Ниските данъци върху доходите у нас в последните години са любима тема за всички управляващи, когато се опитват да изтъкнат предимствата на България. Заради 10-те процента плосък данък страната ни обикновено се определя едва ли не като данъчен рай. На пръв поглед това може да изглежда точно така. Но сметките са сбъркани. Показателно е, че сегашната ни данъчна система



не води до наплив на чужди инвестиции



- напротив, те непрекъснато и прогресивно намаляват. Не се забелязва и особено желание на чужденци да идват на работа у нас. Причината е, че ниските разходи за труд са мит, когато върху заплатите се начислят и всички видове осигуровки.

Сравнение между общата данъчна тежест на разходите за труд у нас и в редица държави с развити икономики показва, че България всъщност не се представя толкова добре като място с ниско данъчно облагане. Осигурителната тежест у нас наред с почти липсващите облекчения за семействата с деца реално е над средните нива за много държави с далеч по-висок стандарт на живот. Поне това показва публикуваният наскоро доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за данъчното облагане на труда за 2016 г.

България не е член на ОИСР и не фигурира в нейната класация. Но дори според данните на националната статистика лесно може да се направи сравнението, че общата данъчна тежест върху възнагражденията у нас е над средната за 35-те държави в организацията, а за някои категории работещи е доста по-висока.

Според последните данни на НСИ през 2015 г.



общата данъчна тежест върху разходите за труд у нас е била 33.6%,



като този процент е неизменно един и същ от 2011 г. Реално обаче у нас отчисленията за данък върху доходите и различните видове осигуровки достигат 41.40%. От тях 23.34% са за сметка на наемния работник - 13.34 % осигуровки и 10% данък върху общия доход, а останалите 18.36% са осигуровките, които плаща работодателят.

Колкото и да са различни методиките за изчисляване на данъчната тежест, данните на ОИСР показват непрекъснато намаляване на изземването на доход от работниците в развитите страни в последните години. Точно обратна е тенденцията в България - липсата на промяна в данъци и осигуровки запази данъчната тежест и през 2016 г. Трябва да се отбележи, че от тази година някои от ставките бяха вдигнати нагоре, но ефектът от това тепърва ще се отчита.

Когато говорим за сравнение с България, един от обективните показатели е брутното възнаграждение на един работник, нает на пълен работен ден в индустрията или услугите, който получава 67% от средната заплата за съответната страна. При тази база - доход в размер на 67% от средната заплата, данъчното облагане на труда в страните от ОИСР през 2016 г. е средно 32.3% за несемеен работещ без деца. За тази категория работещи на първо място по данъчно бреме се нарежда Унгария с 48.2%. Следват Белгия с 47.5%, Германия с 45.3%, Франция с 43%. Но под средното ниво на облагане са разходите за труд в някои от най-богатите страни в ОИСР като Люксембург, САЩ, Великобритания, Канада, Швейцария. Най-ниско е облагането на труда в Чили - 7%, Нова Зеландия - 13.6%, Израел - 15.1%, Мексико - 15.3%. В САЩ разходите върху труда на несемеен работещ без деца възлизат на 29.3%, във Великобритания - 25.9%, а в Швейцария - 19%. Дори съпоставено с данните на националната ни статистика, това означава, че изземването от дохода на българския работник в полза на държавата е близо два пъти по-високо, отколкото в богата Швейцария.

При малко по-високи доходи, равни на средната заплата за съответната страна, нивото на облагане в ОИСР става средно 36% за несеемен работещ без деца. В тази група данъкоплатци най-големи налози върху заплатите плащат белгийците - 54% и германците - 49.4%, а най-малко - в Чили - 7% и Нова Зеландия - 17.9%.



Картината се променя драстично,



когато се заговори за семейства с деца. В голяма част от страните от ОИСР действат данъчни облекчения за работещите родители, които значително намаляват общата данъчна тежест върху доходите. За семействата с две деца средното облагане в ОИСР е 26.6%. Най-високо е то във Франция - 40% и Финландия - 39.2%, а най-малко данъци и осигуровки тежат върху доходите на семействата с две деца в Нова Зеландия - 6.2% и Чили - 7%.

В някои държави за самотни родители с две деца и доходи, равни на 67% от средната заплата, данъчната тежест е дори негативна величина. Това е така заради изплатените парични добавки или получените данъчни кредити. Те надвишават сумата от всички данъци и осигуровки, които се начисляват върху заплатата на работещите родители. Такава например е практиката в Австралия (-1.1%), Нова Зеландия (-13.0%), Канада (-14.9%) и Ирландия (-18.8%).

В България



отстъпките за работещите родители са повече от скромни



- за доходите от 2016 г. се дава възможност годишните данъчни основи само на единия от родителите да се намаляват с 200 лв. при едно непълнолетно дете и с 400 лв. - при две деца. За три и повече деца, ненавършили пълнолетие, отстъпката е 600 лв. Реално отражението на тези отстъпки върху данъците, които плащат родителите, е пренебрежимо.

Най-богатите държави в Европа - Швейцария и Люксембург, са страните с най-благоприятно данъчно облагане и за семействата с деца. Дори само единият от родителите да работи и да получава средна заплата в Швейцария, чистият доход, който влиза в семейството, е 67 688 щатски долара при 70 077 долара преди облагане. За Люксембург данните са 61 658 долара чист годишен доход при 65 522 долара брутни възнаграждения. Следват Австралия (49 245 долара), Германия (48 603 долара), Норвегия (46 386 долара), Исландия (48 265 долара), Холандия (47 907 долара), Белгия (46 026 долара).

Проучването на ОИСР показва и чистите заплати, които се получават във всяка държава членка след приспадането на всички данъци и осигуровки. Най-високи нетни възнаграждения, преизчислени в щатски долари, по паритет на покупателната способност получават в жителите на Швейцария и Люксембург. Така например един несемеен швейцарец без деца с брутно годишно възнаграждение от 70 077 долара (средното за страната) прибира в джоба си чисти 58 246 долара. За същия тип данъкоплатец от Люксембург чистото възнаграждение е 45 051 долара при брутна годишна заплата от 65 522 долара. Над 40 000 долара годишно получават след платени данъци и осигуровки несемейните работници в Холандия, Норвегия, Австралия, Южна Корея, Исландия и Великобритания. В Япония чистата средна сума е 39 118 долара, в САЩ - 38 894 долара, в Австрия - 37 934 долара, а в Германия - 37 260 долара. На другия край на скалата е Мексико, където несемеен работник без деца печели чисти 11 691 долара годишно за 2016 г. и Латвия с нетен доход от 14 571 долара.

Подобни сравнителни анализи за пореден път доказват, че високите осигурителни вноски невинаги водят до по-добро здравеопазване, социална защита и адекватни пенсии. Примери като Швейцария и Канада показват, че когато осигурителната система в една страна функционира ефективно и контролът е на мястото си, всички тези цели могат да се постигнат и с по-малки удръжки от работещите.



КАЛКУЛАТОР

Данъчен калкулатор на Института за пазарна икономика показва, че при сега действащите данъчни и осигурителни ставки и брутна заплата от 1000 лв. месечно удръжките за работника са в размер на 220.06 лв. месечно. Така при 12 000 лв. годишен брутен доход чистата сума, която получава работникът, е 9359.28 лв.