---------------------------
В България няма ограничения за броя на официалните държавни посещения, които държавният глава приема и извършва в чужбина. Затова през изминалата година бе отбелязан истински рекорд от подобни визити - у нас бяха държавните глави на Румъния, Латвия, Узбекистан, Белгия, Испания, Русия, Финландия, Швейцария, а президентът Георги Първанов, освен на множество неофициални посещения, официално посети Тайланд, Индонезия, Казахстан, Украйна, Молдова, Хърватия, Гърция, Турция, Сърбия, Италия. Изобщо при президента Първанов държавният протокол си върна мястото, което му се полага, за да може да служи на държавата.
Официалните визити се отличават с по-голяма тържественост,
с по-бляскав церемониал, с по-пищни вечери,
в които участват много широк кръг поканени. Целта на церемониала е да внуши идеята за величието на държавата, да припомни нейните традиции и история, да подчертае значението, което се придава на двустранните връзки. Не случайно у нас гвардейците носят униформите от един особено славен епизод на българската история - четниците на Ботев.
Във вечерята, дадена от Георги Първанов и неговата съпруга Зорка Първанова в чест на Владимир Путин и съпругата му Людмила Путина в хотел "Кемпински-Зографски", участваха над 200 души - направо рекорд за България. Във вечерята, дадена в чест на белгийската кралска двойка, този път в "Шератон", залата не позволи чак толкова голям брой гости. За сметка на това за първи път в България десетките келнери успяха да поднесат ястията едновременно на всички участници. Това е невиждан успех, защото дори в държави с традиции, докато държавните глави свършват с десерта, на по-далечните маси още носят основното ястие.
За успеха на официалната вечеря може да се съди
по времето, което чуждият държавен глава прекарва с домакина си, когато станат от официалната маса и им бъде поднесено кафе, коняк и пури. Кралят на Испания Хуан Карлос изуми членовете на своята делегация, като изпуши цели две пури, при положение че изобщо не е известен като пушач. Президентът Путин също буквално забрави да си тръгне и беседва на крак с множество български официални лица, поканени на вечерята. Гостът е този, който дава знак кога иска да си тръгне, и по-дългото му оставане е комплимент за домакина.
При всички тези официални вечери винаги вдясно до чуждия държавен глава е съпругата на българския президент. Направи впечатление, че г-жа Зорка Първанова умее прекрасно да ангажира вниманието на високопоставения гост.
При официалните посещения държавните глави винаги са със съпругите си, съответно съпрузите. Когато президентката на Латвия г-жа Вайра Вике-Фрайберга беше у нас, компания на съпруга й проф. Фрайберг правеше г-жа Зорка Първанова. А когато посещенията са работни, нормално е официалното лице да не води съпругата си. Това е така, защото домакинът едва ли има готовност да ангажира половинката си. В случаите, когато дадена дама все пак придружи съпруга си при неофициално посещение,
нормално е тя да пази нисък профил
и да не търси височайши контакти, а да се отдаде на разглеждане на забележителности.
Нищо не е случайно - присъствието на съпругите допринася за по-богатата програма. Протоколът винаги изготвя "дамска програма", съобразена с вкусовете и предпочитанията на гостенката. Дамската програма също се радва на медийно внимание и е своеобразна реклама за страната.
Посещенията в провинцията, макар и сравнително редки в наши дни, също играят роля на реклама за страната и за съответния регион. Българският протокол е отредил изключително високо място в реда на старшинство на кмета на общината, където се провежда посещението - де факто кметът и неговата съпруга са следващите по старшинство след държавния глава и първата дама на територията на общината. Това е много голяма отговорност за кметовете и техните съпруги.
В приетия през 2000 г. Закон за държавния протокол се посочва, че официалните държавни посещения включват задължително
посрещане с военни почести и с червена пътека,
изпълняват се националните химни, дава се официална вечеря и продължителността е до три дни с възможност за обиколка в провинцията. Законът посочва също, че при официално посещение на ниво министър-председател гостът също се посреща с военни почести и с изпълнение на националните химни. В закона това не се посочва изрично, но когато метеорологичната обстановка позволява, при официалните посещения се осигурява кортеж от мотоциклетисти. В миналото изтребители ескортираха самолета на чуждия държавен глава над националното въздушно пространство, но у нас поне това вече не се прави.
Макар и да не е записано в закона, при официалните посещения винаги има поднасяне на венци пред паметника на Незнайния воин. Също така много често чуждият държавен глава е награждаван с най-високия орден - "Стара планина". Не са редки случаите, когато гостът бива удостояван с титлата почетен доктор на Софийския университет "Климент Охридски". Разбира се, при всички посещения се провеждат разговори, които могат да се предшестват от среща на четири очи между домакин и гост. Когато е необходимо, в рамките на посещението се подписват документи.
Законът прави разлика между официално и работно посещение, като за последното се посочва, че се осъществява на нива държавен глава, председател на Народното събрание, министър-председател и министър на външните работи и има продължителност до два дни. В действителност работните посещения биват дори по-кратки - все по-често без преспиване, тръгва се сутринта и завръщането е вечерта. Именно по този начин напоследък президентът Първанов провежда срещите си в Брюксел с председателя на Европейската комисия Романо Проди.
Ограничението във времето на посещенията се отнася само за официалната или работната част от програмата. Казано с други думи, след като изтекат трите дни на държавното официално посещение, нищо не пречи чуждият държавен глава да остане на почивка у нас.
Една любопитна особеност
на българската протоколна практика е, че редът на старшинство, приет със закон през 2000 г., на практика не се спазва в най-важната му част. Законът повелява, че когато присъстват едновременно на официални церемонии, официалните лица заемат следния ред: президент, председател на Народното събрание, министър-председател. Законодателят очевидно е искал да подчертае, че сме парламентарна република. Откакто премиер е Симеон Сакскобургготски обаче, винаги на него и на съпругата му Маргарита Гомес-Асебо са отрежда място, което е по-почетно от тези, които се отреждат на Огнян Герджиков и Светла Герджикова. Обяснението вероятно е в това, че ако Симеон Втори не беше спечелил парламентарните избори, Герджиков нямаше да бъде в парламента.
Друг парадокс е, че у нас по закон държавният протокол се осъществява от протокола на Външно, макар че на практика протоколната служба на президента е тази, която върши работата.
Друга особеност, която е важно да се знае, е че само и единствено при официални посещения на ниво държавен глава, премиер и ръководител на парламент почетно място се дава на знамето на държавата на госта. Това значи, че на местата, които делегацията посещава, вляво ще бъде знамето на държавата на госта, а вдясно - българското знаме. Във всички останали случаи обаче вляво трябва задължително да бъде българското знаме. Много малко български политици знаят това, за което свидетелстват безброй снимки в нашия фотоархив на техните кабинети. На всички тях напомняме - на територията на България
при издигането на националното знаме
заедно със знамето на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България. То се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея. Ако знамената са повече, българското знаме се поставя в средата, ако броят на останалите знамена е нечетен, и от двете страни - ако броят на останалите знамена е четен. Знамената на чуждите държави се подреждат по азбучен ред съгласно българската азбука. Ако уважаваш държавата си, научи нейния протокол.