Далеч сме я докарали в закърняването на чувствителността, щом реагираме предимно на епидермални дразнения. Видимите вълнения се събират повече около едно напудрено състезание между нации, каквото е конкурсът на "Евровизия" за песен - и то в Москва!, отколкото около вота за недоверие към правителството в София. Традиционният скандал при избор на представител в песенния конкурс зае повече новинарско време и пространство от прекратяване на пълномощията на депутата Кузов, също някогашен певец.

В тия вълнения съвсем естествено потъна новото словосъчетание "атрактивна безработица", пуснато от г-жа Масларова, преди да възобнови старата идея за почивки на 5000 пенсионери. То изцяло се вписва в досадните норми на позитивното мислене и коректното говорене. Наивността, че подобни примамки привличат към успешната ни икономика "инвеститори" и изразяват социална загриженост, не извинява сводническите навици на българския политически елит. По-скоро разкрива съответните му склонности да подхвърля финтифлюшки за едни и да осигурява удоволствия за други, грижейки се предимно за себе си. Това обаче още по-малко извинява безчувствието в общия ни живот. В него фалшивото пеене и лъжливото говорене са следствие на много неща, сред които особено място заема една масова заблуда.

Ако пренебрегнем естетическата чувствителност и физиологическото устройство на ухото, по-природа дразними повече от фалшиво пеене, отколкото от лъжливи приказки, ще видим обичайното състояние, при което дотам се свиква с лъжите, че те се приемат за по-допустими от недоимъците в нечии лични качества.

За това има предостатъчни основания, но едно е твърде важно - илюзията за творческите възможности на нацията, които компенсират с постиженията на отделни лица нейната общо взето политическа некадърност. Затова и възбудата около успехите и провалите на певци, спортисти, актьори, манекенки, кандидати за постове в НАТО и ЕС, трафиканти, митничари и прочее творческа интелигенция занимават доста повече публиката в сравнение с живота на "обикновените" хора. Нещо повече, тъкмо животът на първите минава за "истински живот", докато този на "обикновените" е труд, труд и труд. И уволненията на строители, дърводелци, миньори, металурзи, шивачки, чистачки, банкови служители, учители минават за нормални така, както безсрамно се твърди, че кризата щяла да отсее болното от здравото в бизнеса. Нима? Та нали тъкмо болният бизнес у нас крепне и прави всичко възможно да оцелее.



Засега успешно, а изглежда и в бъдеще.



За тази естественост е виновен не само "преходът"; приказката от времената на развития социализъм, че някъде имало life, докато тук жизнь, с класическа яснота изразява подобна нагласа. Характерно за нея е заместването на едно напълно правилно убеждение с едно старо предубеждение; толкова старо, колкото са стари и времената, в които труд се мисли като бреме. Става дума за убеждението, че истинският живот предполага приятно разполагане с колкото се може повече свободно време, и за предубеждението, че това свободно време е свързано с колкото се може по-малко труд. Че човек работи за себе си, е очевидно. Но това е самозаблуда, когато се пропусне, че той се труди, за да живеят "истински" други. В този смисъл трудът наистина освобождава, но не отделния човек, а свободно време за другите. При това под труд тук се разбира всичко между научаването на първите думи през кърпенето на дрехи до композирането на симфонии и създаване на космически апарати. С оглед на общия живот нито един труд не е по-важен, по-полезен и по-приятен от друг, защото всеки труд има за ориентир идеалното си осъществяване. Така най-изкусният овчар има същото право да се гордее с приноса си към пълнотата на живота си, каквото има и най-добрата балерина.

Тъкмо откъм този идеал човекът се определя като политическо същество, което съгражда със съграждани, даже и да работи на полето. Той е свободен дотолкова, доколкото с труда си е допринесъл не за увеличаване на свободното си време, а за неговото осигуряване за другите. С какво ще си го запълват, си е тяхна работа, след като също са отбили дълга си към обществото и не нарушават закони, морал и обичаен ред. Затова в приличните общества трудът никога не е наказание, а право дори и сред хора, в чийто език думата е синоним на бреме.

Седмицата даде обаче показателното



нашенско опровержение на тая идеална картинка



Разбира се, то също мина незабелязано покрай ушите и разума на публиката, а тези, които го приветстваха, го направиха именно поради неговата естественост - калпазаните в училище да бъдат наказвани с труд, като почистват двора, вместо да преписват пропуснатите уроци или да четат в библиотеката. В този хитроумен стил може да се предложи отличниците ще бъдат награждавани с билети за концерта на Мадона, а най-примерните - с посещение в Европарламента.

Боя се обаче да го направя, защото като нищо в МОН ще го приемат сериозно. Както стана впрочем с предложението, подхвърлено точно на това място миналата събота - да се извърши данъчна проверка на влогове, движимо и недвижимо имущество. Бях приятно изненадан, че с правителството мислим донякъде еднакво, но и леко разочарован, че съветът ми не се възприе буквално. В лицето на г-жа Паси то обяви тия дни да пусне през юни проверки за придобито през 2008 г. недвижимо имущество над 500 000 лв. , докато на мен ми се струва крайно необходимо това да се направи за влогове над 100 000 лв., за движимо имущество над 150 000 лв. и за недвижимо над 300 000 лв. По възможност - за последните 10 години. С оглед на законните доходи у нас това са далеч по-справедливи нива, при което проверката ще засегне повече фалшиво пеещи, лъжливо говорещи и "истински живеещи". И почти никакви трудещи се, но те, както знаем, никога не са били особено интересни.