Кредитирането от банки в България, най-вече за населението, се свива, сочат последните данни на централната ни банка. Има обаче един сегмент от пазара, който в последните години непрекъснато расте - на бързите кредити от небанкови институции. Общият брой на регистрираните от БНБ небанкови институции е 245, сочат данни от 15 май. Над 150 от тях са специализирани в отпускането на кредити. Сред тях има и банкови поделения, и дружества, които работят изцяло онлайн. Размерът на сумите, които се "разиграват" на този пазар, също е впечатляващ - в края на миналата година по данни на 155 дружества вземанията им са били общо за 1.88 млрд. лв. В края на март тази година вече са 1.97 милиарда лева. А става дума най-често за сравнително по-малки суми, с кратък срок на погасяване - само около една трета са над 5 години.

В края на миналата и началото на тази година бързото кредитиране се радва на сериозен интерес. Според изследвания на някои от небанковите институции растежът при различните дружества варира от 28 до 65%. При някои от тях става дума за десетки и дори за стотици хиляди заеми.

Бързите кредити, макар и с доста високи лихви (понякога те варират 1.5 до над 10% на седмична база), стават все по-популярни у нас и са един от най-често срещаните варианти за получаване на свеж финансов ресурс в кратки срокове. Обикновено търсенето им се активизира в края на годината, когато има струпване на разходи - за комунални услуги, битови сметки и осигуряване на празнична трапеза. Друг силен период за този тип кредити е и началото на пролетта, когато се търсят "бързи пари" за ремонт и освежаване на дома. Оказва се, че и абитуриентските балове оказват влияние на търсенето на кредити. Все пак обаче най-често тези заеми се взимат за погасяване на други задължения или за плащане на сметките.

Интересен е и профилът на клиентите. Според някои изследвания най-активни са хората между 18 и 65 г. Според други данни 3/4 от потребителите на кредити онлайн са между 18 и 40 години и едва 1/4 - над тази възраст.

Изключително силната конкуренция в този сегмент прави особено важен достъпа до фирмите за бързи кредити. Освен че са готови и на посещения на място, те се стремят да имат максимално присъствие в големи магазини, офиси и магазини на мобилни оператори, както и на места, където не се развива търговска дейност, но се посещават от много хора. Клоновете на пощите, естествено, продължават да бъдат такава ключова точка в повечето населени места на страната. И присъствието или сътрудничеството с тях би могло да даде конкурентно предимство.



Първият пробив в тази посока вече е факт



Бързи заеми до 3000 лв. за работещи хора и до 1500 лв. за пенсионери. Това предлагат от 8 май поделенията на държавните "Български пощи" с новата услуга "Пощенски Изи кредит", която се развива по договор за партньорство с "Изи кредит". Тя тръгна в 238 пощенски станции, като ще продължи да се разширява. Бързите кредити се одобряват от небанковата финансова институция в рамките на един час след заявка по телефона, а могат да се вземат и от пощенската станция. Пак там се правят и вноските по заема. Така кредитната институция ще получи достъп, без да се налага нейни хора да пътуват дотам или да работят в компанията, и до най-отдалечените селища, където населението е предимно застаряващо, няма банкови клонове, нито банкомати. В момента в България има 2981 пощенски клона. 632 от тях са в градовете, а останалите над 2300 - в селата.

Проверка на "Сега" обаче установи, че по тази услуга при първо кандидатстване не могат да се вземат повече от 1200 лв. Според едно от условията това е максималният размер на сумата за клиенти, с които кредитната институция не е работила. Пред "Сега" от "Изи кредит" обясниха, че това ограничение се налага с опознавателна цел. "Кандидатстването по телефона е по-рисково, няма го контакта очи в очи. Ограничението предпазва и компанията, и клиента", казаха от фирмата.

От "Български пощи" обясниха, че започват да предлагат такива финансови услуги, като се съобразяват с новите условия на пазара и навлизането на IT сектора. "Това е световна тенденция и сред други логистични компании", коментираха от държавната фирма. Ръководството избрало точно "Изи кредит", тъй като смята, че е сериозен партньор и утвърдил се играч в сектора. Бившият вече изпълнителен директор Деян Дънешки обясни пред "Сега", че са се спрели на "Изи Кредит" след изследване на пазара. Той не пожела



да коментира комисионата, която пощите ще получават,



тъй като е "предмет на договора между двете компании". Не обясни и защо са избрали да посредничат точно при отпускането на най-скъпите бързи кредити.

