* * *



Не помнеха кога ли беше

последната им среща.

Но днес от сутринта валеше

очакване за нещо.



Спокойствието и умората

веднага се познаха.

Между тревогите и хората

докоснаха се плахо.



И грижите им се измиха,

дойде им настроение.

Едно във друго се сглобиха

като стихотворение.



Усмихнатият тих следобед

с опашка им помаха.

Спокойствието и умората

прегърнати заспаха.





* ...

По онова време Мирчо от Враца искаше да се ожени за мене, но аз не исках. Аз бях чела "Тъй рече Заратустра" в оригинал, а той ходеше с един плетен пуловер, ама от двe прежди пресукани, че да е по-дебел. И като кажеше "яз така", "яз иначе", потъвах от срам. "Аз" се казва, поправях го, "аз" се казва. Какъв инженер си тръгнал да ставаш с това "яз"! Ще те пратят в някое министерство да си обясняваш чертежите, а ти ще им язкаш там. А той ме успокоява: "Яз по заводите ...

Хора и статуи...2008. ...