Още в първите си дни настоящото управление започна да провежда политики, от които лъха на реваншизъм. Тази тенденция не подмина и правилника на новото 42-ро НС. В него бяха направени определени крачки в положителна посока - въвеждането на блиц контрол за министрите, създаването на възможности за по-активен диалог с гражданското общество и т.н. Но всичко хубаво остана на заден план, след като в крайна сметка депутатите свалиха всички пречки пред парламентарното номадство. Сега те отново ще могат да прескачат от група в група. А ако в един момент депутатите, останали по една или друга причина без фракция, станат 10 или повече, те ще могат да направят нова ПГ. Това е една добре позната практика, която сриваше общественото доверие в НС години наред и която бе стопирана в предишния парламент от мнозинството на ГЕРБ. В името на справедливостта трябва да се каже, че в този мандат и



ГЕРБ носи отговорност



за връщането на практиката с прескачането от група в група, тъй като точно преди гласуването на текстовете, които го касаят, те напуснаха залата. А ако бяха вътре и бяха гласували "против", забраните за номадството нямаше да паднат.

Няма как при тази ситуация да не изникват някои съвсем основателни въпроси. Като например - дали в един момент, при това може би не чак толкова далеч във времето, от някоя ПГ (най-вероятно тази на "Атака") няма да се отделят десетина депутати и да направят собствена ПГ. И тази ПГ да стане формалният трети участник в управленската коалиция за разлика от "Атака", която засега е неформален. Така парламентарното мнозинство ще набъбне до внушителните 130, а може би и повече. Ако перифразираме известния лозунг от фасадата на НС, в този парламент разединението ще прави силата.

Със сигурност БСП и ДПС са наясно, че мнозинството им е твърде крехко и нестабилно. Те успяха да изберат правителство с помощта на "Атака", но ще им бъде трудно да прокарват един или друг спорен закон. И така ще са принудени да разчитат и да зависят от две политически сили, които непрекъснато внушават, че са опозиция. За да бъде управлението стабилно, то със сигурност трябва да се освободи и от тежката зависимост на вездесъщия кворум. Защото към момента на теория е достатъчно един само депутат от БСП и ДПС да отсъства по уважителни причини, за да бъде блокирана цялата дейност на парламента и държавата. В интерес на истината не е задължително да има нова ПГ. Достатъчни са само 7-8 депутати, които да се отделят и да гласуват, когато трябва, с БСП и ДПС. Една нова ПГ обаче ще даде прекрасна възможност на Волен Сидеров да го играе опозиция, да персонифицира предателите така, както само той умее. Достатъчно красноречив е фактът, че най-активен радетел за връщането на номадството бе зам.-шефът на НС Христо Бисеров. Спорно е доколко той заслужава прозвището Сив кардинал, което му бе дадено по времето на правителството на Иван Костов, когато бе главен секретар на СДС. Със сигурност обаче



Бисеров никога не прави нищо случайно



Оправданието на БСП и ДПС за връщането на парламентарното номадство са промените, които те внесоха в Закона за политическите партии. С тях изрично се забранява парите от държавната субсидия да следват депутатите, ако напуснат своите формации. Така според БСП ще отпаднат финансовите стимули за номадството, от които ГЕРБ в миналия мандат се възползва, за да си купи на практика недостигащите му мандати за собствено парламентарно мнозинство. Само дето отпадането на финансовите стимули, идващи от субсидията, съвсем не означава отпадане на финансови стимули с друг произход или пък невъзможност за даване на облаги от друг характер.

Вярно, забраната за депутатите да скачат от група в група или пък да правят нови групи върви по ръба на конституцията, в която е заложен принципът на свободния мандат. Показателно е обаче, че в миналия парламент БСП и ДПС, които сега са горещи защитници на свободния мандат, не се обърнаха към Конституционния съд. Двете партии със сигурност бяха наясно, че общественото мнение не е в тяхна полза и политическите съображения се оказаха по-важни от юридическите аргументи. Сега общественото мнение също не се е променило, но политическата ситуация определено е друга. БСП и ДПС отново са във властта, а техните управления никога не са се характеризирали с уважение и респект към общественото мнение. Поредният им управленски мандат започва по начин, който не дава основание да се смята, че отношението на двете партии към обществото ще бъде различно.