"Който не работи, само той не греши", каза в сряда премиерът Станишев в парламента. "Ама вие не работите, само крадете", нервираха се опозиционните депутати, а на другия ден безуспешно се помъчиха да бутнат туй, що не пада - правителството.

Станишев изглеждаше уморено спокоен, като човек, който е прехвърлил билото на планината и доволно разглежда розовите градини, посадил след себе си. Опозицията пък виждаше само пепелища и без съмнение такива са очите на поне 2/3 от българите. Истината е по-близо до опозицията и няма как да е иначе, след като Станишев оглавява страната, която единодушно в ЕС се счита за най-корумпирана.

Но той със сигурност си



има свои усещания за успех и провал,



различни от дежурния лицемерен оптимизъм на всички властници. През 2005 г. пое почти подареното му и наредено от президента Първанов правителство. Медиите писаха, че си има трима настойници (плюс Доган и царя). Вървяха басове колко точно ще се задържи това правителство и малцина бяха вярващите, че ще изкара пълен мандат. Днес Станишев е преодолял седмия си вот на недоверие, двете най-тежки зими, свързани с ценови ръст на храни и енергия (2008 и 2009 г.), излезе сух от площадното гражданско недоволство и се спуска безпрепятствено към следващите избори. Всяка прилика със също така младия Жан Виденов се оказа неуместна. Това е първото в демократичната ни история правителство на БСП, което изкарва мандата.

За партия с традициите и нрава на БСП това означава много. Още повече, че Станишев от "момче, поставено от Първанов и зависимо от двамата Руменовци" се утвърди като безспорен лидер на партията. Тези уточнения са важни, тъй като показват личните стремежи на Станишев през мандата. Благодарение на тях се случиха някои хубави неща за страната, а много други - още по-хубави, въобще не станаха.

Тройната коалиция наследи от царя една леко живнала икономика, която - както показа унгарският опит, лесно можеше по социалистически да бъде съсипана. Въпреки че бе обвинявана в неразумни харчове и ограничения на бизнеса, тя все пак продължи либералната политика, което доведе до нови инвестиции и заетост.



Тези незабележими "благинки" ги оценяваме днес,



когато поради привнесената криза трудовите борси у нас се пълнят тъй, както в средата на 90-те. Факт е, че от 2000 г. икономиката прогресираше за около 7-8 години. Но дори и сега все пак страната е финансова стабилна. Питайте който искате икономист откъде идва тая сигурност при положение, че повечето банки у нас са чужди. Ами идва от огромния бюджетен излишък, който правителството къташе и корупционно преразпределяше, но все пак се оказа достатъчно голям, за да остане и гарантира пари в страната. Не се учудвайте защо темата "излишък" слезе от дневния ред на опозицията и традиционните либерални критикари - страни, които кризата повлече, съжаляват, че нямат точно такъв излишък.

Разумната икономическа политика бе съчетана и с политическа стабилност, подпомогната и от безидейната опозиция. Тройната коалиция се нуждаеше от тази стабилност, за да вкара страната в ЕС. Подпомогната бе и от "великите сили", които заради геостратегическите си интереси също се нуждаеха от спокойствие в България. Но въпреки благоприятната среда Станишев така и не посмя да се изправи срещу корупционната вакханалия, която от най-значим наш проблем се превърна и в европейски.



Премиерът определено не желаеше да води тази борба



Създаде ДАНС, а когато имаше възможност сам да си избира министрите, гледаше да имат чисто минало (Михаил Миков и Петър Димитров може да са карикатурни, но няма данни да са корумпирани или обвързани със сенчести кръгове). Но въпреки това големите крачки, действия или най-малко знаци срещу корупцията Станишев не направи.

И то не защото лично той е корумпиран. Най-вероятно не е, тъй като здравословното ровене на опозицията около него нито банка му изнамери, нито корона от имоти. Но големият му проблем бе, че през цялото време приоритетно си следваше все първата цел - да изкара мандата и да се утвърди в БСП. Така някъде в средата на 2007, когато страната вече бе член на ЕС и заваляха унищожителните доклади, нуждите на Станишев се разминаха кардинално с очакванията на българите.

Обществото имаше нужда от премиер, който решително махне или поне се разграничи от Румен Петков. Гагаузов трябваше да си отиде най-малко за назидание, Батко да бъде посочен с пръст. Масларова, отдавна влязла в конфликт на интереси покрай съпруга си, следваше да бъде сменена. Агенцията по горите се нуждаеше от повсеместна кадрова сеч. Всичко това бяха плевели в градинката не на коалиционните партньори, а на БСП. Но с всяко подобно действие Станишев щеше да наруши вътрешнопартийните баланси, а с това рискуваше да падне правителството или поне само той. И си затрая -



"Мистър Клийн" се оказа откровен бушизъм



Днес, след целия този корупционен разврат, спрените европари и безнадеждното спускане по спиралата на ненаказаната престъпност, може да се заключи: след 2007 г. страната нямаше нужда от това правителство, от този премиер и от тази имитация на управление. За да е полезен на обществото, Станишев трябваше не да хвърля храна на вълците, а да им организира хайка. Дори и с цената на избори. Фактът, че щяха да дойдат още по-гладни вълци, не бива да е индулгенция за алчния танц на червената глутница.

Станишев не прояви смелост да поведе тази борба и не демонстрира чувството за историчност да жертва себе си. Спорно е въобще дали ги е имал, тъй като през последната година и половина, когато гигантският грабеж на тройната коалиция бе документиран по света и у нас, не даде дори и елементарен знак, че някои неща в държавата се извършват против волята му. Без да е създал лични олигарси, откриваше незаконни лифтове на олигархията, позволи й да доунищожи природата. Не възрази срещу далаверите на НДСВ и ДПС. Включи се в глуповатата антиевропейска реторика. Втълпява ни, че корупцията е зъбобол, а не болест по цялото тяло.

И всичко това в името на мандата на тройната коалиция и единството на БСП, ръководена от Станишев. Не, той не е авторитарен. Просто историчността му се прояви дотам, че да не допусне да е новият Жан Виденов, провалил себе си и БСП. Затова и хубавите неща, направени от неговото правителство, няма да "натежат решително", както каза в дебатите по вота на недоверие. Бързо ще бъдат забравени и ще си останат хвалби за вътрешнопартийна консумация.