако не си си платил данъците - тя налага глоби и блокира сметки. Аз мога ли обаче като гражданин да й наложа глоба или да й блокирам сметките, щом не е платила на фирмата, поради което моят познат от началото на този текст стои на пенсионерско иждивение? Не мога.

Държавата казва в подобни ситуации така: "Нямам сега пари, чакайте, ще платя по-надире, като напълня хазната." Моят човек може ли да каже на застрахователя, на НАП, на книжарницата, откъдето детето му си купува учебниците, на електроразпределителните дружества и на хлебаря така: "Нямам сега пари, ще платя, когато държавата си напълни хазната." Не може.

Най-лошото от всичко е, че този, който пълни хазната, често само е или полуидиот, или само крадец, или и двете. Ще кажете - груби думи, ау, где го бон тонът, где я присъщата ти иначе куртоазия? Ще кажа - ако този, който пълни хазната, обещае да го направи от глоби, както стори един капацитет в съвсем близкото минало, какво друго да мисля. Да обявиш такова нещо е все едно да обещаеш да построиш завод за електронно оборудване от приходи на данък



"Право за ровене в кофите за боклук"



Така стигаме и до по-важен въпрос, касаещ всички ни. Не знам дали сте обърнали внимание, че вероятно бихме били шампиони по избор на неправилното, ако имаше такъв шампионат. Тъкмо ние сигурно бихме пратили хром да ни представлява на световния маратон, пелтека бихме пратили да се бори за първенец по ораторско изкуство, а оня, който не е посадил и един домат, бихме турили да учи страната на земеделие. (Пък онзи или онази, чийто умения стигат колкото да си фалшифицира дипломата, ще турим во главе на Голямата фалшификация - на кой фермер колко пари подкрепа, сетих се в тая връзка).

Тези примери всеки може да разширява до безкрай. Те са белег на някаква вътрешна болест с характерна кадрова симптоматика. Ние симулираме, че я борим, тя симулира, че затихва. Докато стане като у "Швейк", когато военният лекар ревнал към санитарите пред един вече вкочанил се наборник:

- Изнесете този симулант!