"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана

Харесах "Посоки" - по един мъчителен, почти мазохистичен начин, понеже това не е радостен, жизнеутвърждаващ или красив филм. Разбирам и какво са му харесали в Кан, където се състезаваше в "Особен поглед" - първа наша поява в официалната селекция след "Време на насилие" в края на 80-те. Фестивалните журита имат подчертан вкус към мрачния и неоптимистичен социален реализъм като антипод на американската хепиенд ведрина - особено когато той идва ...