|
Царят избра да проведе Учредителната конференция на "Национално движение Симеон II" именно тук - в зала номер 4 на втория етаж.
Залата
Тя е едно, както казват културолозите, "обживяно" пространство. Нека не забравяме, че до строежа на зала "България" през 1937 г. това е една от двете зали в столицата, заедно с тази на "Алианс Франсез" на пл. "Славейков", която е давала възможност за концертни прояви. През 1942-43 г. тук се провежда първият TV експеримент в България - предаване на изображение от една зала в друга. Пред камерата е била Илка Зафирова.
През 60-те тук работи всяка събота и неделя "Студио 5" на Вили Казасян с водещи Пенка Груева и Коста Цонев ( може би неслучайно именно Коста Цонев се превърна в едно от лицата на новосформираното движение); оттук започват професионалния си път почти всички известни наши естрадни звезди - Йорданка Христова, Мими Иванова, Стефан Воронов, Бисер Киров, Георги Минчев и мнозина други. Тук пред "Микрофонът е ваш" тийнейджърката Богдана Карадочева взривява с песен на френски публиката още на първата си сценична изява.
Тук се провеждат стотици кинолектории, превърнали се в
единствен канал за стойностни кинотворби
за будните столичани. Тогава Домът на киното още не е построен.
Изнесени са и стотици рецитали, нека да споменем само Джуни Александрова.
Служителки от администрацията на Федерацията на научно-техническите съюзи, която е собственик на сградата, са склонни да допуснат, че в този избор няма символика - просто таксата е била най-поносима за царските люде. Сред тях изпъкна ексдепутатът и настоящ виден винар Георги Петров, който внесе парите за мероприятието.
Анна Тренева - специалист отдел "Международни проекти, международна дейност и връзки с обществеността" при Федерацията на научно-техническите съюзи, категорично заяви, че според нея царят е изпята песен. И двамата й сина, които са студенти, мислели така.
Не така мисли обаче един от известните български архитекти. Той смята, че
това е един скрит апел на Симеон II
към средите на научно-техническата интелигенция за по-активното й включване в политическия живот. Наистина, в един такъв извод има известно основание. Процентно наличието на технически кадри - архитекти, инженери, химици, геодезисти и др. - в различните етажи на управлението е доста по-ниско в сравнение с други, много "по-обгрижвани" от властта професии като юристи и икономисти. А и царят, знаем, е склонен към значим подтекст във всеки свой жест и проява.
Така зала номер 4 бе прекръстена на "Царската зала", след като от 1990 г. е наречена на името на проф. Асен Златаров.
Ако тръгнем по този път на разсъждение, ще признаем, че царят наистина подлага всяка своя стъпка на дълбоки и обстойни предварителни анализи. Изборът на зала номер 4 в такъв случай би бил опит за хвърляне на мост - веднъж към една неразорана електорална "целина", и втори път - към една по-различна духовност, свързана с внушителната културна биография на залата.
В началото на 60-те в приземието функционира бирхале. Всяка събота в него се събират последните белогвардейци, които търсят да сглобят чрез водката и белогвардейските песни разбитата мозайка на живота си.
Пейзажът
В широкото помещение пред кабинетите на председателя на Федерацията на Научно-техническите съюзи инж. Кирил Ерменков и на главния секретар инж. Лилия Смедарчина стърчат на пост хладилник "Зил" и телевизор "Темп Ц-280-Д", вероятно помнещи и по-добри ведомствени времена. На бюрото са разпръснати планове за евакуация, надяваме се, нямащи нищо общо със засиления медиен интерес. През прозореца се вижда модното преди двайсет и кусур години заведение, известно с прякора си "Покойника". На 30 март 1944 г. на това място пада бомбата, която унищожава прочутия сред дипломатите и банкерите "Юнион клуб", преместен за кратко след Девети на мястото на сегашната "Ялта" и през 1948 г. окончателно ликвидиран. Тя опожарява Дома на БИАД, при което изгаря най-богатата по онова време техническа библиотека и безценният архивен фонд.
В средата на 50-те отсреща през "Раковски" отварят врати почти по едно и също време знаменитите "Прага" и "Будапеща". Редовен гост в "Прага" е Пеньо Пенев. Върху масата, на която сядал, той изрязал с джобното си ножче надпис "Животът ми беше зиг-заг./ Но и морският бряг е зиг-заг." При един от поредните ремонти тази маса изчезва по странен начин. По-късно този стих се появява и в предсмъртните му записки.
КАРЕ
Историята на БИАД
На 26 март 1885 г. в Русе е учредено първото техническо дружество в България. Основатели са 42 цивилни и военни, обединили се около идеята "да съдействат за развитието на техниката и техническия поминък в България". Председател на дружеството е инж. Симеон Венков, на чието име след век е учреден "Юбилеен знак проф. С. Ванков."
През 1893 г. се учредява БИАД - Българското инженерно-архитектно дружество. Основатели са 45 архитекти и инженери. За пръв председател е избран инж. Михаил Момчилов.
През 1906 г. се провежда първият технически конгрес на БИАД.
През 1907 г. настоятелството на БИАД купува малка къщичка на "Раковски".
През 1922 г. съгласно новия устав на БИАД започва изграждането на клоновете му в редица големи градове: Стара Загора, Пловдив, Видин, Пазарджик, Русе.
На Четвъртия конгрес на БИАД се взема решение за изграждане на дружествен дом и се избира строителен комитет с председател инж. Стоимен Сарафов.
На 26 септември 1926 г. е положен основният камък на бъдещия Дружествен дом със завещание към идните поколения.
През 1930 г. Дружественият дом на БИАД на ул. "Раковски" в София е осветен. Той е построен с вноски и дарения на членове на дружеството.
През есента на 1937 г. в големия салон на Дома на Биад ръководствата на трите организации - БИАД, Дружеството на българските архитекти и Съюза на инженерите и архитектите на свободна практика - обявяват обединяването си в Съюз на българските инженери и архитекти. Във Временния управителен съвет влизат инж. Никола Сарафов като председател и арх. Коста Николов и инж. Любомир Кайраков като подпреседатели.
През 1939 г. се провежда първият конгрес на Съюза на БИА.
През 1949 г. се провежда Учредителен конгрес на Научно-техническите съюзи, в който влизат седем организации, вкл. СБИА.
През 1954 г. Съюзният дом се открива наново като Дом на техниката след ремонт за три милиона лева. Все в зала номер 4 в продължение на няколко години изнася лекциите си пред студенти от Политехниката прочутият проф. Брадистилов.
През 60-те организацията включва 17 дружества с над 600 000 членове.
През март 1989 г. организацията се преименува на Федерация на научно-техническите дружества, а на IХ Извънреден конгрес през 1992 г. - във Федерация на научно-техническите съюзи, състояща се от 55 научно-технически и териториални сдружения.
----------------
87-годишният Никола Иванов, дългогодишен деятел в системата на научно-техническите съюзи, също смята, че
царят върши в момента най-голямата грешка
и определено ще се издъни. "И Господ да слезе, казва бай Никола, нищо не може да направи за 800 дена." Макар че в удивително запазената му памет още присъстват като светъл спомен двете му лични срещи с цар Борис III при строежа на пътя за Столетов през 37 г. и при гара Бов.
Остават броени дни, докато разберем дали Симеон II вярно е преценил електоралните нагласи на научно-техническата интелигенция. Но старите сгради не се впечатляват особено от човешките постъпки, даже и когато в тях се твори история.
Защото самите те отдавна са се превърнали в история.
|
|