|
Алжир получава своята независимост от Франция през 1962 г. след осемгодишна кръвопролитна война, сложила край на 132 г. колониално присъствие. Заради тези сражения останалите африкански държави я наричат Страната на 1 милион жертви.
Над 150 000 души, повечето от които цивилни, загинаха във вълната от насилие в Алжир през последното десетилетие, сочат правозащитни организации. След като през 1992 г. бяха отменени парламентарните избори, в които победител щеше да бъде фундаменталистка партия, ислямистите в страната обявиха война на правителството и поискаха създаване на държава по закона на шериата. Най-кръвопролитни битки са се водили през 1995-1996 г.
В страната действат Ислямската въоръжена група (ГИА) и екстремистката организация "Салафистка група за проповед и борба", която обяви принадлежността си към терористичната мрежа "Ал Кайда" на Осама бен Ладен. Според ИТАР-ТАСС групата съобщила това в декларация от 11 септември 2003 г. Тя е една от най-непримиримите ислямистки организации, действащи в Алжир, отговорна за многобройни терористични акции както срещу алжирски военни, така и срещу мирното население. Групата отвлече през пролетта на миналата година 15 западни туристи в алжирска Сахара, които по-късно бяха освободени.
----------------------
Едноименната столица на Алжир е много красива - море, хубави плажове, палми, слънце, атрактивна колониална архитектура. Особено вечер гледката е приказна, тъй като алжирците не са се скъпили за осветлението и целият град, особено крайбрежието, грее. Чак яд да те хване, че дестинацията Алжир почти изцяло е отпаднала от офертите на повечето туроператори.
Въпреки че има доста неща, които могат да сащисат чужденеца.
Първото, което веднага прави впечатление още от кацането на летището, са огромните портрети на президента Абделазис Бутефлика. Те красят всички по-забележителни сгради.
След това идва шокът с уличното движение.
В Алжир светофари няма
А трафикът е много натоварен и особено сутрин и вечер е нормално да се чака поне около час в голямо задръстване. Как се оправят шофьорите ли? Ами много просто. Който по-силно надува клаксона, а това умение очевидно всичко добре са го усвоили, защото улиците са добре озвучени, той е с предимство. Както се шегуват самите алжирци, не ти ли работи свирката на колата, загинал си. Та поради тази специфика на движението, е рядкост да се види нечукната кола. Но очевидно пък и местните са свикнали, защото никому не прави впечатление лекият сблъсък. На огъване на ламарината, счупване на фар или броня никой не обръща внимание. Водачите си продължават по пътя, сякаш нищо не се е случило. Никой не слиза нито да оглежда пораженията, нито да се разправя.
А иначе пътищата, за разлика от българските, са добре направени. Няма безразборно спрели навсякъде коли, защото паяците много скоростно ги вдигат.
Цяло преживяване си е и обмяната на пари. Особено, ако се попадне в Алжир в четвъртък, петък, които са неработни дни и банките са затворени. То и през останалото време не е лесно, тъй като банките са малко на брой, чейнджбюра по улиците няма, а в хотелите курсът е убийствен. За сметка на това черният пазар процъфтява.
Тамошните "магураджии" хич не се и крият
и обикалят смело дори около парламента им под носа на полицаите. Те са винаги на линия да обменят долари и евро срещу алжирски динари, понякога предлагат и по-добър курс от банките, но пък рискът да ти вземат парите и да духнат нанякъде си е голям.
А в Алжир определено има къде да си изхарчиш парите. Магазините са страшно много, на всяка крачка се предлагат сувенири и сладкиши, в ресторантите се предлагат десетки видове средиземноморски риби и други морски дарове. На особено почит в Алжир са фурмите и те се препоръчват на всички чужденци. Местните казват, че при тях имало от най-качествения сорт в света, който върви по 3 долара килото. От импровизирани пазари по улиците може да се напазаруват също разни плетени кошници, че дори и канарчета.
За съжаление, въпреки красотите си и хубавия климат, в последните години този град е
едно от най-неподходящите места за туризъм
Просто защото е опасен и разходките в него, особено за европейци, да не говорим за европейки, въобще не са препоръчителни.
Върлуващите от няколко години в страната ислямисти все още не са озаптени. Настоящият президент Абделазис Бутефлика, който работи за модернизацията на страната, е направил много, за да се успокоят размирните духове. По негова инициатива ислямистите са вкарани вече в управлението, имат собствени депутати и алжирците твърдят, че нещата доста са се кротнали. Но и днес има набези в градове и села, които са по-отдалечени от столицата. Както обясняват местните, бунтовниците нападат няколко къщи през нощта, изколват всички живеещи в тях, независимо от пол и възраст, и се укриват в планините. В столицата покрай невероятните мерки за сигурност и огромния брой полицаи по улиците това може да се случи рядко. Но за туристите има други неприятни изненади. Казват, че се случва често чужденци да бъдат нападнати, ограбени, намушкани с нож, отвлечени...
Затова им се препоръчва, ако не могат да си осигурят охрана, да се движат на големи групи и да не излизат по никакъв повод след 22 часа. Колко несигурна е страната, се разбира още при настаняването в хотелската стая. Там, наред с разписанието на румсървиса има и специална диплянка с препоръчителни мерки за сигурност. В тях гостите са съветвани веднага след влизането в стаята
да я заключат с всички предвидени механизми,
да проверят прозорците си и веднага да ги заключат, ако това не е направено, да съобщават за всеки съмнителен шум на рецепцията, да не отварят на никого, ако не са 100% сигурни, че го познават. Записано е и в никакъв случай да не се отваря, ако някой почука и се представи за служител на хотела. Препоръката е веднага да се позвъни на рецепцията и да се провери изпращан ли е техен човек и по каква причина.
Несигурността си личи и по високите каменни зидове, с които са оградени къщите. На някои улици човек има чувството, че се движи в тунел, защото и от двете страни са оградени от високи дувари. Прозорците по блоковете пък са снабдени с решетки.
В Алжир фереджетата не са задължителни, въпреки че ги носят голяма част от жените. По-възрастните пък си крият и устата и им се виждат само очите. Но има и такива с европейски тоалети. И тъй като в града има много кибици, модерно облечените дами, особено ако не са алжирки, задължително отнасят доста свирни и подвиквания на френски и арабски.
Всъщност населението на бившата френска колония расте направо лавинообразно. От обявяването на независимостта
алжирците са се увеличили 10 пъти
и вече наброяват около 30 милиона. Жителите на столицата от около 700 000 души вече надхвърлят 3 млн. И тъй като не е лесно да се осигури работа на толкова много народ, не са малко тези, които просто бродят из града безцелно. Между другото мъжете там имат интересен навик - облягат се в редица на стената на някоя сграда и могат да прекарат така с часове в приказки и оглеждане на преминаващите.
А иначе Алжир е богата на суровини и подземни богатства страна и залежите й на нефт са по-големи от тези на Либия. Покрай размириците обаче икономиката още не се е стабилизирала, чуждите специалисти са отпътували. Преди години там са работили около 6000 българи, сега нашенците са около 120. Стокообменът между двете страни също е бил на високо ниво, а сега е замрял. Парламентарният шеф Огнян Герджиков беше първият наш държавник след Тодор Живков, който стъпи на алжирска земя. Той беше там в средата на декември и лобираше за възстановяването на икономическите връзки, от което, да си признаем, интерес имаме ние. По негова инициатива до края на тази година в Алжир отново ще заседава смесената търговско-икономическа комисия, която за последно се е събирала през 1989 г., ще се създаде и двустранен съвет за бизнесотношения.
|
|