Проверка на репортери на "Сега" показа, че ако например работещ клиент желае да изтегли 1200 лв. за максималния период, който предлага новата услуга - 9 месеца (с погасяване с 18 вноски на всеки две седмици), той трябва да върне 2441 лв. В случая клиентът трябва да внася по 135.65 лв. на всеки 14 дни. Има още два варианта за срока на погасяване на кредити - 7 или 11 двуседмични периода.

Далеч по-интересна е ситуацията при кредитите за пенсионери. Пощата е една от малкото институции, които продължават да се ползват с високо доверие сред възрастните хора. От "Изи кредит" пък обясниха, че пенсионерите всъщност са едни от най-точните платци. Което показва и един от прицелите на новата услуга.

Тримесечният отчет на "Български пощи" за 2013 г., публикуван в началото на май, разкрива, че пенсионерите, които ползват услугата на пощите, са намалели с 225 000 в сравнение с предходната година. Към края на 2012 г. 1.2 млн. души (55%) от тях са получавали пенсиите си в пощата. Намалението на приходите от изплащането на пенсии е в размер на 364 000 лв., които са от значение за компанията. Все повече пенсионери предпочитат да използват дебитни карти. Според Дънешки обаче немалка част от тях се връщали обратно към услугите на пощите.

Иначе максималната сума, която може да изтегли пенсионер, при първо теглене също се оказа 1200 лв. За разлика от работещите, пенсионерите погасяват борча си



не на две седмици, а на равни месечни вноски



Така при изтеглени 1200 лв. те ще плащат по 235 лв. в продължение на 10 месеца. Условия за размера на пенсията няма, установи още проверката на репортерите. От "Изи кредит" обясниха, че предварително зададени условия може и да няма, но за един час се извършвала проверка и нещата се нагаждали така, че вноската да не е по-голяма от пенсията. "Сега" не успя да изясни точната схема, по която компанията проверява дохода на пенсионера. На посочения от фирмата телефон обясниха, че пенсионерът не трябва да носи никакви документи на място, а единствено да продиктува ЕГН и номер на лична карта по телефона. Според една от клаузите в общите условия на финансовата институция клиентът дава съгласието си компанията да изисква от Националния осигурителен институт (НОИ) данните за доходите му и извършените от него осигурителни плащания. На въпрос дали компанията изисква информация от НОИ за доходите на кандидата за кредит, оттам отговориха, че се правят всички необходими проверки при кандидатстване, но само със съгласие, дадено от страна на клиента. Проверката била повече от простичка - една от електронните услуги на НОИ, която позволява справка за доходите след въвеждане на ЕГН.

Макар и доста натоварващ, заемът чрез пощата може да бъде доста удобен. Не е нужно и да се ходи в пощенски клон по местоживеене. Договорът се подписва в пощенския клон, който клиентът е предпочел и е заявил по-рано в разговора с "Изи Кредит". А условията не се различават от тези в стандартните договори - в случай на неплащане кредитополучателят трябва да плати обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава.

На посочения телефон за заявка за кредити така и не успяха да дадат данни за средната лихва на кредитите от пощата. Стана ясно обаче, че ако клиент реши да вземе 1000 лв. с максимален срок на погасяване 9 месеца, той трябва да върне 2034 лв. Потребителят ще връща по 113 лв. два пъти в месеца.

На телефоните, посочени за информация по кредитите, не отговориха какъв е средният годишен процент на разходите (ГПР). От "Изи кредит" обясниха, че той е различен за всеки продукт. Неточно било обаче да се говори за ГПР, когато се тегли кредит за няколко месеца. Заради изисквания на закона в анонсите за продуктите, предлагани в пощите, все пак е даден годишен процент на разходите - от над 400 до над 600%.

За сравнение "Сега" се допита до още две кредитни институции за една и съща сума - 1000 лв. Първата е банкова институция, специализирана в потребителско кредитиране с бързо одобрение, а втората е финансова институция за бързи кредити. Ако клиент изтегли същата сума - 1000 лв., от банката за 9 месеца, ще върне общо 1116 лв., или по 124 лв. на месец. В този случай обаче се заплаща и еднократна такса за предоставянето на заема - около 100 лв. Така че в края на периода клиентът връща над 1200 лв. Във втория случай, когато желаещият се обръща към друга случайно избрана компания за бързи кредити с искане за 1000 лв. отново за 9 месеца, се оказва, че накрая ще върне 1701 лв., или по 189 лв. на месец.

Според изследванията за този тип кредитиране потребителите избирали внимателно и сравнявали условията. Финансови консултанти са готови да раздават безплатни съвети. По данни на БНБ за първото тримесечие, публикувани на 16 май тази година, проблемни и необслужвани са около една трета от заемите.