"Свобода за конопа." С този лозунг се обърнаха към властите граждани и неправителствени организации на многобройно шествие в София наскоро. Демонстрацията се провежда всяка година в столицата с искане да се узакони притежанието на минимално количество марихуана за лична употреба, както и отглеждането на едно-две растения от частни лица. Засега институциите не им обръщат никакво внимание. Нито широката общественост.

А сериозен, публичен дебат по темата рано или късно трябва да има, най-малкото по две причини. Първо, защото в развития свят, към който (се опитваме да) се причисляваме, декриминализацията (и дори пълната легализация) на марихуаната се обсъжда отдавна и на много места вече се предприемат конкретни стъпки в тази посока. Например 9 американски щата вече позволяват притежание и отглеждане, други 13 са извадили наркотика от своите наказателни закони, макар че продължават да преследват притежанието и трафика на големи количества, а 29 щата са разрешили ползването за медицински цели. Второ, защото очевидно има немалка група български граждани, които повдигат някакъв проблем, и нормалният подход в едно демократично общество е да им се обърне внимание. Организаторите на софийското шествие са загрижени, че "ние сме една от последните държави в ЕС, където все още хора попадат в затворите заради една цигара трева". И твърдят, че представляват интереса на "над милион български граждани, познаващи ефектите на тревата".

Българските фенове на канабиса едва ли броят цял милион. Официалната статистика обаче сочи, че това остава най-популярният наркотик в страната. Използват го най-вече млади хора между 15 и 34 години. Употребата му расте през последните години - 8.3% от анкетираните в посочената група признават, че са пушили трева поне веднъж в годината, пише в доклада на Европейския център за наблюдение на наркотиците и наркоманиите за 2017 г. През 2008 г. са били 6 на сто, а през 2007 г. - 4.4 на сто.

А българското законодателство срещу канабиса е действително строго. През 2004 г. законодателите премахнаха законовия текст, който дотогава освобождаваше от отговорност притежателя на наркотик в размери, предназначени за еднократна употреба. С други думи, ако имаш трева, вече си наказателно отговорен и може да отидеш в затвора, без значение какво е количеството. Причината е, че нашият закон поставя канабиса в категорията на високорисковите наркотици заедно с кокаина, хероина и екстазито.



Забранено е също и използването му в медицината,



а за отглеждането му също се лежи зад решетките. Изключение се прави само за индустриален коноп, ползван за влакна, семена за фураж и посев. Разрешение обаче се получава след тежка процедура в земеделското министерство, при това за растения, съдържащи минимални количества от психоактивната съставка, която прави от канабиса наркотик.

Няма статистика, която да каже колко от ефективно осъдените за наркотици са отишли в затвора заради малки количества канабис. Законовата възможност това да се случи обаче е налице. В същото време Наказателният кодекс позволява на съдилищата да определят подобни деяния като "маловажни случаи", когато преценят, че степента на обществена опасност от престъплението е ниска. И обвиняемите минават с глоба от 1000 лв.

Това обаче едва ли би успокоило някого, ако знае, че намерената в джоба му цигара марихуана може да му донесе и затвор, стига прокурорът или съдията по делото му да преценят, че е налице висока обществена опасност. Буди, меко казано, и недоумение необоснованото приравняване на марихуаната с доказано смъртоносни вещества като хероина. Законодателят очевидно не се е постарал, а подобна небрежна работа е недопустима, защото става въпрос за живота на хората.

Това обаче не означава, че трябва набързо да декриминализираме канабиса, както радетелите на инициативата настояват. И



проблемът не е в еднократната доза за лична употреба,



от която може да се възползват наркодилърите (именно с този аргумент навремето тя беше премахната от закона). А в искането да се позволи отглеждане на растението. Сега това го правят (предимно) престъпниците. Стане ли законно обаче, всичко ще започне да се променя. Един-два стръка, боднати в саксия на балкона или в градината на село, е само началото. Общественият натиск за повече либерализация ще продължи. Тогава ще се намесят и други заинтересовани страни.

Най-напред бизнесът. Наивно е да смятаме, че конопът ще остане в ръцете на граждани, които ще отглеждат колкото да свият по една цигара за себе си и за компанията, когато се съберат на разпивка. Неизбежно е към легалното отглеждане на растението (било за медицински цели, било за отдих) да обърнат поглед интереси, които ще видят възможност за печалби, сравними само с изгодата от производството и търговията с тютюневи изделия, алкохол и лекарства. Бизнесът обаче изисква мащаби и големи обеми. И с времето политиците и законодателите ще бъдат поставени под нарастващ натиск да разширят границите на позволеното. В резултат ще се появят парници, а след това и цели плантации, така че производството да добие индустриални обеми. Създаденият продукт ще трябва да се продава, така че ще има масирани и агресивни рекламни кампании, насочени най-вече към зарибяването на младите хора. Също както при алкохола и цигарите, подобен бизнес разчита на пристрастяването - изследване в Колорадо, един от първите американски щати, легализирали марихуаната, показва, че около 1/3 от консуматорите са отговорни за близо 90% от потреблението.

След това идва държавата. В България, където институциите се бъркат във всичко и навсякъде, държавната регулация върху канабиса със сигурност ще бъде огромна. Няма значение дали говорим само за декриминализация или за пълна легализация. При всички случаи ще има мощен поток от нови законови и подзаконови нормативни актове, които по досегашната парламентарна и институционална практика непрестанно ще се работят, преработват, кърпят и ремонтират. Това означава и нови правомощия и задължения за полицията, контролните и регулаторните органи, нови агенции, дирекции, съвети и какви ли още не бюрокрации. Последствията за цялото общество от подобно развитие на административната машина всеки би могъл да (се опита да) си представи.

И да не забравяме политиците, които неизбежно ще поискат да поемат централната роля в подобен процес. Защото тук се съдържа обещание за много пари. Корупционният потенциал е толкова голям, че просто не бихме могли да си го въобразим. Ще го напомпва както необходимостта от ново законодателство, което политиците инициират, така и работата на контролната и регулаторната администрация, попълвана в значителна степен от политически назначения. Да не говорим, че неизбежно на мнозина ще им хрумне идеята канабис да произвежда само държавата, която ще обявят за най-добрия стопанин и надзорник на подобен продукт. А всички знаят, че българската държава е в ръцете на политиците, а не на гражданите.

Така опитът да се разреши проблемът с марихуаната, като се облекчи законовият режим, може да докара и нови, неподозирани проблеми. Просто е неизбежно това да се случи в примитивната и криминализирана българска държавност. Леко коригиране на наказателните практики би било адекватното решение засега. Поне докато обществото е готово сериозно и отговорно да дискутира въпроса.